Общо показвания
RETRO-PC-MANIA e място за ревюта и тестове на компютърна техника.
Нашата цел е да ви предоставим възможно най-пълна информация за качествата и производителността на компютърната техника.
Нашата мисия е да покажем и анализираме всички вреди от работата и употребата на компютърна техника и да ви препоръчаме модели с възможно най-малко негативни за здравето влияния.
Предлагаме на вашето внимание богат фото- и видео-материал, резултати от популярни тестови пакети, демонстрираме техниката чрез актуални игри.
Използваме съвременна измервателна техника и методики за отчитане качествата на дисплей, консумация, температура, както и на вредите от ползването им.
Материалите в този блог са само авторски.
Бай Ганьо купува лаптоп
Поведението на нарицателният образ, описан от Алеко Константинтов, който характеризира голяма част от българското население се базира на висока самооценка, липса на духовни хоризонти и демонстративно ниска култура, които намират благодатна почва в средата на едно бедно, необразовано, сковано от страх и апатия общество на индивиди, които не познават колективния дух и живеят без визия за бъдещето. Първоначално това поведение е по-скоро комично и симпатично, защото всеки от нас има поне един “Бай Ганьо” за познат.
Когато обаче интелигентен човек започва да работи и контактува с Бай Ганьовци, симпатиите бързо изчезват и биват изместени от погнуса и отчаяние, като крайната фаза е национален срам.
Явно простотията, неуважението към мнението на околните, нахалството, консуматорското мислене не са само признаци на новото време, защото с удивителна точност са описани от Алеко преди повече от два века. Привържениците на отнетия ни “комунистически рай” не са прави твърдят, че преди 1989-та всичко е било различно – навсякъде интелигенция, наука, култура. Тези заблуди се отричат от наличието на Бай Ганьовци, оформени по времето на комунизма, псевдо-интелигенцията, измислените професори, некадърните преподаватели и научните кадри, които са се занимавали единствено с кражба на западни технологии, имитация на западна култура, доноси и подмазвачество на престъпната върхушка. Точно комунистите изградиха симпатичния положителен образ на Бай Ганьо, а интелектуалците като Алеко Константинов бяха или екзекутирани, или изпратени в лагери.
Съвременният Бай Ганьо слуша чалга (всъщност определението чалга го обижда, според него той слуша интелектуална етно музика, наречени “поп-фолк”, като я определя за “българска”), купува си телефон за 600 лв., но ходи с дрехи за 20 лв. (общо), често ползва скъп (бил някога скъп) автомобил над 6-та употреба, счита че е специалист по политика (затова и гласува за хора с елементарно мислене като неговото) .
Комплексарщината и показността намират прекрасна почва за изява при закупуването на високо-технологични продукти. Първата вълна на технологичната показност бяха скъпите телефони. Не, че Бай Ганьо има понятие от технологии, но със завидно усърдие може да цитира всички екстри, с които е снабден “GSM”-ът му.
Бай Ганьо почти 15 години бе забравил за съществуването на компютърната техника, защото за ползването и се искаха поне минимални познания. Гордостта на Бай Ганьо бе неговата “ПЛАЗМА”, с която може да комплексира съседите.
Компютърът определено не бе нещо, с което можеш да смаеш съседите (поне доскоро бе така, сега компютърът е задължителна част от мебелировката). Ако децата трябваше да играят на нещо, с което можеш да се похвалиш, то това разбира се е конзолата XBox или добре рекламираният между футболните полувремена “Плейстейшън”.
Но ето, че в кафета, бензиностанции, ресторанти хората започнаха да ползват лаптопи, таблети и нетбуци. Бай Ганьо, разбира се няма нужда да си проверява бизнес-пощата, да пише по Skype, да гледа рибки във Facebook или да играе на Sims, но “горкият” балкански комплексар е съкрушен, че цяла орда Бай Ганьовци ахват от възхищение при вида на лаптоп, докато новият му телефон, с който би могъл три месеца да издържа семейство не привлича вниманието даже на кварталният джебчия.
Това не може да продължава така… Бай Ганьо не пасе трева, а има 36-инчова “ПЛАЗМА”, на която постоянно показват реклами за нови лаптопи. Затова Бай Ганьо отива до близкия техно-хипер-мега-маркет…, но ахва от космически цени. Връща се у дома съкрушен, че не може да си позволи лъскав 17-инчов, двуядрен (какво ли пък е това?) лаптоп с камера.
