Бай Ганьо купува лаптоп

Поведението на нарицателният образ, описан от Алеко Константинтов, който характеризира голяма част от българското население се базира на висока самооценка, липса на духовни хоризонти и демонстративно ниска култура, които намират благодатна почва в средата на едно бедно, необразовано, сковано от страх и апатия общество на индивиди, които не познават колективния дух и живеят без визия за бъдещето. Първоначално това поведение е по-скоро комично и симпатично, защото всеки от нас има поне един “Бай Ганьо” за познат.
Когато обаче интелигентен човек започва да работи и контактува с Бай Ганьовци, симпатиите бързо изчезват и биват изместени от погнуса и отчаяние, като крайната фаза е национален срам.
Явно простотията, неуважението към мнението на околните, нахалството, консуматорското мислене не са само признаци на новото време, защото с удивителна точност са описани от Алеко преди повече от два века. Привържениците на отнетия ни “комунистически рай” не са прави твърдят, че преди 1989-та всичко е било различно – навсякъде интелигенция, наука, култура. Тези заблуди се отричат от наличието на Бай Ганьовци, оформени по времето на комунизма, псевдо-интелигенцията, измислените професори, некадърните преподаватели и научните кадри, които са се занимавали единствено с кражба на западни технологии, имитация на западна култура, доноси и подмазвачество на престъпната върхушка. Точно комунистите изградиха симпатичния положителен образ на Бай Ганьо, а интелектуалците като Алеко Константинов бяха или екзекутирани, или изпратени в лагери.
Съвременният Бай Ганьо слуша чалга (всъщност определението чалга го обижда, според него той слуша интелектуална етно музика, наречени “поп-фолк”, като я определя за “българска”), купува си телефон за 600 лв., но ходи с дрехи за 20 лв. (общо), често ползва скъп (бил някога скъп) автомобил над 6-та употреба, счита че е специалист по политика (затова и гласува за хора с елементарно мислене като неговото) .
Комплексарщината и показността намират прекрасна почва за изява при закупуването на високо-технологични продукти. Първата вълна на технологичната показност бяха скъпите телефони. Не, че Бай Ганьо има понятие от технологии, но със завидно усърдие може да цитира всички екстри, с които е снабден “GSM”-ът му.
Бай Ганьо почти 15 години бе забравил за съществуването на компютърната техника, защото за ползването и се искаха поне минимални познания. Гордостта на Бай Ганьо бе неговата “ПЛАЗМА”, с която може да комплексира съседите.
Компютърът определено не бе нещо, с което можеш да смаеш съседите (поне доскоро бе така, сега компютърът е задължителна част от мебелировката). Ако децата трябваше да играят на нещо, с което можеш да се похвалиш, то това разбира се е конзолата XBox или добре рекламираният между футболните полувремена “Плейстейшън”.
Но ето, че в кафета, бензиностанции, ресторанти хората започнаха да ползват лаптопи, таблети и нетбуци. Бай Ганьо, разбира се няма нужда да си проверява бизнес-пощата, да пише по Skype, да гледа рибки във Facebook или да играе на Sims, но “горкият” балкански комплексар е съкрушен, че цяла орда Бай Ганьовци ахват от възхищение при вида на лаптоп, докато новият му телефон, с който би могъл три месеца да издържа семейство не привлича вниманието даже на кварталният джебчия.
Това не може да продължава така… Бай Ганьо не пасе трева, а има 36-инчова “ПЛАЗМА”, на която постоянно показват реклами за нови лаптопи. Затова Бай Ганьо отива до близкия техно-хипер-мега-маркет…, но ахва от космически цени. Връща се у дома съкрушен, че не може да си позволи лъскав 17-инчов, двуядрен (какво ли пък е това?) лаптоп с камера.
Гледайки поредният футболен мач в кварталната кръчма, Бай Ганьо споделя срамният си проблем и научава, че Бай Пешо си купил отличен употребяван лаптоп по “Интернету”. Бай Ганьо е обнадежден…
На другия ден ангажира “цайсатия келеш на съседа, дето изкара три висши образования и цял ден кисне пред компютъра”, да намери място от където може да се купи хубав, употребяван лаптоп. “Келешът” избира за своя тъповат, но симпатичен съсед място, където предлагат употребявани, качествени и достатъчно здрави (дори и за дървар) лаптопи IBM Thinkpad, DELL Latitude, Toshiba Tecra.
