Ревю и отзиви за Wolfenstein 2009 - успешно продължение на една легендарна серия

Wolfenstein 2009 е “продължение” на една култова игра (игри). Продължение, което няма кой знае колко общи моменти с оригинала, освен битките с нацистите-мутанти и мъжкият, твърд геймплей. Играта носи само името Wolfenstein, от което вероятно ще се създава нова
поредица и нова номерация на базата на славно минало.
Исторически погледнато Wofenstein е една от най-старите поредици в игровата индустрия. Първата част (Castle Wolfenstein) се появява през далечната 1983г. от компанията Muse Software – Wolfenstein се превръща в хит на времето си и като геймплей изпреварва много от знаменитите игри. По-късно правата за играта са придобиват от id software, в 1992г. излиза Wolfenstein 3D, който става прототип за DOOM и Quake. После излиза любимата на всички геймъри и оверклокъри Return to Castle Wolfenstein, която става една от най-добрите игри в началото на 21-ви век.
Няма да правя засукани отклонения, докато разкрия отношението си към играта. Wolfenstein 2009 е великолепна игра! Това е игра, която ви грабва веднага и не ви позволява да заспите, докато не преминете поредното ниво, не победите следващия бос, не решите новата загадка.
Излъчването на играта може да се определи като “дежаву”, по подобен начин ме плени за последно CRYSIS, преди това Far Cry, Serious Sam.

Играта представлява шутер от първо лице, праволинейна мъжка игра с много екшън и борба, разнообразие и изненади. Wolfenstein 2009 може да се определи като ретро-екшън с модерен геймплей, красива графика и увлекателен сюжет.
Атмосферата напомня донякъде Bioshok – неповторима и въздействаща, без да страда от прекалена показност. На пръв, а и на втори поглед играта изключително много напомня Call of Duty 2, но това е само в началото…

Геймплей
Както казахме Wolfenstein 2009 комбинира най-добрите шутер традиции с модерна графика и стегнат сюжет. Налични са и специални “сили”, като влизане в “преходния свят”, открит от нацистките учени, ускорение, забавяне, сила на пробивност на оръжието (много полезна и интересна сила), щит. Тези сили доста напомнят подобните в CRYSIS без да ги копират, силите в Wolfenstein са хармонично интегрирани според спецификите на геймплея. Демо-клиповете в играта са със завидна динамика, качество и графика, които не биха посрамили и касов Холивудски 3D филм. Звукът в играта е на много високо ниво, нацистите говорят автентичен английски език със забавен немски акцент.

Оръжията в играта също могат да се оприличат като класически, но и доста оригинални. В неявен вид присъства прословутия АК-47 (задължителен за всеки шутер). Вида е неявен защото се използва немския автомат (MP-43), за който много специалисти твърдят, че е прототип на автомата на Калашников с газово бутало. Външния вид на немския MP-43 е аналогичен на АК-47. Това е най-ценното и използвано оръжие в играта. Комбинирано със “сила” това оръжие е ключ към повалянето на всички босове.
Пълен списък на използваните оръжия:
- MP 40 – картечен пистолет, който след ъпгрейти се доближава до MP-43 и в доста ситуации може да го замени;
- MP 40 – аналог на АК-47, който има множество ъпгрейти, за боеприпаси, пробивност, откат и разбира се най-ценната придобивка – оптичен мерник;
- Kar-98 – задължителната снайперска пушка за всяка екшън-игра. Едно от най-полезните оръжия, особено след закупуване на оптичен мерник;
- Панцершрек – тромав гранатомет, който използвах само веднъж да “укротяването” на един танк;
- Фламенверфер – огнемет, който при умело използване е много полезен в коридорни схватки с повече нацисти;
- Фотонна пушка – първото екзотично оръжие, с което се сдобива героят Блажкович. Ефективно в началото само на близки дистанции. Препоръчително е да се използва само срещу бронирани изроди, иначе си е загуба на време да се използва;
- Пушка на Тесла – тромаво енергийно оръжие, което обаче е незаменимо за борба с бързите и невидими в нормален режим нацистки “касапи” (невидимите убийци);
- Лайхенфауст – най-мощното оръжие, представляващо енергиен гранатомет, който разгражда враговете на съставните им частици;
- Гранати mdl.24 – доста полезни при умело използване, но при твърдо-линейна мъжка игра са по-скоро ненужни.
Най-доброто оръжие в играта са специалните сили – влизане в “сянката”, забавяне, щит, сила на пробивност. Най-често използваната сила е забавянето.
Навсякъде в играта има места, където може да се запълни запаса от енергия за тези специални сили.
По подобие на рейсър игрите, в Wolfenstein имате възможност да закупите по всяко време подобрение на оръжията си и специалните си сили от приказливите търговци на оръжие. С това значително се подобрява ефективността ви и шанса да се справите с нивата и босовете. Разбира се трябва да имате пари (злато), пръснати по забутани места в цялата игра. Умелия ъпгрейт на оръжията е ключов за комфортната игра. Има и артефакти, с които подобрявате силовите си способности. Не ги търсех усилено, затова в последната битка без максимум подобрения, ядох голям пердах.

