Бай Ганьо(ю) - клиентът

След като публикувахме статията “Бай Ганьо купува лаптоп”, срещите ни с този донякъде интересен, но преди всичко отблъскващ национален “герой” стават все по-чести и по-демотивиращи от гледна точка на национално самоуважение.
Преди да опиша поредната серия впечатления от срещите с Бай Ганьо като “клиент”, ще си позволя кратък анализ върху произхода на този нарицателен за простащината и наглостта литературен герой и проекцията му в реалният живот.
Бай Ганьовщината съществува далеч извън пределите на България и е масово разпространена сред народи, преживели робство или друг вид подтисничество. Народи които нямат научен, културен и духовен елит или този елит е бил унищожен от някоя тоталитарна система (например комунистическата). Бай Ганьо се появява веднага след като по-една или друга причина изчезне официалният потисник или господар, а обществото няма своя културен и духовен елит. Българският селянин останал без чорбаджии, руският мужик без помешчици, африканецът, останал без робовладелец – това са все хора усетили частично свободата и незнаещи къде е границата й със свободията, потъпкването на правата и липсата на уважение и толерантност към околните. За бившият роб гражданските права (и задължения) са една обществена абстракция, защото при него съществуват две крайни положения – подчинение на силата или липса на ограничения (морални, обществени, културни).
Съвременните западни общества отдавна са изградили механизми за ограничаване на предпоставките за масово наличие на непълноценни граждани като Бай Ганьо, сред които са качественото образование, професионалните медии на високо ниво, фирмените взаимоотношения, осигуряващи постоянно развитие на персонала.
Наличието на Бай Ганьовския манталитет сред българския народ се дължи на:
- 5-вековното османско подтисничество с типичните си азиатски политически и икономически управленски практики;
- влиянието на робовладелска царска Русия, която ни “освобождава” от една изостанала и залязваща азиатска империя и почти успява да наложи крепостния си модел за робство и експлоатация;
- комунистическото окупационно подтисничество на СССР, “освободил” ни най-вече от желанието за свобода и европейска интеграция;
- физическото унищожаване на зародилия се след Освобождението политически, културен и обществен елит от болните амбиции на една загниваща империя, както и от следващите й диктатори с психо-комунистически отклонения;
- проклятието да имаме най-добрите родни под-изпълнители на чужди потиснически интереси – еничари, чорбаджии, платени русофили, комунисти, милиционери и доносници.
И така, Бай Ганьо е глупав, нагъл, егоист и масово разпространен в България по исторически и гео-политически причини. Манипулираните ни и зависими от престъпни капитали медии, ориенталската музика (подтикваща хората с повече мускули и по-малко мозък към насилие), некачественото образование (ръководено от полит-комисарите на един уж отминал тоталитарен режим), фиктивните фирми на бивши комунистически (сегашни икономически) величия (в които йерархията и кариерното развитие се подчиняват на шуро-баджанашки механизми) с нищо не допринасят за това българският народ да се развива конкурентно на западните общества, а Бай Ганьо да е исторически нарицателен образ за една отминала епоха.

