Анализ на пазара на компютърна техника през август и септември

Реално в България няма пазар в смисъла на западните икономики и производните им азиатски. Може би това звучи пресилено, но да се замислим дали имаме реални трудови взаимоотношения, с които покупателя да има регулярни доходи, дали има промишленост, а от там и корпоративен пазар за компютърна техника, нима има и нормативна и институционална защита срещу вноса на нискокачествена или фалшива стока, няма защита и срещу държавния рекет спрямо
фирми, решили да играят по правилата на пазарната икономика.
Международната финансова криза е едно изтъркано вече определение, но това не омаловажава неговото действие. Силните световни икономики излизат от рецесия като се свиват и минимизират разходи и персонал. Авантюристичните им походи за превземане на чужди пазари са прекратени и всички капитали са изтеглени.
Слабия пазар в България и бандитското поведение на държавната администрация към частния бизнес отказаха почти всички западни компании от присъствие в България. Преобладава черно-сивия внос на второкачествена китайска продукция. В сервизите липсва най вече мениджмънт и справедливо заплащане, а от скоро и качествени специалисти. При трагичното и фиктивно състояние на ретро- образованието ни, единствения начин за наличие на специалисти е обучение в чужбина или внос на чужди специалисти.
Търговията и спекулацията в България благодарение на инерционните моменти от по-добри времена все още поне външно изглеждат лъскаво и добре. Прането на пари в строителството, безумните туристически експерименти, многото работещи гурбетчии в Америка, Англия, Испания, Италия, Гърция вкарваха в българското домакинство сериозни капитали. Временно всичко изглеждаше прекрасно, толкова добре, че можехме да плащаме най-скъпите сметки за ток, парно, газ, телефон, горива; имахме и най-скъпите жилища с посредствено качество и най-скъпите курорти с активно строителство и ужасно обслужване; плащахме и най-скъпо за долнокачествени неофициално внесени китайски стоки – електроника, компютри; храната също бе фалшива. Средния гражданин официално имаше заплата от 350лв, а месечен разход от 1000лв., само сметките за консумативи са над 500лв. месечно. Три години фалшиво благополучие. Зимата и пролетта на 2008-2009-та настъпи временно отрезвяване на народа – видяхме, че царят е гол, премиерът – клоун, а беят – дрогиран. Строителството колабира и армии безработни строители, свикнали на надници от 50-80лв. дневно си намериха сродни занимания за двойно по-нисък надник. Жилищната мафия отново се върна към първичните си занимания – търговия с плът, преразпределяне на наркотици за чужди пазари и рекет на малцината читави бизнесмени. Псевдо-инвеститори в строителния бизнес посъбрали пари от кокошкарски далавери загубиха всичко и някак си затвърждават, злорадното предположение, че всичко се връща. Прехваленият ни по фалшивите медии туризъм колабира и изпадна в кома – нашият народ може и да е глупав и незрял, но чужденците се лъжат по веднъж, а и информационното общество е факт – всяка безумица в туризма ни е широко коментирана, както в официални чужди медии, така и по многобройни сайтове, блогове и форуми. Лошият имидж се създава лесно – за 2-3 години, но се заличава с десетилетия. Може би най-големия източник на пари в България са капиталите, внесени от гурбетчийство. Финансовата криза на западните общества доведе до омраза към гастролиращите работници и тотална нетърпимост към “крадливите балканци” (колкото и да сме патриоти, трябва да признаем, че работата на много от гурбетчиите ни бе кражба на автомобили и проституция). Та вече и емигранти, захранващи болната ни от комунистически венерически болести икономика не останаха.
Август и Септември… нормалния човек вече е забравил тези проблеми, защото телевизията не ги отразява и защото имаме “ново” управление. Освен това доматите са евтини, празните ни черноморски курорти предлагат по-ниски цени, жилищата поевтиняват двойно. Медийният ни премиер звучи добре, уверено и мъжкарски, трябват месеци на тромавият ни откъм политически мислене народ да осъзнае фалша на “новото” правителство. Генерираните за три години фалшиво благополучие пари ще се изпарят в тежките зимни месеци.
Много се отклонихме от пазара на компютърна техника, но той е неделима част от българския пазар и икономически взаимоотношения и предварително анализът на това трагично състояние, подсказва защо хората започват да предпочитат техника втора ръка, а не нова нискокачествена.