Бай Ганьо подхожда с недоверие, защото ако той бе продавал лаптопи, задължително би измислил някаква измама, затова не се доверява на поръчки по Интернет, а отива на място да купува лаптоп, за който би му завидяла цялата кръчма.
Бай Ганьо усърдно записва на лист телефона на фирмата, адреса и някакви препоръки на “келеша” за модела и характеристиките на лаптопа (не че го интересуват, той знае как се избира). Бай Ганьо страда от параноя, че ще бъде прецакан, затова се застрахова с адреси на няколко фирми.
Ето, че Бай Ганьо е в първата, препоръчана му фирмата за лаптопи, втора ръка. Влиза и гледа подозрително, чудейки се къде е уловката, разхожда се сред показаната техника втора употреба като директор, защото е напълно убеден, че търговецът би направил всичко, заради вероятността да му бъдат оставени цели 300 лв. Всъщност дневният оборот на търговеца понякога е колкото годишната заплата на Бай Ганьо, но това няма как да се забележи от ограничен човек.
Питат Бай Ганьо: “какво ще желаете?”, той отговаря надменно, гледайки 30-40 модела лаптопи: “само това ли имате?”. След като търговецът се досеща, че пред него стои Бай Ганьо (основна част от клиентите са от този национален вид), умело насочва разговора като задава въпроси за какво ще бъде ползван лаптопът и какъв бюджет е заделен. Разбира се, много добре знае отговора (ще се ползва за интернет, филми и игри за децата), последното нещо което очаква от човек като Бай Ганьо е търсене на лаптоп за програмиране и 3D моделиране. Ценовият диапазон, разбира се е: “300-350 лв., максимум 400 лв.”
Предлага му няколко качествени модела, които би трябвало да се харесат дори и на пернишки тираджия. Бай Ганьо се мръщи, че лаптопите не са достатъчно лъскави и няма нищо светещо по тях, а всичките приказки за здравина, резолюция, процесори, стандарти за безжични карти, системи за защита, титаниеви компоненти и други “щуротии” са му досадни. Единствената мисъл е, кой от всичките тези сиви и невзрачни лаптопи би впечатлил най-много приятелите от кръчмата. Може и да няма нищо лъскаво и кой знае колко шарено по лаптопите, но явно са много запазени и могат да минат дори за нови пред съседите. Бай Ганьо започва интелектуални напъни коя марка му звучи по-рекламирана между полувремената на мачовете (“какво ми го хвалят тоз “Ай Би Ем” – никъде не съм чул реклама за него”, “”Ейч Пи” съм ги чувал, но нали Бай Иван си купи фотоапарат от тях и се прецака”, “”ДЕЛ” звучи хубаво и познато, май правеха скъпарски компютри”, “”Тошиба” е известна марка, но ако взема такъв, всички ще се подиграват, че е менте, защото не е лъскав като по рекламите”). Бай Ганьо решава да вземе DELL. Върти го, гледа го и търси уловката – защо струва само 350 лв., а е като нов и е доста по-лъскав от по-скъпите “Ай Би Ем”. И изведнъж Бай Ганьо се втрещява – лаптопа няма камера! Та нали всеки като купи телефон, се хвали с камерата му, а старите телефони, които те е срам да покажеш нямат камери. И при лаптопите трябва да е така.
Бай Ганьо със замах разваля сделката, без да слуша обяснения, че бизнес лаптопите, работните станции нямали камери. А това, че някакви нови лаптопи “Тинкпад” са без камери и стрували над 3000 лв. вероятно са “врели-некипели” на мошенника-търговец.
Бай-Ганьо отива в друг магазин за лаптопи втора употреба – и там нямат лаптоп за 300 – 400 лв. с камера. В трети, четвърти, пети – пак същата работа. Бай Ганьо може и да е прост, но му прави впечатление, че първият, препоръчан му от “келеша” магазин има най-богат избор, по-запазена техника и малко, но по-ниски цени.
