Изборът на лаптоп

Родните магазини са препълнени от “изгодни” оферти за двуядрени лаптопи на привлекателни цени, с добри характеристики и атрактивен на пръв поглед дизайн. На бедния български потребител му се струва изгодно да се сдобие с “последната дума на техниката” за
1200лв. или около тази сума. Какво обаче се крие зад този бум на евтината техника, която доскоро бе толкова недостъпна – технологичен напредък и поевтиняване или нещо друго? В България липсва законодателство и контролни органи относно качеството на техника и ефективна защита на потребителя. Това води до:

• Внос на техника, която не е преминала технически контрол;
• Предлагане на некачествена или непроверена стока, която е продукт на тестови партиди и/или на настройката на производствените линии;
• Предлагане на рециклирана техника като нова;
• Липса на качествена сервизна поддръжка – не случайно в България официално големите фирми нямат представителства и сервизни центрове. Често дефектиращата техника от големите търговски представители е истинско изпитание за търпението и нервите на родния потребител;

Моделите в България и в САЩ/Европа много се различават по качество на материалите и технически и експлоатационни характеристики. Зад привидно ниската цена обаче стоят модели от най-нисък клас – със слабо шаси и конструкция, евтини материали, ограничена гаранция и липса на поддръжка.
В крайна сметка известната поговорка “евтиното излиза скъпо” се оправдава на пазара за преносими компютри в България. Какво остава на българския потребител желаещ да се сдобие с добър лаптоп с добро качество? Единствения вариант е или внос от чужбина, чрез приятели или поръчка или чрез закупуване на лаптоп втора употреба, от вносители на техника от САЩ и Западна Европа.
Обсъдихме закупуването на нов компютър от България – явно е доста рискова покупка (компромис между късмет и нерви). Закупуването на нов преносим компютър от чужбина (бяла държава) няма да обсъждаме, защото аудиторията на читателите на сайта едва ли са толкова заможни хора, които могат да си позволят над 2000 лв. за качествен компютър, а и много повече за бизнес-класа нов лаптоп. Ще споделя по-подробно впечатленията си от покупката на лаптоп втора употреба от бизнес-клас от близкото минало. Ако направим аналогия със закупуването на автомобил това напомня избора между стар Mercedes S-клас (от 2000-та година примерно) и нов Seat (в добрия случай), Dacia (в по-разпространения). Ако правим аналогия с пазара на телефони – избора е между Nokia 8800 (2005-та година) и бюджетен телефон на LG/Samsung примерно. Технологиите всъщност не са се променили чак толкова последните години, просто маркетинга е станал по-агресивен и неслучайно едни от най-големите разходи на компаниите са за маркетинг и реклама. Двуядрените процесори, разбира се са чудесни като производителност, но се базират на технологията на Pentium-M и по-далечната от Pentium III (Tualatin). “Недоразумението” на Intel – Pentium 4 си е извращение за всеки лаптоп, въпреки, че Compaq EVO N800c коренно промени това ми мнение. Опитите на AMD в “лаптопо-строенето” също не са на ниво – всеки Pentium-M с 2MB кеш на процесора с лекота изпреварва по-непретенциозните двуядрени мобилни процесори на AMD (а дори и тези от по-висок клас). Всъщност мощен Pentium M обикновено е за предпочитане пред Core 2 Duo от нисък клас. Наличието на Pentium M е показател за машина от най-висок бизнес клас от близкото минало, докато двуядрени процесори вече има в много евтини и некачествени машини. Имайки под ръка няколко лаптопа от различни поколения, както и работна и тестова настолни машини си позволих да направя следните тестове:
Виждаме, че в PC Mark 2002 (който е доста реален и не е “оптимизиран” да показва величието на двуядрените процесори), разликата между мощния настолен двуядрен процесор и Pentium M не е голяма, a Core 2 Duo T5500 показва аналогичн апроизводителност със P-M 1.86Ghz. Голямата изненада се нарича Celeron-S (Tualatin) – невероятна производителност за годините си на сравнително новата платформа на ThinkPad R31. Pentium 4M на 2000Mhz показва съпоставими с P-M 1500Mhz резултати, което е много добър резултат за машината на Compaq.В теста за работа с паметта, мобилната платформа дори изпреварва настолната. При работата с хард-диска логично ниско-оборотните и икономични мобилни дискове са по-бавни. Голямата разлика е в 3DMark2001SE. Разбира се, лаптопите не са игрови машини, но все пак понякога е приятно да се поиграе някоя непретенциозна игра. Добро впечатление прави сравнително новото графично ядро на TninkPad T43. Лично според мен малко по-добър е Mobility Radeon 7500c на Thinkpad T42, но теста му нанася жестока “глоба” заради липса на поддръжка на някои технологии и DX8/9. В битката на множеството лаптопи с Radeon 7500, резултатите са доста разнообразни, но най-учудваща е значителната производителност на този видео-чип на Compaq EVO N800c. Radeon 9000 в Dell Inspiron 600m определени разочарова, но резултата му е логичен, след като разберем, че за разлика от 128-битовия R7500, тук битовете са 64. Графичната производителност на дискретния ускорител на R31 не е кой знае колко по-слаб от този на външния Radeon 7000, но от друга страна R31 има значително по-производителен процесор и памет от тази на Omnitech P3 700Mhz. Логично сред мобилните решения, новия Mobility Radeon X1400 взима връх над останалите мобилни решения - чудесно графично решение, подходящо за всякакви приложения. CPU Queen (Everest 4.50) – феноменално представяне на Celeron-S:
След проведените тестове и работа с изброените лаптопи направих следната рейтингова таблица и графика, в които критерии за оценка са - процесор (производителност), работа с паметта, видеосистема, дисплей, аудиосистема, качество на корпуса, ергономичност, работа с батерия, екстри:

