Увлечени от агресивната маркетингова политика на големи търговски вериги и некоректни рекламни материали, наблягащи на рекордно ниски милисекунди и високи стойности на контраст, много български купувачи побързаха да се сдобият с евтин модерен LCD монитор. По този начин те принесоха в жертва качество, цветове и комфорт на работа, често дори с опасност за зрението си. На българския пазар почти няма качествени монитори, подходящи за работа с текст, фотографии и филми, да не говорим за професионални приложения.
За повечето хора всички LCD монитори за еднакви и избора им е на база пристрастност към марката на хладилника, телевизора или мобилния телефон, тези евтини монитори дори са
наричани от мнозинството – “плазма”, което е едно изключително неправилно определение на течно-кристалната технология, която се съпоставя с големите плазмени телевизионни панели, където се създава изображение от газ в плазмообразен вид, а не от задно-осветени течни кристали.
Сред течно-кристалните монитори има голяма разлика в технологиите и качеството на изображение. Това са TN+film, MVA/PVA и S-IPS панели. Огромната разлика между тях в качество на изображението и кратко описание на технологията може да видите в следната таблица:
На българския пазар се продават основно евтините и изключително неудовлетворителни откъм цветопредаване, контраст и качество на картината TN+film модели. Това може би се дължи и на факта, че в най-бедната държава в Европа не е рентабилно да се предлагат скъпите MVA/PVA монитори и изключително скъпите професионални S-IPS модели. Добрите продажби на евтините LCD TN+film монитори се дължи и на пробутването на следните маркетингови заблуди:
Бързодействие. Посочват се стойности от порядъка на 2-4 милисекунди, които са верни при некоректната методика, с която се отчита (преход сиво-сиво, а не черно-бяло-черно). Наистина тези панели са малко по-бързи от MVA/PVA и S-IPS, но за сметка на какво? Бързодействието се постига за сметка на цветовете – при всички TN-монитори със скорост под 16мс., липсва стандарта true colour (24-битов цвят, 16.7млн. цвята, наличен при MVA/PVA и S-IPS панелите), като в угода на скоростта е орязана битността до 18-бита, а реално цветовете са с 262 хиляди оттенъка, а не с невярно посочените и програмно емулирани 16.2 млн. TN-мониторите имат доста ниска контрастност, която подпомага по-бързия преход черно-бяло, оттам и скорост. Панелите със заявена скорост под 5мс. задължително притежават технологията “овърдрайв”, която е причина за арефакти и бели ореоли около движещи се на тъмен фон обекти. При тези положения е много странна логиката на хора, заплатили огромна сума за актуална машина с възможно най-мощен видеоускорител, който няма как да разкрие възможностите си при такава ниска битност на цветопредаването, причиняваща нереални цветове и липса на черен и червен цветове. Твърденията, че PVA/MVA не стават за игри и "мажат" картината се базират на изключително стари обзори. Dell 1905FP става за игри и може да го видите от видео-обзора на NFS-MW, а цветовете ми се струват фантастични след опита ми на CRT и TN+film.
Ъгли на виждане. За разлика от близкото минало, когато TN-мониторите имаха коректно обявени едва 80-120 градуса обзорни ъгли, сега изведнъж те станаха на хартия почти като на по-скъпите LCD технологии (160-170 градуса). Това е поредния маркетингов трик за измама на потребителя – вече се ползва стандарт за отчитане на зрителния ъгъл при контраст 5:1, а не както преди това – 10:1. Наглостта на макретолозите стига до там, че те си отчитат видимия ъгъл дори и инвертиране на цветовете – според тях даже и при инвертиране, контраста си оставал над 5:1. Инвертиране на цвета се забелязва само при евтината TN+film технология и се наблюдава при поглед отдолу. Точно по този признак е най-лесно да се различи TN-монитора. Интересно е търговското твърдение, че евтините TN-монитори са подходящи за домашен киноцентър. Какво кино може да бъде система, осигуряваща поносимо изображение само за фронталния си зрител?