Гледайки поредният футболен мач в кварталната кръчма, Бай Ганьо споделя срамният си проблем и научава, че Бай Пешо си купил отличен употребяван лаптоп по “Интернету”. Бай Ганьо е обнадежден…
На другия ден ангажира “цайсатия келеш на съседа, дето изкара три висши образования и цял ден кисне пред компютъра”, да намери място от където може да се купи хубав, употребяван лаптоп. “Келешът” избира за своя тъповат, но симпатичен съсед място, където предлагат употребявани, качествени и достатъчно здрави (дори и за дървар) лаптопи IBM Thinkpad, DELL Latitude, Toshiba Tecra.
Бай Ганьо подхожда с недоверие, защото ако той бе продавал лаптопи, задължително би измислил някаква измама, затова не се доверява на поръчки по Интернет, а отива на място да купува лаптоп, за който би му завидяла цялата кръчма.
Бай Ганьо усърдно записва на лист телефона на фирмата, адреса и някакви препоръки на “келеша” за модела и характеристиките на лаптопа (не че го интересуват, той знае как се избира). Бай Ганьо страда от параноя, че ще бъде прецакан, затова се застрахова с адреси на няколко фирми.
Ето, че Бай Ганьо е в първата, препоръчана му фирмата за лаптопи, втора ръка. Влиза и гледа подозрително, чудейки се къде е уловката, разхожда се сред показаната техника втора употреба като директор, защото е напълно убеден, че търговецът би направил всичко, заради вероятността да му бъдат оставени цели 300 лв. Всъщност дневният оборот на търговеца понякога е колкото годишната заплата на Бай Ганьо, но това няма как да се забележи от ограничен човек.
Питат Бай Ганьо: “какво ще желаете?”, той отговаря надменно, гледайки 30-40 модела лаптопи: “само това ли имате?”. След като търговецът се досеща, че пред него стои Бай Ганьо (основна част от клиентите са от този национален вид), умело насочва разговора като задава въпроси за какво ще бъде ползван лаптопът и какъв бюджет е заделен. Разбира се, много добре знае отговора (ще се ползва за интернет, филми и игри за децата), последното нещо което очаква от човек като Бай Ганьо е търсене на лаптоп за програмиране и 3D моделиране. Ценовият диапазон, разбира се е: “300-350 лв., максимум 400 лв.”
Предлага му няколко качествени модела, които би трябвало да се харесат дори и на пернишки тираджия. Бай Ганьо се мръщи, че лаптопите не са достатъчно лъскави и няма нищо светещо по тях, а всичките приказки за здравина, резолюция, процесори, стандарти за безжични карти, системи за защита, титаниеви компоненти и други “щуротии” са му досадни. Единствената мисъл е, кой от всичките тези сиви и невзрачни лаптопи би впечатлил най-много приятелите от кръчмата. Може и да няма нищо лъскаво и кой знае колко шарено по лаптопите, но явно са много запазени и могат да минат дори за нови пред съседите. Бай Ганьо започва интелектуални напъни коя марка му звучи по-рекламирана между полувремената на мачовете (“какво ми го хвалят тоз “Ай Би Ем” – никъде не съм чул реклама за него”, “”Ейч Пи” съм ги чувал, но нали Бай Иван си купи фотоапарат от тях и се прецака”, “”ДЕЛ” звучи хубаво и познато, май правеха скъпарски компютри”, “”Тошиба” е известна марка, но ако взема такъв, всички ще се подиграват, че е менте, защото не е лъскав като по рекламите”). Бай Ганьо решава да вземе DELL. Върти го, гледа го и търси уловката – защо струва само 350 лв., а е като нов и е доста по-лъскав от по-скъпите “Ай Би Ем”. И изведнъж Бай Ганьо се втрещява – лаптопа няма камера! Та нали всеки като купи телефон, се хвали с камерата му, а старите телефони, които те е срам да покажеш нямат камери. И при лаптопите трябва да е така.
Бай Ганьо със замах разваля сделката, без да слуша обяснения, че бизнес лаптопите, работните станции нямали камери. А това, че някакви нови лаптопи “Тинкпад” са без камери и стрували над 3000 лв. вероятно са “врели-некипели” на мошенника-търговец.