Каквато и криза да има на световните пазари и в България, компютърът поне 10 години няма да престане да бъде продукт от първа необходимост – инструмент за работа, обучение, комуникации, забавления. Стопяването на доходите и замирането на комплексарските настроения стопиха продажбата на телефони на ъгъла на всяка уличка, купуването на телевизори даже и за банята и коридора. Никой обаче не може да се ограничи откъм ползване на компютърна техника, няма и фирма, която да минимизира разходите си за придобиване на брой компютри, обновяване и поддръжка.
В световен мащаб лошите прогнози за развитието на компютърния пазар не се потвърдиха – това е единствената индустрия, която се възстанови за броени месеци и почти достигна обемите на производство и търговия от миналата година.
АВГУСТ 2009-та. Нормален почти замрял откъм продажби сезон на годината. Хората почиват активно и не им е до покупки, фирмите също са в неактивен сезон. Цените са ниски, защото при намалено търсене, единственият пазарен инструмент е ценовата привлекателност. Характерно за края на лятото и липсата на доставки от страна на вносителите, разчита се на складови наличности. Продажните цени са с минимална надценка, а понякога даже и с нулеви отклонения. Обслужването и сервизите са с минимален персонал – отпуск. Към края на АВГУСТ се появиха тенденции за съживяване на пазара – завърналите се от отпуск търговци се възползват от ниските летни цени и възстановяват разпродадените наличности. Крайни клиенти се настройват към работен режим и започват да търсят обновяване на техниката, ъпгрейт.
Август месец започват и новите доставки на вносителите на техника втора употреба – това обаче не са скъпи и мощни компютри и лаптопи, а събуждащите пазара по-евтини артикули – лаптопи от рода на HP Compaq nc6000/6120/6220, IBM Thinkpad T40/41/42, DELL Latitude D505/D510/D600/D610. Тази година се наблюдава дефицит на монитори, азиатските производители за LCD монитори са се настроили към крайни клиенти за възможно най-нисък и евтин клас монитори, големите корпоративни клиенти не виждат заместители на качествените си и скъпи стари S-IPS, PVA, MVA модели. Уникални модели като NEC 2070NX (S-IPS), HP 2035 (S-IPS) вече не достигат до България, тъй като зрелите чужди пазари усвояват тези висококачествени модели, без да имат необходимост да ги продават в по-бедните държави.
СЕПТЕМВРИ 2009-та. На първо място това е скока на цените, обусловен от събуждането на пазара и търсенето. Цените на DDR2 паметите отбелязаха нови ценови рекорди – почти 50% увеличение. Хард-дисковете също повишиха цените, но не и качеството си, единствено Western Digital има добро качество, както и някои серии на Seagate. Най-желаният компонент – видеокартите навлязоха в активен пазарен сезон и започнаха да се изчерпват (пак липса на феноменалния Radeon HD4770, изгодния HD4830), цените на “народните” GeForce 9600GT скочиха осезаемо, добре, че ATI предлагат достъпен “гювеч” от рода на Radeon HD4730. Събудилите се от летен отпускарски сън фирми и търговци започнаха масово да купуват “народни процесори” за евтините и достъпни платформи AM2 и LGA775, затова и E5200, X2 7750, които предлагаха най-добро отношение цена/производителност – изчезнаха от пазара. Евините двуядрени Celeron и Sempron процесори също изчезнаха от ценовите листи. Изключително евтините дънни платки с чипсет Intel G31 за LGA775 са налични благодарение на складовите наличности, а следващите чипсети на Intel са доста по-скъпи. Всъщност Intel иска да “самоубие” LGA775 за да се отвори пътя на новите платформи. AMD вече става все по-голям играч – най-добрите видеокарти са на база ATI/AMD ядра, AMD чипсетите са най-добри за процесорите им, новите Phenom II и Athlon II най-накрая възстановиха конкуренцията на пазара и монополиста Intel има стимул за развитие. Азиатските производители на лаптопи, изпадайки в паника бълваха все по-евтини лаптопи с ужасно качество, но супер-параметри. Качеството при мобилния компютър обаче е на първо място и вече наблюдаваме оттеглянето на многобройните