Контрастност. Отново се подлъгва потребителя с фалшиви стойности от порядъка на 1000:1 и дори 2000:1, която на хартия излиза, че е по-добра от най-добрата откъм контраст и черен цвят технология – MVA/PVA. Може да пуснете тъмна сцена с черен цвят и ще се убедите, че TN монитор може да покаже тъмно-сиво, но не и черно и е крайно неподходящ за филми, фотография и тъмни игри.
Широкия екран. Непонятна за мен мания на заблудени от реклами хора. 19-инча широкоекранен монитор е проектиран за икономия на пиксели и следователно видима област, но геометрично запазвайки диагонала. Много е съмнителна ползата от широкия екран при каквито и да било приложения. Неслучайно MVA/PVA и S-IPS монитори в широкоекранно изпълнение няма. Твърди се, че широкоекранните монитори са подходящи за филми. Според мен е безумие да се гледа филм на евтин монитор без черен цвят. Освен това широкия екран засилва ефекта от посредствените странични ъгли на виждане.
Покритие на матрицата. С две думи казано, има два основни вида покритие - матово и гланц. Матовото покритие показва хубава картина само при професионална матрица. Кристалното покритие, при подходящи условия на външно осветление може да изкара и от посредствена TN матрица добро изображение. За съжаление обаче прекалено рядко може да се осигури оптимално външно осветление, при което монитора да не се превръща в огледало. Лично аз съм почитател на матовото покритие, обаче с еда ГОЛЯМА уговорка. Някои матови покрития са причина за появата на "кристалния ефект" ("искрене"), което мен много ме дразни. Внимание - именно с такова покритие са голяма част от професионалните монитори. Дължи се на скъпото и дебело покритие на течнокристалния панел, което е причина за появата на вътрешно отражение на пикселите, сравнимо с едва забележимо искрене. Евтините TN монитори не страдат от този ефект... поради евтиността си, самото покритие, въпреки че според мен е лошо е скъпо, а и доста хора свикват с този ефект. Аз лично съм се спрял на моята резивия на DELL 1905FP (A03), защото е с тънко покритие и картината няма "кристалчета". Повечето останали ревизиии на същия модел са с другото покритие и въпреки абсолютно същата матрица, не ми харесват заради покритието. Обаче - моето тънко покритие, а и това на TN мониторите е предпоставка за дефект на монитора при транспорт, случаен натиск, лек удар, сътресения. За разлика от "искрящото" дебело покритие, то не осигурява стабилна защита на финния течнокристален слой под него - пробвайте лек натиск върху тънкото покритие и сами ще видите как се "разтичат" кристалите. Гланца е още по-хилав, а поставянето понякога даже на стъкло за покритие води до неприятни изненади от спукване и надраскване.
Манията за инчовете. “Колкото повече, толкова повече” – казал Мечо Пух. Тук обаче тази иронична аксиома не важи. Внимателно трябва да се мисли за оптимален и комфортен размер, а не за лакомия по голям размер. Много хора, сдобили се с 20-инчов модел много съжаляват, както и тези със 17-инчов екран. Това са модели с много малко зърно и напрягащи зрението поради малките елементи на десктопа и текста. Един от най-комфортните размери е 19-инча 1280х1024 – голяма видима зона, оптимален по размер текст и икони, незатормозяваща слаби и средни видеокарти резолюция. 17-инчовия модел е със същата резолюция, но икони и текст са значително по-малки и вредни за зрението. Дори 15-инчов монитор е за предпочитане пред 17-инчов, с оглед на комфортна работа. Подобна е ситуацията с 20-инчовите модели – които са с резолюция на 22-инчов модел, но дребен текст и десктоп. Един хитър съвет - доскоро съществуваха на пазара 18-инчови модели, сега могат да се открият в складовете втора употреба. Тези 18-инчови модели са гаранция за наличие на професионална S-IPS матрица. Недостатък е неактуалността на моделите и по-ниската скорост на опресняване, както и съкратения от годините жизнен цикъл. Иначе изображението и цветовете им са повече от прекрасни.