Заключение:
Сравнението на новия лаптоп (ползван известно време, но актуален като модел) с ползвания над две години лаптоп T43/T42 не е в ползва на DELL. Няма как да сравним евтината пластмаса и компоненти (даже закопчалките на екрана на DELL са пластмасови) с метално-пластмасовия (много качествени материали) ThinkPad T-серия. Въпреки краткия си експлоатационен период, новия DELL има немалко следи от употреба - надрасквания по капака, следи на клавиатурата върху рамката на дисплея и др., подобни следи има и при по-стария Dell Inspiron 600m, но в по-малка степен. При бизнес-лаптопите на IBM няма никакви следи след повече от две години употреба. Излючително зпазен и качествен корпус има и бизнес-лаптопа от Compaq – N800c. Явно и батериите на средния клас на DELL не са толкова качествени, след като доста по-стария T42 има значително по-запазена батерия с ненамален капацитет, N800c, въпреки стария и уж неикономичен Pentium 4 процесор е рекордьор за автономна работа от батерия.
Колкото до прословутата (в реклами и обзори в медиите) производителност на двуядрените машини - аз разлика не открих в бързодействието (което се вижда и от тестовете по-горе). Комфорта от работа с бизнес лаптоп е несравним с новия средния клас даже на голяма и качествена фирма като DELL (лаптопа е вносен, не е от българския пазар). Невероятно удобната клавиатура, тъч-пад и джойстик на IBM е с класи над тази на не-бизнес машината на DELL.
Едно необходимо уточнение - DELL Inspiron 6400 е доста добра машина и като качество, характеристики, надежност и изпълнение е много над всякакви Turbo-X, MSI, Acer, Asus и т.н., включително и "оптимизираните" модели за родния пазар от Fujitsu Siemens, Toshiba и самия Dell. Страхотно впечатление прави и бизнес-лаптопа на Compaq N800, въпреки, че от към удобство на клавиатура и джойстик отстъпва на легендарните последни T-серии на IBM.

