Компютърният национализъм и научната русофилия

Тази статия има за цел частично да анализира безпочвения научен национализъм в България, който се отъждествява най-вече с великата “съветска” наука и болните полу- и пълно-проводникови амбиции на бившите ни тоталитарни вождове.
Вдъхновението за този кратък анализ са няколкото посещения на офиса ни от родни учени от БАН и “специалисти” по компютърна техника от ВМЕИ
, скърбящи по “великите” съветска и българска наука от близкото минало.
Не мога да се сдържа преди това да споделя мнението си за българската наука и научните ни организации. БАН (Академията на НЕуките, не я наричам Българска, защото винаги е функционирала по съветски модел и в интерес на Москва) е една помпозна административна организация от само-титуловани научни клоуни (казано политически “феодални старчета”). На първо място в тази “Академия” стоят вождовете не с дебели научни трудове, а с масивни досиета към Държавна сигурност. Научният потенциал е нулев, дори отрицателен с оглед на тоталното демотивиране и унижаване на малцината можещи и знаещи български учени, а достижения в исторически план са успешните кражби на западни технологии. Единствената стойност на тази административно-тоталитарна структура е историческа, защото там все още се пази духа и “прийомите” на комунистическото ни минало, освен това в БАН все още се анализират и “доразвиват” западните технологии на 50-те и 60-те години на миналия век. Дали обаче тази историческа ценност си заслужава колосалната издръжка от най-бедният данъкоплатец в Европа, както и доживотните месечни пенсии от 2100лв. за член-кореспондент?
Ситуацията в университетите ни е по-трагична от тази в БАН, защото политически шуро-баджанаци (именували се Ректори) събират такси от наивни младежи и данъци от още по-наивните им родители, като предоставят в замяна пълна научна деградация и посредствена подготовка за реалния икономически, политически и социален живот.
Българската наука и образование сега, както и в предишните поне 65години е точно копие на руско-съветската наука. Ако някой има къса памет, може да си спомни миналото “величие” на науката ни, гледайки филма “Двойникът” с Тодор Колев.
Както обаче се оказа години по-късно в мащабно национално проучване най-голямото научно-техническо постижение на родната ни наука е не компютърът, а чушкопекът.

Да видим на какво се базира гордостта на българо-съветската компютърна “мощ”.

Правец, България, 1984г. – Силиконовата долина на комунистическата гигантомания и паметник на технологичното безсилие на тоталитарното общество.

Apple IIc – оригиналът, произведен през 1984г. в Америка

Правец 8с – копието, произведено в България една петилетка по-късно от оригинала, 1989г.

Цяла петилетка трябва на българската “велика” компютърна индустрия да анализира откраднатите данни от научно-техническото ни разузнаване за да произведе нещо, което в Америка вече се смята за антика. Производството в България е много по-скъпо, поради изостаналите технологии и липса на учени и специалисти на световно ниво. Бракът при българското производство значително надвишава годната продукция, но това не пречи на съветските лакеи в България да заблуждават обществото, че сме велика техническа нация.

Русия, 1991г. – първи напъни на бивша свърх-държава да демонстрира своите “секретни” компютърни технологии на “великите” си учени, завладели с технологиите си космоса, океаните, Куба, Виетнам, Ангола, както и много други свърх-технологични държави.

Toshiba T3100 – популярен японски лаптоп, произведен през 1986г.

Электроника 901 (PC 16) – първият руски лаптоп и последен разбира се, произведен през 1991г., точно една петилетка след оригинала Toshiba T3100.

Тези два примера не изчерпват “великите” успехи на комунистическата високо-технологична наука и най-вече пропаганда. В България например се произвеждаха промишлени роботи, но след като японците се ужасиха от това, което произвеждаха по техен лиценз българските им “колеги”, събраха производствените линии и отидоха в Япония за да си направят харакири, поради глупостта да се захванат с българска индустрия и псевдо-наука.
Вероятно има и други велики технически "постижения", но те бяха и си остават "строго секретни" - най-вече заради провалите си и/или заради срамното си съвпадение със стари западни технологии.
Българската компютърна наука е горда и с Джон Атанасов, който явно обаче никак не е бил горд с родината си, защото смята, че в България няма място за способни и умни хора, за разлика от САЩ.
Вероятно заклетите русофили-комунисти и псевдо-националисти веднага ще ревнат мощно за гордостта да имаш 300,000-на армия (от наивни пубертети, пазещи ни не от външен враг, а от това “щастливият” ни народ да не избяга в чужбина) и да сме под крилото на една още по-велика армия с над милион войници, хиляди ракети, бомби, танкове, самолети и т.н., която с гръм и трясък ще нахлуе както в Чехословакия и Унгария, и ще ни “освободи” за пореден път от мечтите да живеем свободно, достойно и като истински европейци.
Най-голямата гордост на българо-съветската промишленост разбира се е Автомат Калашников.