В подкрепа на описанията по-горе, показвам пример от два мои монитора – единият е PVA монитор втора употреба Dell 1905FP, другия е закупения от магазин в България нов и уж професионален модел Philips 190P7ES.
Philips-са го върнах на следващия ден в магазина – отвратителни бледи цветове и ъгли на видимост, гледането на филми без черен цвят бе кошмарно. Това се вижда от снимките, където Dell е сниман от много по-остър ъгъл отдолу и се държи много по-добре. Ясно си личи разликата и от клиповете долу в блога.
С Dell 1905FP съм вече 7-ми месец и нямам намерение да го сменям дори за S-IPS монитор. По-комфортна картина не съм виждал нито у друг LCD монитор, изпълнен по която и да е технология, нито при CRT монитор, въпреки че съм преминал през десетки монитори и то основно със скъпи матрици – TN ме отвращават и според мен стават единствено за лаптопи и телефони. Донякъде съпоставими и дори по-добри показатели демонстрира един страхотен модел на Fujitsu Siemens P17-2 с може би най-добрия и бърз 17-инчов S-PVA панел на Samsung с рекордните реални 16мс. Черният цвят на този модел бе уникално наситен, бялото – наистина снежно бяло, а не жълтеещо или сивеещо, тествах го и с няколко игри – никакво размазване, при скролиране на текст също бяха демонстрирани невероятни за LCD показатели. Все пак предпочетох да остана с Dell заради красивия дизайн и по-големия размер.
Всички направени по-горе забележки и коментари са причина много от хората, сдобили се с магазинния TN-модел да тъгуват за прекрасните според тях стари CRT монитори. Да – те са прави, покупката на “плазмата” реално е един даунгрейт и компромис с качеството за сметка на пространството. Мога само да им препоръчам да видят истински качествен MVA/PVA или S-IPS монитор и да усетят удоволствието от новите, много по-качествени технологии. Гарантирам, че ще забравят за добрия стар CRT монитор и ще гледат с насмешка по магазините посредствените TN-модели, някои от които нямащи даже цифров изход.
Как все пак желаещите качество могат да се сдобият с добър монитор в България? Разбираемо е желанието за нов качествен монитор със солидна гаранция дори и на доста висока цена, но в нашата страна възможността за покупка на добър монитор с качествена матрица е почти нулева – трябва да се чака поръчка, да се купува модел с добра матрица, но от слаб производител, има голяма възможност и за попадане на модел, предлаган на Запад с MVA/PVA/S-IPS матрица, а за Източна Европа да е с TN+Film изпълнение.
Единствената възможност като че ли остава покупката на монитор от фирми внасящи употребявани стоки. Това притеснява доста хора, но виждайки почти новите монитори 2005-2007-на производство, дошли от корпоративните складове на големи американски и английски компании (някои даже не ползвани), всеки би променил предразсъдъците си. Да – и аз се чувствах малко непълноценен в началото като се сдобих уж временно с Dell 1905FP втора употреба, но гледайки на изключително запазения външен вид (направо нов), прекрасния дизайн, наситен черен цвят, както и на ненадминатата от нито един магазинен модел картина, просто престанах да търся нов заместник. Цените, на които се предлагат тези качествени, уж употребявани модели са неприлично ниски за качествен монитор със скъпа матрица и добри показатели, гаранцията им от 12месеца е почти съизмерима с тази от магазина.
В заключение предлагам един обобщен наръчник за избор и покупка на LCD монитор (нов или втора употреба) - забравете за милисекунди, контраст, ъгли на виждане (това са стойности, определени чрез хитри методики за некоректно "напомпване" на характеристиките), избора на база милисекунди е толкова абсурден, колкото и избора на процесор на база гигахерци (та един PentiumM е много по-мощен от Pentium 4 със същата тактова честота) или избор на видеокарта на база обем на паметта, фотоапарат на база мегапиксели. Стойностите при различните технологии са несравними - 20мс при професионален монитор е съпоставим по скорост с 8мс при евтиния TN+film. Разбираемо е, че професионалния монитор трябва да е с коректни стойности - все пак се купува от специалисти, а не от лесно подвеждащи се от търговци купувачи.
