Конкурс за автори 2010 - ревю на HP Compaq tc4200 Tablet

Това ревю на наш читател получава първата награда 20-инчов S-IPS монитор от нашият конкурс за автори.

HP tc4200: Художествен поглед - в търсене на балансираното бюджетно решение при покупка на TabletPC за артистични хора или даровити деца

Всички участници тук, както и главния герой са били вече обект на ревю на retropcmania.com, но този обзор е малко по-различен. Едно пречупване на таблиците с производителност, оценките за качество и добитите вече впечатления от предишните статии през критичния поглед на артиста в търсене на инструмент за изразяване.

Рамката на това ревю обхваща най-икономичните ценови предложения на лаптопи със сензорен екран (TabletPC), които са подходящи за рисуване и то така, че да разгърнат творческия потенциал без сериозни или възможно минимални ограничения. Под ограничения имам предвид липса на хардуерни възможности, които пък от своя страна водят до некоректна работа със софтуерните приложения. В една голяма скоба държа да подчертая, че няма как този бюджетен клас таблетни компютри да се справят безпроблемно с всички програми за дизайн, 3d, предпечат и т.н. Работата с големи файлове, рендването, рисуването върху десетки слоеве(layers), дори скицирането с определени инструменти са изискващи ресурси задачи. Но чрез обзора тук се търси баланса, тоест най-ниската цена с достатъчно високи възможности за комфортна работа, без да притесняват хората с до или над средни умения и изисквания. Да, моделите са с едноядрени процесори, което оказва силно влияние примерно на времето за рендване(което принципно си е работа за десктоп компютър), но иначе има немалка част от добри приложения за скици, които са все още еднонишкови - тоест едното ядро няма да оказва такa пряко влияние върху времето за обработка на процеса, а даже напротив – с по-високата си тактова честота спрямо някои двуядрени решения, би го ускорило. Вградените видео системи са най-разпространени, като техните основни недостатъци/предимства ще разгледаме в последващите редове. Компютрите са ограничени откъм възможност за добавяне на голямо количество системна памет (до 2GB), както и от стария интерфейс за твърди дискове IDE (като това не е сериозно ограничение, но възпрепятства по-достъпното преминаване към високооборотен диск. Все пак при обеми от 60-80GB и скорост 5400об./мин. хард дисковете предоставят достатъчно място за работа върху и съхранение на проекти - тук отново на преден план идва цената на устройствата и това, че те не са мултимедийни машини за филми, снимки и музика.) Въпреки горните редове възможностите на този клас TabletPC не са за подценяване и пред артиста има достатъчно високи граници за себеизразяване и интерпретация на усещания и идеи.

TabletPC? Въпроси отворени и отговорени чрез ревюто

Като художник следва да отбележа една неуборима истина – няма нищо по-добро от рисуването върху лист хартия с подходящите инструменти. Дали въпреки това таблетните компютри са добър начин за рисуване? Какви са техните основни предимства и недостатъци? Нима би ги избрал само човек, който е твърде привързан към високо-технологичния начин на живот? За високо-компютърно грамотни хора ли само стават? Откъсват ли те твореца от истинския, естествен начин на рисуване?
Пак като художник и като човек рисуващ на такъв тип компютър, ще се опитам да отговоря на тези въпроси през моя поглед. Може би за голяма част от хората и художниците рисуването върху екрана на таблетен компютър е интересно, но все пак откъсващо твореца от директния, „истинският” начин за рисуване. Тук бих попитал – нима има истински или пък точен начин за рисуване? Досега с естествения материал е чудесно нещо, но нима само това е начина да материализираме идея? Смятам че творческия импулс у човека може да бъде проявен в много направления, от различни начални условия и дори така, че той, самия импулс да хармонира с начина на неговото изразяване. Тоест дори човек да рисува само на таблетен компютър то това не е пречка да намери своя начин/стил и да го прави много добре.

