Тест и сравнение на 17-инчови LCD-TFT монитори

В предишна статия подробно разясних какви са различията между отделните видове матрици (TN+Film, PVA/MVA, S-IPS).
В последно време ми се отдаде възможност да тествам и да поработя с различни монитори. Временно даже ползвах TN+film – за много кратко време затвърдих отвращението си към този евтин клас монитори, които според мен трябва да бъдат забранени от министерствата на здравеопазванията на
белите държави (ние не сме сред тях).
В този обзорен тест участват следните монитори:

EIZO L557. Класически за най-реномирания производител дизайн – много тънък корпус от много здрава и качествена пластмаса, стойката позволява само наклон и повдигане. Монитора се предлага основно в бял цвят, но понякога попадат и бройки с черен цвят. Модела е снабден с колонки, които имат приятен звук. Картината е превъзходна, което донякъде се дължи на уникалното покритие на матрицата – нещо средно между матово и огледално (без да има отблясъци или искрене). Цветовете са много меки и естествени. При сравнение с другите монитори, например при HD филми, лицата на хората имат значително повече нюанси и картината изглежда много по-обемна. Ъглите, от които монитора има видимост са просто уникални и биха засрамили даже CRT монитор. Менюто има невероятно фини настройки, за изучаването на които се изисква немалко време. Налични са предварителни потребителски настройки като sRGB, Picture, Movie, Custom – наистина са много добре подбрани и настроени. В менюто има брояч на отработените часове, като наличните монитори бяха с работно време от 4000 часа до 7000 часа (един от купувачите имаше страхотен късмет с монитор само на 390 часа), при гарантирано от Eizo качество от 30000 часа. Не се забелязват никакви проблеми с бързодействието, като монитора е подходящ даже за динамични игри;

EIZO L565. Модел, който е с S-IPS матрица и който не се отличава много от предходния. Характеристиките и отчасти дизайна са аналогични, но матрицата по субективно мнение е малко по-естествена и приятна за окото. Минус на този модел е, че е бил в експлоатация доста дълго време – наличните модели имаха 18-24 хиляди отработени часове. Монитора, както и предходния модел са японска изработка, което е гаранция за най-високо качество – неслучайно фирмената гаранция на Eizo е 5 години, а цената на нов монитор е значително по-висока от всеки друг производител;

DELL 1703FP. Чудесен откъм дизайн, екстри и картина модел. Монитора е произведен в Словакия и наличните бройки бяха като нови. Основните ми впечатления са от изключително стилно изглеждащия сребрист модел, но основният цвят за модела е черно със сиво. Картината и световете са чудесни, но отстъпват на Eizo, въпреки може би еднаквите матрици с L557. Модела има подвижна стойка с три степени на свобода, портретния режим е удобен за офис работа. Много удобни са и USB портовете, вградени в корпуса. Менюто е разбираемо и не толкова сложно, както на Eizo. Ъглите на виждане са много добри. Възможно е прикачване на колонки, като за това има предвиден захранващ куплунг и скрити жлебове за захващане. По случаен начин открихме в един склад, че модела е удароустойчив, като изтървахме от височина метър и половина подобен монитор върху циментов под – след тестове установихме, че монитора функционира прекрасно, а по корпуса няма и следа;

FUJITSU SIEMENS P17-2. Най-бързата и високо-технологична S-PVA матрица, произвеждана във формат 17 инча. Невероятно чист бял цвят, както плътен черен цвят. За разлика от другите монитори високоскоростната професионална матрица се чувства комфортно даже и при много бързо скролиране на текст. Този монитор би могъл да спори с успех с най-бързите TN матрици с евтиния им 16-битов цвят. Налични са екстри като Pivot, колонки с нормален, но не и висококласен като при Eizo звук. Дизайна е бяло и тъмно-сиво, като монитора изглежда много съвременно и стилно. Менюто е доста приятно и удобно за работа. Това е монитор от най-висок клас от един не толкова реномиран в България производител;

FUJITSU SIEMENS P17-1. Предходния на P17-2 модел, който е с доста приятна MVA матрица. Въпреки скучния бял цвят, монитора има приятен и ненатрапчив дизайн. Стойката има три степени на свобода, като монитора може да се използва в портретен режим. Налични са колонки с може би малко по-добро звучене от по-новия модел. Настройките и менюто са същите, каквито има P17-2 като те са доста по-богати от тези на Dell 1704FP. Отново чудесен монитор от времето, когато FS бе реномиран производител от световна величина (преди 2006-та година);

SAMSUNG 720N. Трагичен в сравнение с предните монитори модел – евтина изработка, липса на DVI, ужасни цветове и ъгли на виждане. Този много масов модел в България идва с фабрично засилени контраст и яркост, които за два часа могат да развалят очите на всеки, който го ползва. Монитора е крайно неподходящ за филми, поради липсата на черен цвят. Поставен до истински монитор като Eizo L557 или Dell 1703FP, този монитор безкрайно разочарова по всички възможни показатели. Стойката на монитора позволява единствено наклон и то в ограничени граници. Колкото и да искам да кажа нещо хубаво за този модел, единственото, което ми хрумва е, че производителят му Samsung прави чудесни PVA/S-PVA матрици за реномирани производители като Eizo, Dell, HP. Монитора всъщност е приятен за окото – когато е изключен.
Изготвил съм рейтингова таблица на разглежданите монитори:

В заключение – ако ми се налагаше да избирам сред тези монитори, бих се колебал дълго дали да избера перфектната картина на Eizo или много добрата картина и изключителен дизайн и ергономика на Dell 1703FP. Fujitsu Siemens P17-2 също е чудесен избор, особено за нови динамични игри, затова подарих такъв на сестра си. Бих казал, че Eizo е избора на прагматичния човек, работещ с фотография, дизайн и цветен печат. Dell не би оставил равнодушен всяка жена, би бил чудесно украшение за всеки модернистичен дом или учреждение.