Бай-Ганьо отива в друг магазин за лаптопи втора употреба – и там нямат лаптоп за 300 – 400 лв. с камера. В трети, четвърти, пети – пак същата работа. Бай Ганьо може и да е прост, но му прави впечатление, че първият, препоръчан му от “келеша” магазин има най-богат избор, по-запазена техника и малко, но по-ниски цени.
Бай Ганьо отново се връща в първата фирма на оглед, осъзнал дори с първичното си мислене, че лаптоп за 300 лв. с камера няма никъде и едва ли съсед или приятел от кръчмата да се сдобие с такъв.
Бай Ганьо е продавал домати, краставици, картофи, баници на Сточна гара, даже и мартеници на Площад Славейков, затова изхождайки от своя “богат” търговски опит започва пазарене за цената на лаптопа (ако няма камера, поне да спести някой лев за бензин на “мержана”). Търговецът обаче от години продава само компютърна техника, а не домати и краставици, затова се е научил да определя оптимално ниско ценово равнище, съобразено с доставна цена, цени на конкуренти, наем и консумативи, данъци, гаранционни задължения (неслучайно има толкова богат асортимент и добри цени). Ясно му е, че след като Бай Ганьо се върнал, значи е проверил навсякъде цените и наличностите, опитал е пазарлъци и шмекеруване.
Малко преди да плати новата си придобивка, изведнъж Бай Ганьо се сеща, че е чувал за “Уиндоус” (“Ейч Пи” ли беше, “Екс Пи” ли – все едно), с който работели лаптопите.
Започва се спор, защо закупеният лаптоп няма такава система и ситуацията отива към скандал. Търговецът се опитва да обясни, че операционната система е отделен продукт, за който се плаща и фирмата му продава хардуер, а не софтуер. Бай Ганьо продължава да спори, правейки аналогии с гига-хипер-техно-маркетите, където скъпите нови лаптопи имали “Уиндоус” и как на Бай Пешо в един гараж му продали лаптоп със система. Обясненията на търговеца, че поставянето на незаконен софтуер в официална фирма, може да доведе до глоби и конфискация на техника усмиряват донякъде Бай Ганьо. Обяснява му се, че повечето нерегистрирани търговци предлагат инсталация на система срещу 20-30 лв., докато в регистрирана фирма може да се сложи само официално закупен софтуер. Разбирайки, че тези 20-30 лв. могат да му бъдат спестени, ако навие някой познат да свърши тази работа. Бай Ганьо доволно потрива ръце, защото докато черпи една бира съседа, цайсатото му синче най-накрая ще свърши нещо полезно, като безплатно (ако не се брои бирата) сложи на лаптопа “Уиндоус Ейч Пи”
Сделката е сключена - Бай Ганьо има лаптоп и то двойно по-евтин от новият му телефон, освен това изглежда като нов и е достатъчно лъскав за да привлече внимание (даже има лампички на батерията, както и на захранващия адаптер). На излизане от фирмата Бай Ганьо се прощава заплашително: “Надявам се да не се виждаме повече”!
Няколко уточнителни думи към тази публикация. Разбира се, че реално малцина са клиентите ни, които могат да бъдат оприличени напълно на Бай Ганьо. Не са малко обаче, Бай Ганьовците, транзитно посещаващи офиса, отправяйки се тържествено към лъскавата стока на големите търговски вериги. Почти същия голям брой Бай Ганьовци се опитват да ни пробутат на фантастични цени дефектиралите си лъскави стоки, на които им е отказано гаранционно обслужване или то е изтекло. Бай Ганьовщината не се проява толкова при покупката на лаптоп, колкото при неговата експлоатация и комичните претенции за рекламация (в почти 100% от случаите, дължаща се на софтуерни проблеми).
Какъв герой всъщност описваме? Това е човек на възраст от 40 до 55 години, с основно или най-много средно образование, който няма никаква компютърна грамотност, но много желае със закупуването на лаптоп да демонстрира знания и заможност.
Вероятно ще получим критики за тази статия, че не уважаваме клиентите си. Нашият бизнес обаче е специфичен, както при търговията с ретро-автомобили, където между търговец, купувач и техника има взаимно уважение и разбиране.
Очаквайте продължение: “Бай Ганьо ползва гаранция за лаптоп”.