Противниците са разнообразни и в зависимост от ранга си са доста интелигентни. Има както нацистки противници, така и експериментални войници и създания от “другата страна” на “тъмната сила”. Няма да ви описвам противниците, за да не ви развалям изненадващите преживявания. Лично аз бях изненадан на много места.

В играта има няколко битки с “босове”. Често помощник в тях ми бе геймплей-демонстрацията в YouTube. Препоръка – не търсете в битката с бос, само силово решение, винаги има ключова особеност (събаряне на подпори, взрив на захранващи блокове и др.) Има само две чисто силови битки, сред които е последната изключително трудна битка с нацистки Шварцнегер.
Забравих да похваля авторите на играта, които умело боравят с исторически и политически реализъм, осигурявайки в играта две паралелни съпротивителни движения (западният Кресау и съветският “Златен расвет”). Всяко от тези движения преследва лични цели и доста студено и безмилостно използва нашия герой Блажкович. Търговците на оръжие също във всеки момент са готови да предадат нашия герой, но алчността и страхът им им все пак надделяват.
В играта присъства и банална любовна история на вашия герой с девойка от Съпротивата, която лично на мен ми бе антипатична и въобще не се натъжих, когато нацистките екшън-герои я убиха. Надявам се някой ден игрите да предложат възможност за “консумация” на любовната сюжетна линия и възможност за избор измежду няколко 3D мадами.

Графика
Играта има доста приятна графика, но е далеч от шедьоврите като Crysis, FEAR 2. Използва се доста възрастният вече енджин id tech 4, за първи път демонстриран в Doom III. Текстурите са на средно ниво, но ефектите са доста добри, особено при голям монитор. Липсата на кой знае каква графика се компенсира от кръвожадна ефектност – само да вземе нашия герой нещо с по-голям калибър и нацистките изроди и войници се разчленяват на парчета и отвсякъде струи кръв. Поради това не препоръчвам играта за млади хора с неоформен характер.

Хардуерни изисквания
Играта е изключително бързо зареждаща се и без сериозни хардуерни изисквания – предимство на по-стария графичен енджин. Преминах Wolfenstein на машина с INTEL Core Duo E5200 и GeForce 9600GT, чийто хардуер бе предостатъчен за играта.
Очаквам играта да се играе комфортно и на Pentium 4 HT с GeForce 8400GS.
Производителя на играта (RAVEN) препоръчва видеокарти по-мощни от GeForce 6800 и Radeon X800, нещо което е по силите на всяка съвременна карта. Оптимално решение са присъстващите в ценовата ни листа достъпни Radeon HD3650 и GeForce 8600GT/GTS.

Поддръжка на геймад
За разлика от много други игри, умишлено “нагласени” за конзола и после адаптирани за PC, Wolfenstein 2009 отлично се погажда с геймпад. Играта бе тествана с луксозния и много удобен Logitech Cordless Rumblepad 2. Усечането често бе неразличимо от игра на конзола, но стар “клавиатурен боец” като мен така и не можа да привикне към управление с конзолен геймпад.

Заключение
Wolfenstein 2009 е игра, която трябва да бъде премината от всеки фен на шутерите в първо лице. Играта може да не бъде оценена от разглезените млади геймъри, привикнали на игри в команда и засукани укрития, но гейм ветераните, отраснали с DOOM, Quake, Serious Sam, Far Cry, ще получат истинско удоволствие.
Лично аз оценявам тази игра като най-увлекателна за тази година. Играта няма уникална графика, оригинален нов гейплей и супер-футуристичен сюжет, но доставя неповторимо удоволствие от една твърда и мъжка борба, запазила традициите на класическите ролеви игри.