си младостта и многобройните хвалебствени обзори за великите някога карти, нямаше как да не седна и да се убедя в моща на този "Титан" сред видеокартите. Нямаше как и да не модифицирам този Titanium в Quadro 980XGL и да разбия на пух и прах в OpenGL цялата 6-та и 7-ма серия на GeForce. Голяма тръпка е и да сложиш една "свещена" за аудиофилите саунд-карта като Creative 5.1 Live!, чийто революционен аудио-процесор остана почти непроменен от миналия век насам.
Да - новите машини са значително по-мощни, по-евтини като производство, с повече екстри, шарени драйвери и т.н. Но баналността на новия чарк от магазина няма как да замести тръпката от ъпгрейта на любимата наша стара машинка, която носи част от нашето минало и ни е служила вярно дълги години. Не заслужава ли този наш верен помощник през годините една актуализация и отлагане на окончателното "пенсиониране" - дали чрез повече памет, възможно най-мощния за него видео-ускорител, тихичък вентилатор, оптично устройство? Лично за мен душата на компютъра е процесора и дънната платка, затова си позволявам да сменям какво ли не, но не и тях.
Има и друга тръпка - да притежаваш за малко пари страхотно изпипана, грамотно проектирана, изключително тиха и стабилна маркова машина (Dell, IBM, Compaq, HP). Само, който не е притежавал такава не знае за каква разлика става дума дори и с най-съвременния гаражен "сбирщайн". Тези прекрасни машинки идват доста запазени от корпоративните складове на САЩ и Англия - някой дори не са били в експлоатация. За съжаление доста от тези машини идват осакатени от недобросъвестни търговци - по-малки хард-дискове, непълна или подменена памет, липса на видеокартите от оригиналната комплектация.
В момента младите се радват на новите двуядрени процесори и като че ли не помнят маркетингово-наложената от Intel еуфория по високочестотните процесори. Най-великия настолен процесор за мен обаче си остава Pentium III и доста стабилните за него платформи, надживели множеството домашни Athlon-и и Pentium4. Казвам настолен процесор, защото при мобилните - има едно невероятно творение на инженерната мисъл - Pentium M. Именно Pentium M възражда Pentium III и слага край на огромната грешка за гонене на високи честоти в ущърб на ефективността. Новите двуядрени Core2Duo пък се базират на технологиите от Pentium M, което показва близката връзка на PIII и C2D. Не знам дали сте работили на един PIII 1000Mhz и някой Pentium4 1,8Ghz, Athlon 1800+. По мои наблюдения разликата е минимална, а симпатиите ми са на страната на PIII. В специално адаптираните тестове за нови процесори обаче, разликата е колосална в полза на новите машини, но нали за това им плащат на тесто-писците, за да рекламират новото, а не да дават актуални резултати за производителност. Някои по-стари тестове като PCMark2002 поставят на равни позиции един Pentium M и нов Core2Duo. По тази причина и при графичните тестове имам доверие на 3DMark2001, който поставя повечето видеокарти в равни позиции и тества мощта на графичния процесор, а не поддръжка на нови технологии, със съмнителна необходимост, бързина на централния и звуковия процесор, за които си има други тестове. Обичам да тествам видеокартите и в професионалния OpenGL тест ViewSpecPerf, където отново мощта си казва думата и качеството на изображение и където един Titanium4200 прави смешна GeForce 6600GT и дори 7600GT. В тази таблица може да видите резултатите от притежаваните и тестваните от мен видеокарти в теста 3DMark2001SE:
Един от най-големите проблеми при по-старите машинки не е нито надежността, нито производителността на процесора, нито дори липсата на оперативна памет. Най-големия проблем е бързия прогрес при видеоускорителите и най-вече промяната в комуникационните шини. По мои наблюдения най-стабилната платформа, доказала се във времето е Slot1 от Intel - тези машини нямат разваляне и забиване, отлични са за сървър, видеонаблюдение, седмична и дори месечна работа (опитайте това и на най-новата машина и максимум на третия ден ще ви се наложи рестарт). Рядко обаче тези машини имат AGP слот, такъв липсва и при голяма част от следващите s.370 машинки, най-вече в изключително красивите и компактни SFF компютри. В някои машини на Intel самия чипсет се опитва да налага вграденото графично ядро и не поддържа AGP.Затова се постарах да открия за почитателите на тези машинки нещо доста рядко - сравнително актуални PCI видеокарти, както и нископрофилни AGP видеокарти. Удивителна е промяната в старата машинка след такъв ъпгрейт - игри, смятани за прекалено нови за стара машинка, се играят без проблем, филми със сложно компресиране се пускат без проблем, включително и HD. Сами може да видите от таблицата, че сред PCI видеокартите има доста солидни предложения за актуален ъпгрейт. Не знам по каква причина, но някои PCI видеокарти показват по-добри резултати на стара PIII машина, отколкото на нов двуядрен AMD X2 4400+. PCI видеокартата е доста добра инвестиция - запазва и дори нараства цената си с времето, за разлика от една PCI-E карта. Предимство на PCI картата е паралелната и работа с други подобни карти и възможност за изграждане на многомониторна система. PCI видеокартата работи на всякаква машина - от 1994-та година до 2008-ма, че и доста по-нататък в бъдещето. Неоценими са предимствата на PCI видеокартата за диагностика на проблемна машина, съществуват и предимства за работа с видео и 2D графика, като доказателство за това са видеокартите на Matrox. Предлаганите от мен уникални PCI Radeon 9250 256MB например са свалени от графични станции с Pentium4 3.6Ghz и Xeon машини, които стандарно се комплектоват с тези карти, а не с доста по-евтините и уж по-мощни видеоускорители за наличните свободни AGP и даже PCI-E слотове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.