Когато обаче интелигентен човек започва да работи и контактува с Бай Ганьовци, симпатиите бързо изчезват и биват изместени от погнуса и отчаяние, като крайната фаза е национален срам.
Явно простотията, неуважението към мнението на околните, нахалството, консуматорското мислене не са само признаци на новото време, защото с удивителна точност са описани от Алеко преди повече от два века. Привържениците на отнетия ни “комунистически рай” не са прави твърдят, че преди 1989-та всичко е било различно – навсякъде интелигенция, наука, култура. Тези заблуди се отричат от наличието на Бай Ганьовци, оформени по времето на комунизма, псевдо-интелигенцията, измислените професори, некадърните преподаватели и научните кадри, които са се занимавали единствено с кражба на западни технологии, имитация на западна култура, доноси и подмазвачество на престъпната върхушка. Точно комунистите изградиха симпатичния положителен образ на Бай Ганьо, а интелектуалците като Алеко Константинов бяха или екзекутирани, или изпратени в лагери.
Съвременният Бай Ганьо слуша чалга (всъщност определението чалга го обижда, според него той слуша интелектуална етно музика, наречени “поп-фолк”, като я определя за “българска”), купува си телефон за 600 лв., но ходи с дрехи за 20 лв. (общо), често ползва скъп (бил някога скъп) автомобил над 6-та употреба, счита че е специалист по политика (затова и гласува за хора с елементарно мислене като неговото) .
Комплексарщината и показността намират прекрасна почва за изява при закупуването на високо-технологични продукти. Първата вълна на технологичната показност бяха скъпите телефони. Не, че Бай Ганьо има понятие от технологии, но със завидно усърдие може да цитира всички екстри, с които е снабден “GSM”-ът му.
Бай Ганьо почти 15 години бе забравил за съществуването на компютърната техника, защото за ползването и се искаха поне минимални познания. Гордостта на Бай Ганьо бе неговата “ПЛАЗМА”, с която може да комплексира съседите.
Компютърът определено не бе нещо, с което можеш да смаеш съседите (поне доскоро бе така, сега компютърът е задължителна част от мебелировката). Ако децата трябваше да играят на нещо, с което можеш да се похвалиш, то това разбира се е конзолата XBox или добре рекламираният между футболните полувремена “Плейстейшън”.
Но ето, че в кафета, бензиностанции, ресторанти хората започнаха да ползват лаптопи, таблети и нетбуци. Бай Ганьо, разбира се няма нужда да си проверява бизнес-пощата, да пише по Skype, да гледа рибки във Facebook или да играе на Sims, но “горкият” балкански комплексар е съкрушен, че цяла орда Бай Ганьовци ахват от възхищение при вида на лаптоп, докато новият му телефон, с който би могъл три месеца да издържа семейство не привлича вниманието даже на кварталният джебчия.
Това не може да продължава така… Бай Ганьо не пасе трева, а има 36-инчова “ПЛАЗМА”, на която постоянно показват реклами за нови лаптопи. Затова Бай Ганьо отива до близкия техно-хипер-мега-маркет…, но ахва от космически цени. Връща се у дома съкрушен, че не може да си позволи лъскав 17-инчов, двуядрен (какво ли пък е това?) лаптоп с камера.
Гледайки поредният футболен мач в кварталната кръчма, Бай Ганьо споделя срамният си проблем и научава, че Бай Пешо си купил отличен употребяван лаптоп по “Интернету”. Бай Ганьо е обнадежден…
На другия ден ангажира “цайсатия келеш на съседа, дето изкара три висши образования и цял ден кисне пред компютъра”, да намери място от където може да се купи хубав, употребяван лаптоп. “Келешът” избира за своя тъповат, но симпатичен съсед място, където предлагат употребявани, качествени и достатъчно здрави (дори и за дървар) лаптопи IBM Thinkpad, DELL Latitude, Toshiba Tecra.
Бай Ганьо подхожда с недоверие, защото ако той бе продавал лаптопи, задължително би измислил някаква измама, затова не се доверява на поръчки по Интернет, а отива на място да купува лаптоп, за който би му завидяла цялата кръчма.
Бай Ганьо усърдно записва на лист телефона на фирмата, адреса и някакви препоръки на “келеша” за модела и характеристиките на лаптопа (не че го интересуват, той знае как се избира). Бай Ганьо страда от параноя, че ще бъде прецакан, затова се застрахова с адреси на няколко фирми.
