DDR3 срещу DDR2 - маркетинг или реална необходимост

DDR3 паметта от няколко години се използва в графичните карти, където при равни условия (платка и видео-процесор) DDR3 дава значителен прираст в производителността спрямо видеокарта, снабдена с по-бавната DDR2. Пример от близкото минало за сериозна разлика в производителността, в зависимост от типа памет е NVidia GeForce 7300GT, ATI
Radeon 1650Pro.
DDR3 паметта сравнително от скоро се налага като системна памет за по-новите платформи на INTEL (LGA 1156, LGA 1366), AMD (AM3). Необходимостта от по-висока честота на паметта се определя от новите процесори с все по-високa FSB честота. В интерес на истината, новите процесори не са се променили съществено спрямо LGA775 и AM2+, а високочестотни памети съществуват и в DDR2 вариант, друг е въпросът, че бяха пуснати в ограничени серии и в момента е почти невъзможно да се намерят.
Новият стандарт за памет е повод за производителите да ни предложат нови платформи и съответно да изкушат потребителя изцяло да обнови хардуера си. AMD явно са взели поука от миналото, когато с навлизането на DDR2, допуснаха фаталната грешка да объркат потребителите с излизането на цели три платформи (s, 939, s. 754 и AM2). Масовият потребител бе до толкова объркан от неизвестността за намеренията на AMD за поддръжка на платформите и възможността за ъпгрейт, че "народната" AMD платформа за години изпадна в немилост, заместена от универсалната LGA775 на INTEL. Интересно защо Intel не се поучиха от провала на AMD и в момента творят с лека ръка платформа след платформа, отблъсквайки по този начин своите почитатели, свикнали да ползват години наред една система, сменяйки само процесор и видеокарта. Причина за самоувереността на Intel вероятно се дължи на новите процесори, които позволяват ползването на технологии, умишлено органичени в по-старите ядра.
След тези исторически и маркетингови размисли, ще се опитаме да представим предимствата (ако има такива) на по-бърза системна памет от новият DDR3 стандарт.
Компанията AsRock винаги се е отличвала с това, че съумява да съчетава различни технологии в една система - помним дъната им с AGP и PCI-E, DDR и DDR2, уникалните платки, поддържащи два типа процесори.

Ето, че и сега дъната "като скала" (as rock) ни предлагат възможност за ползване едновременно на DDR2 и DDR3 и то на LGA775.

Точно на такова хибридно дъно (AsRock P41C-DE) ще проверим предимствата на по-новата и бърза памет, спрямо DDR2. Няколко думи за дънната платка - на пръв поглед доста добра изработка и качествени компоненти, голям ATX формат, сравнително евтин чипсет, богати настройки за клок в BIOS.
Използваме процесор Intel Pentium Dual Core E6500 с фабрична честота 2.93GHz
За демострация на видео-производителността ползвахме бюджетната NVidia GeForce 8400GS, NVidia GeForce 8500GT с DDR3 (рядка комбинация) и NVidia GeForce 9800GT.
Паметите са: DDR2 (2x512MB PQI 800MHz), DDR3 (1x 1024MB Kingston 1066MHz).
Операционната система е Windows XP Pro SP3.

Преди да коментираме отделните тестове, ви показваме общата таблица с получените резултати. Резултатите от тази таблица ни напомниха, колко са важни настройките на BIOS за стабилната и пълноценна работа на системата. Първите две колони резултати ни показват, колко неефективни са автоматичните настройки спрямо ръчно зададените.
От резултатите ясно се вижда, че при равна честота на процесора, DDR3 не дава почти никакъв прираст на производителност, с малки изключения най-вече в специализираните тестове за памет. При недобра настройка на BIOS дори е възможен спад на производителността с DDR3.
Основното ограничение при клок на процесора е недостатъчната честотата на паметта. Това показва и таблицата - при DDR2 е възможен клок до 3.33GHz, докато при DDR3 без проблем се достига стабилна работа при 3.52GHz. Опитахме тестове и при по-високи честоти, но жалкия "боксов" процесорен охладител не ни позволи да подкараме системата над 3.67GHz.
FSB на E6500 е точно 1066MHz, колкото и честотата на нашата DDR3 памет, което ни позволява със сравнително бюджетно дъно, в комбинация с може би най-добрият откъм цена/производителност в момента процесор да постигнем впечатляващи резултати.

В 3DMark пакетите, бюджетните видеокарти реагират слабо и на системна памет, и на честота на процесора. Нашата система изглежда невзрачно до момента на поставяне на NVidia GeForce 9800GT. Резултатите с тази видеокарта са фантастични за подобна система от среден клас.

PCMark 2005 онагледява предимството най-вече на по-високата честота на процесора.

OpenGL тестовете демонстрират традиционното си безразличие към паметта (честота и шина). Видим е обаче прираста от повишаване честотата на процесора, ролята на която е толкова голяма, че дори елиминира разликата между видеокарти като GeForce 8500GT и GeForce 9800GT.

CINEBENCH отдава предпочитанията си на честотата на процесора и производителността на графичната карта, като е напълно безразличен към системната памет.

Честотата на процесора е всичко в теста Super Pi. Почти 10 секунди разлика между стандарната честота на Е6500 и клока, постигнат благодарение на DDR3 паметта са много сериозно постижение.

Изводът от проведеният тест е само един - DDR3 има предимство спрямо DDR2 само при клок на централния процесор. Съществуват DDR2 памети с честота 1066Mhz и повече, с които биха могли да се постигнат същите резултати, а вероятно и по-добри, имайки предвид, че ползваната в теста плочка DDR3 е стандартна памет, докато DDR2 на по-висока от 800Mhz честота са подбрани, качествени и скъпи памети, изготвени по една отработена с години технология.