производители на лаптопи от пазара, остават само големите играчи като HP, DELL, Toshiba, ситуацията с Lenovo е спорна – велика традиция от IBM, но трагично качество и иновации. Нетбука е “НЕщо, коеТо прилича на ноутБУК”, но с много по-слаба производителност и ергономичност – все повече хора осъзнават, че рекламите са си реклами, но необходимостта от производителност изискват пълноценен лаптоп (сами виждате от нашите тестове, че даже на-слабият лаптоп с Pentium M, а даже и Pentium III Tualatin процесор е по-производителен от най-новия нетбук). Качеството… българския потребител узрява за него и се отказва от стереотипа на “домакинята на прехода” за нова и лъскава стока, без значение от качеството. И се оказва изведнъж, че най-качествени и надеждни стоки са в магазините втора употреба, защото няма по-качествен нов лаптоп от употребяван IBM Thinkpad (T40/40/41), надежден и бърз и изгоден лаптоп като HP Compaq nc6120/6220/6230. Новите двуядрени модели на Acer, Asus, Gigabyte, MSI, AsRock имат уникален хардуер, DDR3 памет, ниски цени, но им липсва надеждността и качеството на лаптоп от висок клас. Подведени от китайската мода, HP възложиха на китайските инженери да “сътворят” евтин и мощен клас лаптопи – HP Pavilion, в началото имаше качествени машини от този клас, но увлечени от ниската себестойност и голямата печалба на база маркетинг се стигна до удар срещу имиджа на големия HP, Pavilion бяха сред най-често дефектиращите лаптопи на пазара, огромни серии бяха изтеглени – загуби за милиони. Добре, че доброто старо COMPAQ лого е непоклатим признак на супер качество и надеждност за да могат HP все още гордо да бъдат предпочитания корпоративен доставчик на най-здравите и качествени лаптопи. Двуядрените серии на HP Compaq – nc6400/6710/6320/6910 са сред най-търсените лаптопи втора употреба, почти всички европейски корпорации и държавна администрация са с такива лаптопи. Излишно е да споменаваме за качествата на HP Compaq Workstation серията – няма нищо по-добро, високопроизводително и търсено на пазара на техника втора ръка от лаптоп от тази серия. DELL Latitude серията също се радва на добро търсене и реноме, както и Toshiba Tecra. Изключително високо е търсенето на таблетни лаптопи (електромагнитна матрица) - това разбира се е обяснимо предвид от 3 до 7 пъти по-ниската цена на употребяван спрямо нов таблет, освен това често втора ръка изпадат и таблети с AFFS (IPS) матрица, каквато поради изключително скъпата технология не се използва в нови машини.
След февруари 2009-та година търсенето на настолни компютри драстично спадна за сметка на лаптопите, ситуацията тази есен се променя – необходимостта от мощен процесор, видеокарта, голям и професионален монитор за работа, а не за демонстрация на финансова състоятелност си казват думата, все повече клиенти искат истински компютър. Ниските цени на десктоп мини компютрите и то с актуални и днес HT процесори, DDR2, PCI-E, изключително тиха работа, обуславят търсенето им за малки търговски обекти, мини-сървъри, видеонаблюдение, мултимедийна домашна машина. Шампиони по продажба обаче са TOWER машините с Pentium 4 HT, DDR2, PCI-E (на която се слага средна видеокарта като Radeon X1650/HD2600XT/HD4650 или NVidia 6600GT/7600GT или по-стара професионална карта Quadro или FireGL) – такива машини имат достатъчно мощ, несравнимо качество и надеждност за да се ползват за работна машина, графична станция, втори компютър за домашен офис или сървър. Голямо търсене има и на Workstation машини с XEON процесори (2, а понякога и 4 на брой).
Най-желания компонент за ъпгрейт – видеокартата през септември се радва на изключителни продажби… а оттам и спекулативно нарастване на цените. Нашите тестове, както и продажби и отзиви на потребители показват два ценови шампиона с изключителна производителност – ATI Radeon HD4730 GDDR5 и NVidia GeForce 9600GT. Странно за 2009-та година, но не и за българския пазар е изключителното търсене на мощни видеокарти на AGP слот – GeForce 6600GT, ATI X1650 се радват на голямо търсене.