Ето, че Бай Ганьо е в първата, препоръчана му фирмата за лаптопи, втора ръка. Влиза и гледа подозрително, чудейки се къде е уловката, разхожда се сред показаната техника втора употреба като директор, защото е напълно убеден, че търговецът би направил всичко, заради вероятността да му бъдат оставени цели 300 лв. Всъщност дневният оборот на търговеца понякога е колкото годишната заплата на Бай Ганьо, но това няма как да се забележи от ограничен човек.
Питат Бай Ганьо: “какво ще желаете?”, той отговаря надменно, гледайки 30-40 модела лаптопи: “само това ли имате?”. След като търговецът се досеща, че пред него стои Бай Ганьо (основна част от клиентите са от този национален вид), умело насочва разговора като задава въпроси за какво ще бъде ползван лаптопът и какъв бюджет е заделен. Разбира се, много добре знае отговора (ще се ползва за интернет, филми и игри за децата), последното нещо което очаква от човек като Бай Ганьо е търсене на лаптоп за програмиране и 3D моделиране. Ценовият диапазон, разбира се е: “300-350 лв., максимум 400 лв.”
Предлага му няколко качествени модела, които би трябвало да се харесат дори и на пернишки тираджия. Бай Ганьо се мръщи, че лаптопите не са достатъчно лъскави и няма нищо светещо по тях, а всичките приказки за здравина, резолюция, процесори, стандарти за безжични карти, системи за защита, титаниеви компоненти и други “щуротии” са му досадни. Единствената мисъл е, кой от всичките тези сиви и невзрачни лаптопи би впечатлил най-много приятелите от кръчмата. Може и да няма нищо лъскаво и кой знае колко шарено по лаптопите, но явно са много запазени и могат да минат дори за нови пред съседите. Бай Ганьо започва интелектуални напъни коя марка му звучи по-рекламирана между полувремената на мачовете (“какво ми го хвалят тоз “Ай Би Ем” – никъде не съм чул реклама за него”, “”Ейч Пи” съм ги чувал, но нали Бай Иван си купи фотоапарат от тях и се прецака”, “”ДЕЛ” звучи хубаво и познато, май правеха скъпарски компютри”, “”Тошиба” е известна марка, но ако взема такъв, всички ще се подиграват, че е менте, защото не е лъскав като по рекламите”). Бай Ганьо решава да вземе DELL. Върти го, гледа го и търси уловката – защо струва само 350 лв., а е като нов и е доста по-лъскав от по-скъпите “Ай Би Ем”. И изведнъж Бай Ганьо се втрещява – лаптопа няма камера! Та нали всеки като купи телефон, се хвали с камерата му, а старите телефони, които те е срам да покажеш нямат камери. И при лаптопите трябва да е така.
Бай Ганьо със замах разваля сделката, без да слуша обяснения, че бизнес лаптопите, работните станции нямали камери. А това, че някакви нови лаптопи “Тинкпад” са без камери и стрували над 3000 лв. вероятно са “врели-некипели” на мошенника-търговец.
Бай-Ганьо отива в друг магазин за лаптопи втора употреба – и там нямат лаптоп за 300 – 400 лв. с камера. В трети, четвърти, пети – пак същата работа. Бай Ганьо може и да е прост, но му прави впечатление, че първият, препоръчан му от “келеша” магазин има най-богат избор, по-запазена техника и малко, но по-ниски цени.
Бай Ганьо отново се връща в първата фирма на оглед, осъзнал дори с първичното си мислене, че лаптоп за 300 лв. с камера няма никъде и едва ли съсед или приятел от кръчмата да се сдобие с такъв.
Бай Ганьо е продавал домати, краставици, картофи, баници на Сточна гара, даже и мартеници на Площад Славейков, затова изхождайки от своя “богат” търговски опит започва пазарене за цената на лаптопа (ако няма камера, поне да спести някой лев за бензин на “мержана”). Търговецът обаче от години продава само компютърна техника, а не домати и краставици, затова се е научил да определя оптимално ниско ценово равнище, съобразено с доставна цена, цени на конкуренти, наем и консумативи, данъци, гаранционни задължения (неслучайно има толкова богат асортимент и добри цени). Ясно му е, че след като Бай Ганьо се върнал, значи е проверил навсякъде цените и наличностите, опитал е пазарлъци и шмекеруване.