DELL Latitude C640 (видеопрезентация). Много приятен за работa модел. Въпреки леката ми скептичност към моделите на DELL (заради неустойчивото покритие на корпуса и недобрата клавиатура), този модел се оказа от добрата "стара" генерация. Много здрава черна пластмаса на корпуса, изненадващо удобна клавиатура, дори и джойстика е на нелошо ниво. Видеосистемата е познатия Radeon 7500c и то в "голямата" 32MB версия. Производителността е достатъчна за повечето приложения, игри се играят добре (по-стари от 2003-2004 години), системата се справя и с HDTV. Дизайна е доста стилен и привлекателен (дори и за жена). Слабо място на машината е аудио-системата, която типично за DELL е посредствена. От друга страна лаптопа има вграден микрофон, което е рядкост за машина от тези времена. Друг недостатък е по-скоро типичен за Pentium 4 - системата има осезаемо топлоотделяне. Работата с батерия е достатъчно дълга - дори и с некалибрирана батерия, машината изкара над 1ч. и 15мин., а при второто зареждане показа значително по-голямо остатъчно време за работа. Тази доставка бе доста изненадваща за мен - почти нови машини на ниска цена, 512МВ памет на една плочка (свободно място за доп. памет), някои бройки бяха и с Wi-Fi (вътрешен, към вътр. антена), батериите са доста добри.


IBM ThinkPad T43 – последния модел на IBM (2006-та година), преди Lenovo да откупи дяла на най-великата фирма за лаптопи и логично качеството след това вече не е на същото ниво, както и иновациите от IBM. Centrino платформа от най-висок бизнес клас с най-високопроизводителните Pentium M процесори, които са по-мощни от двуядрените процесори от нисък клас и от голяма част от двуядрените процесори на AMD. Двуканална памет, която може да работи с DDR2 400, DDR2 533, DDR2 667. Много висока производителност на вграденото графично ядро – най-новите графични решения от Intel са с почти същите параметри. Невероятен дизайн и качество на корпуса. Най-удобната клавиатура сред лаптопите. Активна система за защита на хардиска (вижте демонстрация на датчика за движение в клипа в сайта). Много лек и изключително тънък корпус с титаниеви панти, композитен материал на капака;

IBM ThinkPad T41/42 (видеопрезентация) – бизнес-модел от висок клас от 2005-та година. Икономичен и ефективен Pentium-M 1.7GHz Dothan процесор с 2МВ кеш и невероятна производителност, съпоставима с тази на Pentium 4 на 2.8Ghz. Много добро графично решение от ATI – Radeon 7500c (128-bit-овата шина го прави по-бърз от по-късните Radeon 9000 64-bit). Автономна работа над 2 часа при средно до високо натоварване. На 100% идентичен изключителен корпус и материали като на по-новия T43, който е прототип на най-новите бизнес-модели на lenovo ThinkPad, които са със същия дизайн. Доста добър и контрастен дисплей с добри ъгли на видимост и бързодействие (за TN+film матрица). Аналогична удобна клавиатура. Един от първите модели с активна защита на харддиска;

DELL Latitude D600 - Latitude серията на този производител е качествена скъпа и надеждна комбинация от качествен корпус, надеждност и производителност. Модела е много пъргав и производителен, а ако имате късмет с процесор с 2МБ кеш с лекота може да изпреварите двуядрена машина от нисък клас (каквито са всичите на нашия пазар). Видеокартата - Радеон 9000 е достатъчно производителна за игри преди 2005-та, както и възпроизвеждане на HD филми. Един от най-добрите инженерни и работни лаптопи според мен.