LCD мониторите – много български купувачи се научиха да купуват и предлагат на свои познати качествен PVA, MVA, S-IPS монитор. За първи път от две години насам пазарът втора употреба не може да задоволи това търсене. Внасят се лъскави и много евтини TN+Film монитори, но те няма как да заместят класическия DELL 1905FP (PVA), NEC 1770NX (S-IPS) и по-новите шампиони по продажби като NEC 2070NX (S-IPS). Изчерпват се количествата и от най-евтиния и качествен монитор и то нов с матрица различна от TN+Film – 21” модела HP f2105 (S-PVA).
Все повече търсене и изключителни цени има при мрежовите компоненти – Wireless рутерите са задължителен компонент за всяко домакинство с Интернет, защото свестява пари, осигурява защита от външни атаки, както и сигурност от токови удари (много домакинства пострадаха от летните гръмотевични бури и загубиха техника за стотици левове, заради икономия на 40-50лв. за безжичен рутер).
Драстичен спад има при купуването на луксозна периферия – скъпи аудиосистеми, звукови карти, луксозни безжични комплекти клавиатура и мишка и др. Предпочитат се ъпгрейти от първа необходимост – памет, видеокарта, процесор или хард-диск.
Несигурните времена карат не само търговски обекти, но и домакинства да търсят техника за видеонаблюдение, базирана на евтина PC конфигурация, а не безумно скъпите DVR устройства за професионално приложение.

ПРОГНОЗИ НА RETRO-PC-MANIA:
- българското домакинство все повече ще свива разходите си, но компютърната техника няма да престане да бъде задължителна придобивка дори за всеки член на семейството;
- недоверието към евтините лаптопи и конфигурации в търговските вериги ще нараства, няма как да се спре комуникацията на недоволните домакинства, лошите отзиви по форумите и ужасните сервизи, отказващи обслужване поради неизпълними условия за експлоатация, като например наличие на прах в лаптоп, замърсеност на охладителите за компютър и т.н.;
- търговците и вносителите на техника втора употреба имат много по-гъвкави гаранционни условия, поради по-добър сервиз (собствениците често са и технически лица и специалисти от най-висок клас), техниката от висок клас много по-рядко дефектира, резервни части има в изобилие. Това неминуемо се разбира от клиентите и те стават най-добрата реклама;
- българското общество в период на криза и тежки финансови отношения, ще забрави бързо грандоманските стремежи към пазаруване от голям хипер-маркет и медийни търговски вериги, като ще предпочете квартални търговец с добра репутация, отлично отношение, доверие за консултация и препоръка. За това ще помогне и фалита на големите търговски центрове;
- способните сервизни специалисти, качествени и компетентни търговци на компютърна техника ще се обединят в малки фирми, като сами станат собственици и започнат да получават много по-добри доходи и да имат много по-висока мотивация за работа;
- скритото оттегляне и фиктивното присъствие на големите компании като HP, Toshiba, DELL ще стане явно. Вакуумът от фалиралите и разконспирирани фиктивни български търговски представители, ще бъде запълнен от регионалните представители на добре фунциониращите центрове на HP, DELL, Toshiba и др. от централите им в Румъния, Гърция и др. доста по-развити близки пазари. И сега има налични примери като гръцките Multirama и Plesio за такива тенденции, но все още няма сериозен представител на компютърен гигант за България;
- пазарът в световен мащаб се възстановява, така че тенденцията за покачване на цените до Нова Година ще се запази както и предходни години;
- некоректните търговци на техника втора ръка ще бъдат изхвърлени от мобилизираният от кризата пазар.