Малко преди да плати новата си придобивка, изведнъж Бай Ганьо се сеща, че е чувал за “Уиндоус” (“Ейч Пи” ли беше, “Екс Пи” ли – все едно), с който работели лаптопите.
Започва се спор, защо закупеният лаптоп няма такава система и ситуацията отива към скандал. Търговецът се опитва да обясни, че операционната система е отделен продукт, за който се плаща и фирмата му продава хардуер, а не софтуер. Бай Ганьо продължава да спори, правейки аналогии с гига-хипер-техно-маркетите, където скъпите нови лаптопи имали “Уиндоус” и как на Бай Пешо в един гараж му продали лаптоп със система. Обясненията на търговеца, че поставянето на незаконен софтуер в официална фирма, може да доведе до глоби и конфискация на техника усмиряват донякъде Бай Ганьо. Обяснява му се, че повечето нерегистрирани търговци предлагат инсталация на система срещу 20-30 лв., докато в регистрирана фирма може да се сложи само официално закупен софтуер. Разбирайки, че тези 20-30 лв. могат да му бъдат спестени, ако навие някой познат да свърши тази работа. Бай Ганьо доволно потрива ръце, защото докато черпи една бира съседа, цайсатото му синче най-накрая ще свърши нещо полезно, като безплатно (ако не се брои бирата) сложи на лаптопа “Уиндоус Ейч Пи”
Сделката е сключена - Бай Ганьо има лаптоп и то двойно по-евтин от новият му телефон, освен това изглежда като нов и е достатъчно лъскав за да привлече внимание (даже има лампички на батерията, както и на захранващия адаптер). На излизане от фирмата Бай Ганьо се прощава заплашително: “Надявам се да не се виждаме повече”!
Няколко уточнителни думи към тази публикация. Разбира се, че реално малцина са клиентите ни, които могат да бъдат оприличени напълно на Бай Ганьо. Не са малко обаче, Бай Ганьовците, транзитно посещаващи офиса, отправяйки се тържествено към лъскавата стока на големите търговски вериги. Почти същия голям брой Бай Ганьовци се опитват да ни пробутат на фантастични цени дефектиралите си лъскави стоки, на които им е отказано гаранционно обслужване или то е изтекло. Бай Ганьовщината не се проява толкова при покупката на лаптоп, колкото при неговата експлоатация и комичните претенции за рекламация (в почти 100% от случаите, дължаща се на софтуерни проблеми).
Какъв герой всъщност описваме? Това е човек на възраст от 40 до 55 години, с основно или най-много средно образование, който няма никаква компютърна грамотност, но много желае със закупуването на лаптоп да демонстрира знания и заможност.
Вероятно ще получим критики за тази статия, че не уважаваме клиентите си. Нашият бизнес обаче е специфичен, както при търговията с ретро-автомобили, където между търговец, купувач и техника има взаимно уважение и разбиране.
Очаквайте продължение: “Бай Ганьо ползва гаранция за лаптоп”.
Най-четени за последните 30 дни
-
Родните магазини са препълнени от “изгодни” оферти за двуядрени лаптопи на привлекателни цени, с добри характеристики и атрактивен на пръ...
-
Най-големият недостатък на LCD мониторите е трептенето на подсветката им , в следствие на ШИМ (чрез широчинно-импулсна модулация) управле...
-
Често ни питат: " Можете ли да сложите по-мощна видеокарта на лаптопа ми ?" Отговаряме: " Да, ако лаптопът има MXM или...
-
Изборът на дисплей, който има качествени цветове и е подходящ за комфортна работа е толкова труден, че повечето потребители се съмняват в ...
-
Retro-PC-Mania проведе анкета сред своите читатели със следния въпрос: "Най-добрият избор за лаптоп втора употреба е?". Бяха пред...
-
Процесорът е първото и основно нещо, което гледа всеки, който си купува компютър, лаптоп, а вече и телефон. Останалите компоненти...
-
"Пътеводител на галактическият стопаджия" на Дъглас Адамс една от най-ироничните книги в историята на историите. Висшата цивилизац...
-
Най-важната задача, която имат не само настолните, а и мобилните графични станции (Workstation) за задачите в CAD, дизайн, инженерни симулац...