Бай Ганьо отново се връща в първата фирма на оглед, осъзнал дори с първичното си мислене, че лаптоп за 300 лв. с камера няма никъде и едва ли съсед или приятел от кръчмата да се сдобие с такъв.
Бай Ганьо е продавал домати, краставици, картофи, баници на Сточна гара, даже и мартеници на Площад Славейков, затова изхождайки от своя “богат” търговски опит започва пазарене за цената на лаптопа (ако няма камера, поне да спести някой лев за бензин на “мержана”). Търговецът обаче от години продава само компютърна техника, а не домати и краставици, затова се е научил да определя оптимално ниско ценово равнище, съобразено с доставна цена, цени на конкуренти, наем и консумативи, данъци, гаранционни задължения (неслучайно има толкова богат асортимент и добри цени). Ясно му е, че след като Бай Ганьо се върнал, значи е проверил навсякъде цените и наличностите, опитал е пазарлъци и шмекеруване.
Малко преди да плати новата си придобивка, изведнъж Бай Ганьо се сеща, че е чувал за “Уиндоус” (“Ейч Пи” ли беше, “Екс Пи” ли – все едно), с който работели лаптопите.
Започва се спор, защо закупеният лаптоп няма такава система и ситуацията отива към скандал. Търговецът се опитва да обясни, че операционната система е отделен продукт, за който се плаща и фирмата му продава хардуер, а не софтуер. Бай Ганьо продължава да спори, правейки аналогии с гига-хипер-техно-маркетите, където скъпите нови лаптопи имали “Уиндоус” и как на Бай Пешо в един гараж му продали лаптоп със система. Обясненията на търговеца, че поставянето на незаконен софтуер в официална фирма, може да доведе до глоби и конфискация на техника усмиряват донякъде Бай Ганьо. Обяснява му се, че повечето нерегистрирани търговци предлагат инсталация на система срещу 20-30 лв., докато в регистрирана фирма може да се сложи само официално закупен софтуер. Разбирайки, че тези 20-30 лв. могат да му бъдат спестени, ако навие някой познат да свърши тази работа. Бай Ганьо доволно потрива ръце, защото докато черпи една бира съседа, цайсатото му синче най-накрая ще свърши нещо полезно, като безплатно (ако не се брои бирата) сложи на лаптопа “Уиндоус Ейч Пи”
Сделката е сключена - Бай Ганьо има лаптоп и то двойно по-евтин от новият му телефон, освен това изглежда като нов и е достатъчно лъскав за да привлече внимание (даже има лампички на батерията, както и на захранващия адаптер). На излизане от фирмата Бай Ганьо се прощава заплашително: “Надявам се да не се виждаме повече”!

Няколко уточнителни думи към тази публикация. Разбира се, че реално малцина са клиентите ни, които могат да бъдат оприличени напълно на Бай Ганьо. Не са малко обаче, Бай Ганьовците, транзитно посещаващи офиса, отправяйки се тържествено към лъскавата стока на големите търговски вериги. Почти същия голям брой Бай Ганьовци се опитват да ни пробутат на фантастични цени дефектиралите си лъскави стоки, на които им е отказано гаранционно обслужване или то е изтекло. Бай Ганьовщината не се проява толкова при покупката на лаптоп, колкото при неговата експлоатация и комичните претенции за рекламация (в почти 100% от случаите, дължаща се на софтуерни проблеми).
Какъв герой всъщност описваме? Това е човек на възраст от 40 до 55 години, с основно или най-много средно образование, който няма никаква компютърна грамотност, но много желае със закупуването на лаптоп да демонстрира знания и заможност.
Вероятно ще получим критики за тази статия, че не уважаваме клиентите си. Нашият бизнес обаче е специфичен, както при търговията с ретро-автомобили, където между търговец, купувач и техника има взаимно уважение и разбиране.

Очаквайте продължение: “Бай Ганьо ползва гаранция за лаптоп”.