Compaq EVO N800c (видеопрезентация) – бизнес-лаптоп от една от най-големите доскоро компании (в момента приемник е HP-Compaq). Много качествена изработка и корпус, останал непокътнат от времето (има вероятност модела при мен да не е много ползван). Страхотен за лаптоп (а и не само звук) от JBL. Много стилен дизайн, не само вътрешен, но и на външния капак. Рекордна сред тестваните продължителност на работата от батерия – почти 2 часа и половина при сериозното натоварване от тестовата програма. Възможно най-висока производителност на видео-системата сред аналогичните решения – странно как в този лаптоп Radeon 7500 показва много по-добри резултати от на Т42 например. Разкошен екран с много висока резолюция (1400*1050) и добри показатели за яркост. Изключително удачният дизайн на този лаптоп е приет впоследствие в новите продукти на HP-Compaq, но някои луксозни детайли като метални панти, стилни закопчалки, красив капак в два цвята, гумирана подложка около тъчпада, остават само в комплектацията на този скъп и качествен за времето си лаптоп, с актуални и днес характеристики;
DELL Inspiron 600m (видеопрезентация)– нещо като бизнес-лаптоп от голяма и упорита фирма. Казвам “нещо като бизнес-лаптоп”, защото въпреки чудесните си показатели, надеждност и стабилност, този модел, както и всички съвременни Dell е с боядисан корпус (а не цветна пластмаса) и е склонен към захабяване и надраскване. Типично за тази компания е направен и дисплея, върху който остават безобразни след и от клавиатура и тъч-пад. Като технически, а не естетически показатели лаптопа е просто чудесен – наситен дисплей с рекордна за 14” резолюция (1400*1050), доста добра видеокарта с чудесно справяне с HDTV. Pentium-M процесора осезаемо е по-пъргав в офис приложения от P4. Батерията демонстрира добри показатели за автономна работа. Като цяло дизайна е доста симпатичен и при внимателна експлоатация може да се запази така дълго време. Случайно към този лаптоп имам доста симпатична чанта Dell, както и чудесни USB колонки с логото на компанията, които демонстрират доста добър звук, който компенсира традиционно ужасния вграден звук на Dell;

IBM ThinkPad A31 – представител на А-серията на IBM, тоест заместник на настолните машини. Производителността определено е зад тази на M-процесорите и дори изостава от Celeron-S в много приложения. Много запазеният здрав и солиден корпус е побрал наистина всичко – странични мултимедийни бутони, COM-порт, FDD, солиден защитен от удари и отбелязване на бутоните ярък и контрастен 15” дисплей. Традиционния за компанията дизайн е доста привлекателен дори и в по-голям формат. Външния вид на този лаптоп излъчва здравина и надеждност. Сравнително добре се представя видео-системата – Radeon 7500c, който е наличен в много по-нови, мощни и скъпи модели като Т-42 например. Не много високата честота на процесора се отразява добре върху показателите за автономна работа, но при тестовете така и не успях да изцедя пълните възможности на батерията, поради липса на време за калибрация; IBM ThinkPad R31 – това е голямата изненада за мен – изключително евтин и стилен лаптоп с невероятна производителност. Преименувания от великия Pentium III 1.13Ghz (Tualatin) процесор, наречен Celeron-S, поставен на нова платформа, демонстрира изключително бързодействие, засрамващо голяма част от Pentium 4 машините. Лаптопа може и да не е от бизнес-класата на IBM, но качеството и материалите са на ниво, по-високо от това на повечето други производители. Клавиатурата е изключително удобна, както на Т-серията, джойстика замества изключително успешно тъч-пада и е много по-удобен от този на Dell примерно. Налично е и легендарното светодиодче, осветяващо клавиатурата. Екрана е аналогичен на тези от Т-серията и е с много добри характеристики.

DELL Inspiron 6400 - това е актуален двуядрен лаптоп от среден клас, доказващ че новите двуядрени процесори не са чак толкова по-мощни от предходните Pentium-M. Качеството на корпуса, дизайна, удобството на този лаптоп отстъпват значително на бизнес-лаптопите IBM ThninkPad T43/T42. Този скъп модел има изключителен като резолюция дисплей (1680х1050), който обаче не може да се похвали с добри ъгли и отстъпва на бизнес-лаптопите от близкото минало (основна причина за това е гланцираното покритие, което обикновено е присъщо на бюджетни лаптопи, но за радост никой сериозен производител не го слага в бизнес-сериите си). Смазващото предимство на Inspiron 6400 е във видеосистемата - мощния Radeon X1400 не дава никакви шансове на старите графични решения, за разлика от равенството в производителността на процесорите. Лаптопа е с огромни габарити в сравнение с тънкия и елегантен ThinkPad и като че ли заличава смисъла от мобилност.
И все пак внимавайте - в България има някои недобросъвестни търговци, които предлагат дефектирала или в недобро състояние техника втора ръка или просто не им се занимава да я тестват. Изборът е не по-лек от този на автомобил на старо.