-
Здравей. Интересувам се от безопасността на компютрите и смартфоните откъм светлина и модулация на дисплеите им. Все повече се рекламират...
18 коментара:
Този коментар показва само едно - служителите на вашата фирма НЕ УМЕЯТ да работят с хора.
Смея да твърдя,че тази публикация доста точно отразява българската действителност.
По дяволите! Статията е прекрасна, колкото и да не ми се иска да описва реално ситуацията!
Хехе. БРАВО!!! Това е просто превъзходна статия. Изчетох я с кеф. Всичко написано е много вярно. Аз също работя в тази сфера и наистина българина си е Бай Ганьо от всякаде. Но да се надяваме, че с времето нещата ще се променят и след едно, две поколения нещата в наща глупава държава ще се оправят.
Към Zdravko, Пич стига писа глупости. Пичовете много точно си го казват. Мисля, че УМЕЕНЕТО за работа с клиенти не се състой само в това колко добре лъжеш. Пичовете са 110 процента прави!!!
След като говорим за компютри 2 ра употреба (минимум) за какви Бай Ганьо става въпрос,кой е по-голям Бай Ганьо???
Признавам че се смях с глас на моменти от статията дори пратих на колегата няколко пасажа, но като цяло създава впечатление за нетърпимост, или липса на толерантност, което малко или много отблъсква крайният клиент което мисля че в разрез с идеята на целия този сайт/фирма. Не всеки става за продавач! Ако си мислите че Българският потребител е неадекватен трябва да видите Американският. С тази разлика че ако Американският купувач несе усмихне любвеобвилно на Американският потребител, той най-вероятно ще впише в книгата за Похвали и Оплаквания (да не дава господ) "нелюбезен продавач" и при третата такава "похвала" въпросният продавач ще си търси друга работа а тук когато продавачат не се усмихне на потребителят на излизане от магазина последният в повечето случай си мисли:"какво сбърках?"
Тази статия може да е много неща, но със сигурност не е добър маркетингов ход.
П.С.
Доколкото си спомням, КЗП все още означава Комисия за Защита на Потребителя а не на Продавача.
Със същия успех може да си сложите 1 табелка пред магазина:
"Купувай или се махай!"
"Измери си ай кю-то преди два влезеш!" и т.н.
До сега не бях обръщал внимание на статиите от "ганьовия" цикъл защото на сайт за компютри ме интересуват компютрите. Но ми стана интересно самото съществуване на тези писания сред останалите.
Учудва ме що за търговец трябва да е този който пише такива памфлети за клиентите си, че дори им ги дава да ги четат. И не само на настоящите но и на бъдещите клиенти. Може би с надежда никога да не станат "настоящи".
И какво е значението на кого ще си продадеш стоката след като (слава Богу) ще я продадеш. Още повече, че компютърните фирми са повече и от баничарниците. А и баничарите по правило по-си разбират от баниците. А явно и от клиенти. Препоръчвам на автора да почерпи челен опит.
А колкото до Бай Ганьо - той е сред нас. Той е клиент. Той е търговец. И пише статии за себе си.
P.S. Относно последното изречение. Не е евтин риторичен трик. Според съвременната психология човек критикува у другите това което не харесва у себе си.
За въздействието на статията може да се съди по коментарите на засегнатите Ганьовци.
А който има поне елементарни web-познания му е ясно какво постигат подобни статии.
Търговец съм от близо 20 години. Статията е много точна. За съжаление в последните 1-2 години количеството на малоумниците в България стана дразнещо голямо. Навсякъде са и са нагли, прости и некултурни.
И малко съвети. Махнете статията, защото 90 процента от клиентите ви ще се познаят и ще се обидят. Та нали са клиенти, а "клиента БИЛ цар" :)
И не им се вързвайте на тъпите хейтъри и чалга примати. Явно отскоро сте в занаята и още не сте претръпнали.
Пожелавам ви повече интелигентни клиенти, късмет и здраве !
Уважаеми Г-да,
С интерес прочетох злобните Ви статии и у мен остана едно впечатление - Вие сте най- най- добрите,а всички други са Ганьовци....