Този блог е направен за българи и първоначално привличаше вниманието на интелигентното малцинство в България.
“Ние сме на всеки километър” е комунистическия лозунг на Бай Ганьо и неминуемо той нахлу сред малката общност от компетентни ценители на качествената компютърна техника.
“Имате ли нещо по-така… нещо по-евтино?” е първият въпрос на Бай Ганьо в офиса ни.
Не, ние нямаме евтина стока, имаме само скъпа и качествена техника, която сред като е предадена от големи корпоративни клиенти (с годишен бюджет, по-голям от този на България) се предлага на цена в пъти по-ниска от пазарната. След като опитаме да обясним това на Бай Ганьо, установяваме, че това обяснение е прекалено абстрактно за подобен тип хора. Къде ги тези големи корпорации, къде ги тези лаптопи и работни станции за над 3000 долара, откъде накъде един черен ръбест IBM Thinkpad T61p втора ръка ще е по-скъп от лъскавият НОВ Toshiba Satellite с КАМЕРА?! – “мисли” си Бай Ганьо.
Гледайки псевдо-интелектуални американски комедии и евтини телевизионни реклами, Бай Ганьо решава, че “Клиентът винаги има право” и той е КЛИЕНТ навсякъде, дори и без да е купил нещо, дори и след едно телефонно запитване, дори с влизането на величественото си “клиентско тяло” във всеки търговски обект.
Да, Бай Ганьо на много места е виждал усмихнат персонал, за чиито усмивки плаща не търговецът, а “клиентът” (те са включени в цената на стоката и то с многократна надценка). Бай Ганьо едва ли се е питал защо търговците се усмихват мазно, а персоналът им лицемерно, също така не се питал и за усмивките на политиците, когато гласува за тях. Важното е да му се усмихват и мазнят, защото това му доставя удоволствие – костюмиран и вежлив човек да му се усмихва е голям кеф за ограничения човек. След като установи, че е прецакан Бай Ганьо гръмогласно и с основание псува както “мазните” търговци, така и усмихнатите управляващи политици, избрани от него. После обаче пак отива при същите търговци и избира същите политици, защото временния кеф за Бай Ганьо е по-важен от разумният избор.
“Клиентът винаги има право да бъде прецакан с усмивка” е мотото на “модерният” мениджмънт, който ние не изповядваме, затова и не предлагаме “безплатни” лицемерни усмивки.
Удовлетворението да предлагаме качествена техника на елитни (умствено) хора, които ще работят с тази техника (например дизайнери, инженери, счетоводители), а няма да я поливат с кетчуп и бира, гледайки новия клип на Азис във Vbox7 често е значително по-голямо от финансовото задоволство.
Предлагайки компютърна техника от висок клас на хора с ограничено мислене, ние си правим лоша реклама, защото сме предоставили качествена техника в некачествени ръце. Ние не губим “клиент”, както вероятно си въобразява самият Бай Ганьо. Напротив по-този начин печалбите ни имат сериозен ръст, защото делът на приходите от изкупването на евтина, потрошена, нова техника от Бай Ганьовци е доста голям, а и купувайки си евтина и некачествена техника, масовият и явно незрял български потребител започва да цени качествената стока и коректният търговец.
В никакъв случай ние не сме си поставили за цел да променяме обществото и да унижаваме хора с ограничено мислене, но за разлика от тоталитарните общества, в които персоналът трябваше да обслужва всеки, ние смятаме че търговецът също има права и едно от тях е да си избира пазарна ниша, в която да предлага специфична стока на определени клиенти. Според вас удачна ли е комбинацията Бай Ганьо и IBM Thinkpad или професионална графична станция, ползвани основно за слушане на чалга и гледане на повторенията на турските сериали след уморителните “състезания” с Golf тройки по “пистата” София-Перник?

Ако Бай Ганьо все пак е убеден, че “клиентът винаги има право”, нека отиде по анцуг на театър или опера или да се опита да посети елитен ресторант или клуб (не “елитен ориенталски”).
Сред нашите реални клиенти има много позитивни и интелигентни личности като усмивките и уважението между нас са спонтанни и неподправени. Но когато някой “неандерталец” нахлуе и започне да претендира за внимание, уважение, усмивки и представете си започне пазарлъци, му напомняме откъде се затваря външната част на входната ни врата.
Да – България е в криза, но тя не е финансова, а е най-вече обществена и морална. За да се справим с нея, ние трябва да поощряваме умните и способните, а не да толерираме заради финикийски знаци първобитното и деградивно мислене на обществените диваци, почувствали свободията в една фалирала икономически и социално държава.

Снимката в началото на статията е от известният комедиен филм "Реджеп Иведик", осмиващ турският  аналог на Бай Ганьо.