Същият този автомат АК-47, произведен отново една петилетка по-късно като копие на немския оригинал Mkb.42. Цялата история за тази велика кражба на български език.

Sturmgewehr 44 (StG44) - усъвършенствана модификация на Mkb.42 и любимото ми оръжие в последната серия на играта Wolfenstein 2009, на която направихме кратко ревю

Всичките страховити “съветски” военни технологии са трофеи от победена Германия – ракети, самолетни двигатели, автомобили, основи на космическите технологии, ядрените оръжия и много други. Германия обаче е нямало как в тези години да развие и компютърни технологии с перспективата те да запазят актуалност години напред. Затова СССР технологично и научно се срина само 45 години след като победи в най-голямата военна, политическа и технологична война в историята на човечеството.
Най-фрапиращо бе технологичното изоставане на съветската, а и на сателитната българска наука в компютърните технологии, без които нито военната, нито гражданската промишленост могат да бъдат конкурентни на реално развитите индустриални държави.
С какво ли руските космически програми щяха да се управляват, ако не бе IBM ThinkPad?

Може би с това, в комплект с другото до него?

Русия уж се демократизира и изгради някакво подобие на пазарна икономика, но сами може да видите от изключително добре подбраните материали в този блог, че това по никакъв начин не подпомогна руската наука и военни технологии. Стига се до парадоксални ситуации свободният пазар да позволява на руската армия да закупува много по-модерно, евтино и качествено оръжие от бившите си идеологически врагове.
Повече за научно-техническото разузнаване (държавната политика за кражба на технологии) и съдействието на специалните служби (за кражба) на СССР, може да прочетете в този материал.
След като загуби технологичната война, Русия самоуверено се провъзгласи за енергийна и суровинна свърхдържава и в интерес на истината почти цяло десетилетие това бе много близо до истината. Натрупаните колосални капитали обаче не отидоха за модернизация на индустрията, научни изследвания и стратегически инвестиции в образованието, а се концентрираха в олигархични политико-мафиотски кръгове.
Същия корупционно-олигархичен модел се приложи и в България, като енергийната мощ на Русия не позволи на страната ни да изгради реална икономика и да избере национално-отговорно, а не поредица от марионетни правителства.
Енергийната империя обаче се срива и то благодарение на технологиите, защото колосалния научен потенциал на САЩ намери отговор на руския енергиен монопол, като откри евтини методи за добив на шистов газ, който има в големи количества почти във всяка европейска държава (включително и в България). Все по-достъпни стават и възобновяемите източници на енергия, които дават възможност на всяко домакинство в развита държава почти изцяло да задоволява енергийните си потребности.
Очертават се мрачни години за Русия и все още верният и сателит, България – две технологично, политически и морално изостанали държави без никакви перспективи за промяна.

Изводи.
1. Учете децата си от малки на чужди езици (не руски) и боравене с компютър и информационни технологии. Изпратете ги на обучение в чужбина след като пораснат. Нека децата ви живеят като пълноценни и щастливи хора, не искайте от тях да провалят живота си в една безперспективна и изостанала държава. Колкото повече са тези младежи в чужбина, толкова по-голям е шансът те да се обединят и да променят към по-добро страната ни. Без тези млади хора корупцията и некадърността в политиката ще угаснат като огън без кислород, защото няма да има от кой да се краде и кой да се рекетира. С тези завърнали се образовани и обществено зрели младежи, посредствеността и безнадеждността ще останат в миналото.

2. Обобщени факти (благодаря за коментарите под статията), може да видите в тази в това сериозно изследване за научно-техническото ни разузнаване и кражбата на чужди технологии.

3. Предлаганата от нас компютърна техника втора употреба е значително по-модерна от последните компютърни достижения на българо-руската наука (с две до четири петилетки). Неслучайно "агенти" от БАН пазаруват от нас Pentium III базирани системи, за да могат на тяхна база да реализират "модерни" постижения в микропроцесорната техника и до 2020-та година да преминат 1Ghz тактова честота за процесор.