Монитор се избира така:
1) Искате от продавача да ви пусне контрастни изображения като снимки и филми с висока резолюция, които имат много черни нюанси, ярко червен цвят и наситено зелен. Оглеждате от различни ъгли монитора, като най-критичен е погледа отдолу (може и никога да не ви се налага да гледате от такъв ъгъл, но това е тест за качеството на картината и коректността на параметрите), най-важни обаче са страничните ъгли - в интерес на истината най-новите TN-монитори са способни доста добре да се справят с тях, но все пак отстъпват на който и да е PVA/MVA, да не говорим за S-IPS монитор.
2) Скоростта за офис приложения се определя чрез скролиране на текст (документ, страница в интернет).
3) Скоростта за игри се тества с някоя динамична игра - добри за това са рали симулаторите като Need For Speed.
4) Задължително е да пуснете някой тъмен и контрастен филм за тест - гледайте да има черно, а не тъмно сиво, както и по никакъв начин да не се забелязват луминисцентните лампи зад матрицата (тества се на черен фон).
5) Желателен е и прегледа за мъртви пиксели, като най-компактен сред тестовете е Nokia Monitor Test, вграден модул за диагностика има в Everest. При TN-мониторите най-критични са светещите дефектни пиксели - огледайте внимателно монитора на черен фон. Дразнещо е наличието им на монитори с по-големи пиксели - 15", 19", 22". При PVA/MVA доста трудно се появяват мъртви пиксели, възможно е наличие основно на дефектни суб-пиксели (видими с лупа), но и това е доста по-рядко като възможност в сравнение с евтината TN-технология.
6) Огледайте десктопа от разстояние, отворете интернет-страница и текстови документи - тези дейности не трябва да ви напрягат ни най-малко, в противен случай се насочете към друга резолюция - все пак LCD мониторите имат само една работна резолюция и по-добре да доплатите малко пари, отколкото години наред да подлагате на изпитание зрението и нервите си.
7) Огледайте покритието на дисплея - матово (искрящо или тънко) или гланц. Ако стаята ви е осветена доста - не е желателно гланцовото покритие, на което остават и много следи и е трудно за почистване. Ако имате малки деца - в никакъв случай не е препоръчително слабо и тънко покритие, децата винаги обичат да сочат и натискат екрана.
Ако след всички тези ваши лични тестове сте удовлетворени от резултата - това е вашия монитор, без значение от технически характеристики, производител, нов или втора употреба.
Още нещо в подкрепа на мониторите втора употреба - повечето търговци на такава техника дават възможност за посочените тестове и то в продължителен период, докато никой магазин няма да ви съдейства в това отношение, да не говорим за компютърните фирми, които даже няма да ви разпечатат стоката. Аз лично предлагам възможност за всички посочени и непосочени тестове и винаги със задоволство наблюдавам реакцията на клиента. За скептиците предлагам разходка до близкия техноцентър на "Денси" и ако там открият сравним или по-добър откъм цвят и картина монитор - готов съм значително да намаля цената на предлагания от мен PVA/MVA/S-IPS модел.
"Манията за инчовете" сте я описали много точно. Казвам го от собствен опит, на малък дисплей с голяма резолюция се работи трудно. Много бързо се уморяват очите.
ОтговорИзтриванеНо тук остава един друг момент, който не е описан в статията - подбора на повече от един монитор за много-мониторна конфигурация.
Да ви помоля, напишете ако може някаква статия за много-мониторните конфигурации. Кога има полза от тях (като имам в предвид основно работа, не игри), какви и колко монитора е подходящо да се ползват.
Това предвид, че Sapphire съвсем наскоро пуснаха бюджетна карта с поддръжка на 3 монитора (и пасивно охлаждане) - Sapphire Radeon HD 6450 FleX.
Изключително полезна тема.
ОтговорИзтриване