интернет, офисни приложения, филми и музика.
Напредъкът на технологиите прави неоправдано наличието на голям настолен компютър, защото ако отворите голямата ATX машина, ще видите, че в свободните пространства се събира най-вече прах, докато хардуерът не заема и 20% от обема на корпуса. Всички утвърдени доскоро обяснения за необходимост от голямо пространство за циркулация на въздух, място за няколко хард-диска и оптични устройства, многобройни охладители са неуместни през 2010-та година.
Може би главната причина потребителите да предпочетат закупуването на лаптоп пред настолна система са компактните размери, затова за производителите бе изгодно да се придържат към тромавият и неугледен ATX стандарт за настолни компютри.
Уточнение: Големите производители като DELL, HP, IBM/Lenovo предлагат на корпоративните си клиенти изключително компактни и производителни компютри.
Появата на нетбука предизвика истинска революция на компютърният пазар. Оказа се, че размерът има значение и колкото той е по-малък, толкова е по-търсен. Нетбукът, базиран на новият икономичен Intel Atom процесор очевидно бе слаб като производителност дори спрямо нискочестотен Pentium M, но явно комбинацията от ниска цена, компактни размери, добра автономност, стилен дизайн и ниска, но достатъчна мощност се оказа идеална за много потребители.
Въпрос на време бе миниатюрната Atom система да бъде пренесена и при настолните компютри. Аналогично на Netbook (Notebook за Интернет), миниатюрната настолна Atom система бе наименована от Intel като Nettop (Desktop за Интернет). Неттопът е стационарен аналог на мобилният нетбук – почти еднакви платформа и възможности. Неттопите първоначално бяха неоправдано скъпи офисни или домашни аксесоари, но бързото разрастване на пазара и многобройните конкурентни продукти доведоха до оптимални ценови равнища.
В Интернет ресурсите съществуват многобройни обзори на красиви неттоп устройства, но почти никъде не са дадени резултати от сравнения с пълноценни по-стари платформи. Всъщност показани са единствено резултати, в които Atom се представя добре спрямо някой бюджетен настолен процесор. В тази статия ние няма да спестим истината и ще сравним производителността ма неттоп с тази на по-стари платформи базирани на Pentium 4HT и Pentium M.
В предишни наши статии подробно обсъждахме, колко е слаб като бързодействие Intel Atom, съдейки по най-масово използваният в нетбуците Atom N270 (1600MHz, FSB 533, L2 Cache 512KB, TDP – 2.5W, Hyper-Threading). В много от приложенията N270 демонстрира производителност под тази на Pentium III. От друга страна алтернативата на Atom за нетбуци, процесорите на VIA, са просто трагични за съвременна операционна система.
Вдъхновение за появата на тази статия ни послужи по-новият, двуядрен Atom 330 (1600MHz, L2 Cache 2x512KB, FSB 533, TDP – 8W, Hyper-Threading). Процесорът е произведен по 45nm технология и спрямо стандартните настолни процесори е изключително икономичен (възможно е да работи и без активно охлаждане). В страна на държавният рекет и енергийната мафия, икономичността е от особено значение, защото стандартна настолна система при постоянна работа може да ви докара немалка месечна сметка за ток.
Решихме да проявим творчество и сами да сглобим двуядренният неттоп. Колкото и да ни се искаше да сглобим mini-ITX система, базирана на Nvidia ION платформата, благоразумието надделя и се сдобихме със стабилната, оригинална платка на INTEL D945GCLF2D с интегриран Intel Atom 330. Желанието ни за Nvidia ION Atom платформа в интерес на истината се дължеше единствено на наличието на PCI-E слот.
Оригиналната платка на Intel, дойде в типична за производителя кутия в син цвят, добра комплектация, стикери за вида на платформата и много полезната “карта” на разположението на компонентите, слотовете и джъмперите.
Изборът на кутия бе труден – слаб асортимент и високи цени (типично за родният пазар). Спряхме се на корпус на Тайванската фирма CFI. За този качествен и красив корпус може да се напише вероятно отделна статия. Дизайнът е много изчистен, същевременно и ефектен (вижте фотографиите). Материалите на корпуса са на изненадващо за цената високо ниво (качество съпоставимо само с марковите компютри). Самият корпус има доста стилно и необичайно релефно покритие. 150W-вото захранване е качествено изпълнено като корпус, а за стабилността ми може да се съди по много часовите тежки тестове, които проведохме (някои от които и с външна видеокарта Quadro). Учудващо за толкова компактна кутия е възможността за поставяне на стандартни твърд диск и оптично устройство. Не е за вярване, но миниатюрната кутия позволява монтаж на пълноформатна PCI или PCI-E платка (ако се монтира дъно с такъв слот).
Уточнение: Intel не поощтрява конкуренцията на неттопа с настолни машини от нисък клас, затова ограничава производителността на настолните Atom платформи като не ги комплектова с графичен слот. Инициативата на Nvidia с платформата ION е похвална с наличието на PCI-E, но Intel определят значително по-високи цени за Atom процесорите за странични производители, които не се съобразяват с “препоръчителния” дизайн на платката.
В нашите тестове ние се възползвахме от наличието на сравнително актуалната и производителна PCI Nvidia Quadro NVS280 видеокарта, за да проверим доколко отделната видео-система подобрява производителността на неттопа.
Производителността на Intel Atom 330 ще сравним с Pentium 4HT (представен от DELL Optiplex GX620) и Pentium M (представен от лаптопа IBM Thinkpad R50).
Преди за представим резултатите от тестовете, показваме screenshot от това, с което се гордее всеки притежател на Atom 330 конфигурация (вида на 4-те логически ядра в Task Manager).
Представянето на тестовите резултати започваме от така любимият за всички рекламни обзори на неттопите Everest.
Има защо резултатите от тестовият модул на Everest да бъде лицето на двуядренният неттoп. Atom 330 показва много сериозно предимство над Pentium 4HT и Pentium M.
PCMark 2005 е сериозен тест за системната производителност, който ни показва далеч не толкова добри резултати за Atom 330. Дори нискочестотният Pentium M като процесорна мощ е пред Atom 330. Поставянето на отделна видеокарта по никакъв начин не се отразява на производителността на неттопа.
PCI Quadro NVS280 се отразява много благоприятно на mini-ITX системата в Cinebench пакета, но при равни условия (Intel GMA950 видео-система), Pentium 4HT е значително по-производителен от Atom 330.
Вградената графична система Intel GMA950 се представя изненадващо в 3DMark тестовете - от една страна изключително добро представяне с Pentium 4HT, от друга - трагични резултати с Atom 330. NVidia Quadro NVS280 с нищо не помага на неттопа да подобри срамно ниските резултати в синтетичните игрови тестове.
Чудесно представяне на IBM Thinkpad R50 в OpenGL тестовете за CAD приложения. Видеокартата, предназначена точно за такива приложения, помага на Атом 330 само да се доближи до резултатите на Pentium 4HT с вградена видеокарта.
Super Pi показва доста тъжни резултати за иначе симпатичния Atom 330. Не ни се искаше да повярваме в това слабо представяне на Atom 330, затова стартирахме теста няколко пъти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.