ПРЕПОРЪКИ НА RETRO-PC-MANIA:
- избягвайте покупка на стока “на промоция” от МЕТРО и ТЕХНО-маркетите, стоката е залежала и от нисък клас, след дефектиране няма възможност да бъде подменена, а сервизът на тези вериги е към външни компании, процедурата за сервиз е или тромавото чакане повече от месец, или препратка към вносителя, сервиза му, оттам пък обратно до магазина от който е закупена стоката и в крайна сметка “евиното излиза скъпо”;
- избягвайте покупка от търговци с ниска компетентност – за тях продажбата на компютри е временно занимание, обикновено събират пари за друг бизнес. Компетентните търговци имат и технически познания, и призвание дългосрочно да се занимават с този бизнес. Тези хора не биха оставили недоволен клиент, колкото и арогантно да се държат към глупавия и надут купувач;
- никога не избирайте стока с най-ниска цена, за това има причина винаги – скрит дефект, бързо чистене на наличности поради неприятна причина, липса на сервиз, липса на разходи за персонал, администрация, липса на изрядни документи за произход на стоката;
- купувайте само от търговци с поне няколко месеца история в интернет, действащ сайт с добра посещаемост и репутация, липса на негативни мнения по форумите (анонимните забележки от конкуренти не се броят);
- избраният от вас търговец трябва да има офис или магазин, посетете го, огледайте наличностите – трябва да има богат асортимент, в противен случай е дребен прекупвач, който няма как да зареди стока единично на добра цена от вносителя. Подходящият търговец има големи наличности, преференциален достъп до първата доставка на вносителя – малцината големи търговци в България могат да избират и тестват най-добрите бройки от всяка доставка (това което не харесат остава за малките прекупвачи), при сервизна дейност винаги на първо място се поправя стоката на големият търговец и партньор на вносителя. Ако поръчвате по Интернет, искайте първо снимка с наличности на търговския обект и лого на фирмата, които да удостоверят, че пазарувате от сериозно място, а не от гастролиращ дребен прекупвач. (Вж. снимка от нашия офис - при увеличение се виждат логата "R-Mania" и "KOMPEKS" на лаптопите ни);

- може да предпочетете направо магазина на вносителя, но имайте предвид, че на всеки голям вносител има политика за продажба чрез дилъри, а не работа с крайни клиенти – тоест магазина на вносителя умишлено държи високи крайни цени (помагайки ценово дилърите си, без да ги конкурира). Магазинът на вносителя рядко има добри бройки на клиентска витрина, многобройните големи и малки дилъри вече са подбрали най-доброто. Звучи невероятно и пристрастно, но причината за това е банална – най-големият разход за вносителя е времето и персонала за консултация, обслужване, и сервиз – все неща, които добрият дилър поема почти сам. Необходимостта от хардуерен сервиз е едва 5-10% от случаите на върната стока, добрите търговци връщат само тествана и диагностицирана докарай техника, спестявайки време и разходи на вносителя. Малкото продажби на крайни клиенти са и буфер за административни проблеми, финансови отчитания, данъци, скандали с недоволни истерични клиенти;
- не отлагайте покупките на компютърна техника за ДЕКЕМВРИ – цените тогава са спекулативно високи, надеждата за ЯНУАРИ е напразна – остават на склад или евтини и минали сервизна дейност стоки, или нежелани от никой компоненти;
- кой сглобява конфигурации по-добре и качествено – голяма търговска верига или по-малък търговец с опит и технически познания, държащ изкъсо персонала си? Търговската верига няма време за тестове, отзиви на купувачи, мнения по форумите, няма как и да задържи на 450-800лв. добри специалисти в техническия си екип, най-големите заплати имат администрацията и хората, които могат да излъжат клиента. Критерий за избор на компоненти и артикули на голямата търговска верига е само цената, а изборът се извършва от некомпетентни търговци. Изключение, потвърждаващо правилото са само Multirama и Plesio, но имайте предвид, че в България всяка дейност атрофира и се “побългарява”. Има една малка група търговци-фенове, които поръчват техника и сглобяват конфигурации не за печалба, а за удоволствие, всичко подбирано от тях е като за себе си. Гонейки цена се избират малко по-стари или внесени отвън outlet компоненти, но от най-висок клас, захранванията са с 5лв. по-скъпи, но двойно по-качествени, охладителите са с 2-лв. по-скъпи, но с много по-добра ефективност от масовите евтини (като за МЕТРО). Този търговец има най-малка необходимост а сглоби или поръчва евтин дефектиращ компонент, защото после трябва да връща пари или да губи време в сервизна дейност. Техническия персонал на голям търговски обект работи за норматив и надница – често неодобравяйки шефа или завиждайки на тройно по-заплатените представители на “Търговския отдел“, сервизните работници “отмъщават” на фирмата с лоши сглобки, икономия от работа, крепежни елементи, термопаста и др. Мислите ли, че голямата търговска верига сглобява конфигурация или вади техника от опаковката за инсталация на ОС и тест? Принципът “10 пъти върната стока е за брак” важи в повечето големи търговски вериги.