А истината ще разберете когато посетите някой специалист, който да Ви помогне да се справите с комплексите си:)
Преди да посетя фирмата Ви тази статия беше за мене загадка. Да правиш анализи на клиентите си какви са им недостатъците е направо жалко - има нещо сбъркано в цялата работа. Но след като с очите си видях как се осъществява търговската дейност и обслужването на клиенти ми се изясниха нещата. Аз лично избягвам да посещавам втори път фирми и магазини където не ми е харесало отношението на търговците. За жалост повече българи сме мазохисти...
Не ме спечелиха като клиент с отношението и държанието си и не бих препоръчал на никого тази фирма, защото аз самия не останах доволен.
Основно правило в работата с клиенти е, че клиента е винаги прав! Има и трудни клиенти и такива, които не може да им се угоди, но това не променя нищо или по-скоро не би трябвало да промени нищо в отношението на продавача към потенциалния купувач.
Аз самия се занимавам с търговия от 15 години и си признавам, че при работата с някои клиенти не е лесно да запазиш самообладание и да не спираш да се усмихваш...
Но когато започнеш да анализираш клиентите за недостатъците им картината е ясна: Сбъркал си си професията!
Препоръчвам Ви най-горещо да си назначите търговец да работи с клиентите, а вие се скрийте някъде и си пишете литературните произведения :)
"За жалост повече българи сме мазохисти..."
Не - мрънкащи, страхливи, анонимни мухльовци сте (аз не съм от твоите българи), както е описано и в цялата поредица за Бай Ганю!
И какво каза с това тъпо мнение - нищо, нали?
И като се занимаваш от 15 години с търговия, защо гордо не си напишеш името и фирмичката (ако има такава)?
Значи разпознаваш се в тази статия, засягаш се ... и я потвърждаваш с коментара си - браво!
Не си ли се замислял, че може би тази статия е културно предупреждение, че не си желан клиент на такова място, защото фирмата вероятно си има истински качествени клиенти (като мен например). Купувал съм често от там, препродавал със с добра печалба, проблеми с качество на стока и гаранция съм нямал. И единственото нещо, което ме е дразнило там са селяците (дето винаги имали право), които ми губят времето и които отдавна не са ми толкова смешни, както в началото.
А ти с тъпата усмивка накрая вземи погледи посещенията и трафика на този блог и сайта към него, благодарение на тези "литературни произведения" и се чуствай горд, че над 15000 човека месечно, ще могат да четат глупостите ти :)
Уважаеми читатели на блога, честитим Ви новата година и ви пожелаваме повече усмивки и по-малко негативни настроения (както в коментарите по-горе).
Честита Нова Година и от мен!
Петко Славейков
Не сме народ
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому меракът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875г.
136 години по-късно това не се е променило, а се е задълбочило.
Горд съм, че живея в чужбина и не съм длъжен да се определям като част от народа, избрал да бъде управляван от ченгета и доказани престъпници.
"Но ние знаем кои сме и има с какво да се гордеем!" И с какво си горд, анонимни господне - с трохите на фалшивата история и комунистическата пропаганда ли? Би трябвало да не си горд, а унизен, че истинската ни история се съхранява в чужда държава и дори и да имаме поводи за национална гордост, то тя не е наше достояние.
Пожелавам ви това да ви е първата година на национално достойство, а не на съветско лакейство.
И наистина го пожелавам, въпреки че не вярвам това да стане в действителност.
Коментарът на Анонимен от 03.01.2011г. 12:30ч. въпреки интересното мнение е премахнат (след първоначално одобрение) поради изказване на расистки възгледи.
Виждам, че напрежението в коментарите нараства, затова временно ограничавам анонимните автори!
Господа, Вие разбирате от техника, защо навлизате толкова в дебрите на историята? Излагате се! Писанието горе на места изобилства от неверни неща, дори нелепици. Надявам се, да има повече статии в сферата, с която се занимавате. Оставете политиката и историята на съответните специалисти!
Ганьо Анонимни от 4 юли, това ли е най-умната и аргументирана критика, която успя да измислиш? Цялото ти писание лъха на пенсионерска демагогия... "съответните специалисти" :) И как успя с толкова малко думи да изкажеш толкова голямо нищо?
Не бързай - помисли добре, и без това няма какво да правиш и чак тогава напиши нещо по-смислено.
Ще се радваме да помогнем поне малко за повишаване на отрицателното умствено равнище на този изумително прост народ.
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.