Цифровото изкуство – няколко думи

Основите предимства на директно цифровата творба(биват от статични изображеия до текст, музика, клипове, филми, но тук ще наблегна главно на рисунката като цифрова творба) са доста, липсата на преобразуване в цифров формат(чрез скенер) носи явна полза и всички творци част от този съвременен компютърен свят бързо си дават ясна представа за това.
Още тук в самото начало на проекта съществуват много форми за редакция/запазване/разклоняване на проекта към няколко, които се развиват по различен начин и т.н. действия, които са по-трудни при класическото рисуване. Но има и още нещо трудно приложимо или пък много скъпо при русуването върху хартия, това е избора на материали - и то не само моливи и бои, а всякакви други инструменти, аксесоари, допълнителни и помощни уреди и т.н. Самото платно за рисуване нужно ни за да изразим идеята може да представлява сложна съвкупност от материали и качества, много скъпи, много редки като комбинация или пък въобще ненамируеми в конкретните условия. При цифровото рисуване избора на повърхност от виртуален пергамент до мрамор не е никак сложен, освен това настройка като грапавост, попивност дори прозрачност не са много трудни. Последващото разивитие на проекта, играта с цветовете, променянето на основните тонове и гами, гледни точки, преспективи носят със себе си своите плюсове. Възможност за поетапно запазване на прогреса на творбата. Към това се добавя и Undo бутона – безспорно неоценимо предимство. Така описания процес на цифрово рисуване е приложим доректно на компютъра чрез три основни метода на въвеждане – тоест три входни устройства:
1. Мишка – заради специфични ограничения в хардуера и в анатомията на човешкото тяло мишката не е основен, нито сериозен начин за рисуване и с редки изключения не е много подходяща.
2. Таблет – не таблетен компютър, а таблет за рисуване най-често с марка Wacom, защото технологията на тази фирма е може би единствената масово достъпна, която си струва. Основни недостатъци са мащабът и равнината на рисуване не съответстват на тези на монитора, но с това се свиква – все пак повечето от най-добрите цифрови рисунки са направени, а и ще продължат да се правят с таблети. Най-малкия размер добър нов таблет струва колкото TabletPC-тата в конкретния обзор.
3. TabletPC – ето това, което разглеждаме тук, предимствата на цифровата творба с рисуване директно върху екрана/респективно върхо равнината на рисунката, отново и задължително с Wacom дигитайзер, тоест степени на натиск и точен електромагнитен контакт чрез стилус(писалка), мобилност като предимство, недостатъци - същите като на лапопите.
*Съществуват разбира се и други начини. Определен брой почитатели си има и тракбол (trackball) технологията макар приложението и да е много, много ограничено изън определен жанр игри или специализирани системи за мониторинг примерно, може да се ползва и в предпечатната подготовка и обработката на снимки. Друг метод са таблетите-екрани като Wacom Cintiq - нещо средно между TabletPC и обикновен таблет, като предоставят основните предимства на таблетите като по-висока чувсвителност/степени на натиск, усъвършенствани функции и бутони, ъгъл на наклон на стилуса(писалката) + основните предимства на TabletPC като рисуването директно върху равнината на рисунката, но също така и ограничението, че това не е мобилно решение – нужен му е настолен компютър а цената му е изключително висока и не е съизмерима с таблетен компютър дори и втора употреба. Поради последната причина смятам, че това добро и интересно решение остава изън рамките на този обзор.
Така също има няколко чудесни възможности при вече финализираната цифрова творба - това са различните експортни опции към всевъзможни програми - последващи методи на обработка, възпроизвеждане или печат. Като за самия печат също може да се изпише много, защото съвременните фотостудиа, рекламни къщи или печатници предлагат невероятни възможности за физическо реализиране на картината (ако е статично изображение, книга) върху различни типове хартия (цвят, зърнистост, плътност, мат/гланц), различни предмети (чаши, тениски), та дори и отпечатването й върху иситнско платно, което придава невероятен дух и усещане на рисунката (в добрите фотостудиа могат да демонстрират нагледно такъв тип отпечатване).
Като обобщение, TabletPC-тата с Wacom дигитайзер и степени на натиск представляват качествено входно устройство за цифрово рисуване, комбинирайки свободата от мобилността (рисуването в парка, на терасата, в леглото, на статив, по време на лекции, на палатка и т.н.) с прецизността и контрола на скъп таблет с точен контакт и добър контрол.

Избор на таблет в ниския ценови клас и защо главният герой е HP tc4200
Вече споменах – основната изходна точка за избор на TabletPC за художествена дейност – типа на дигитайзера на екрана. Следващи критерии подредени от мен по важност са типа на матрицата на дисплея, диагонал съотнесен към резолюция, изработка, хардуерни параметри(процесор и видео), допълнителни възможности за надграждане, присъствие на определени екстри като втори стилус, възможност за втора/по-голяма батерия, популярност за достъпно намиране на части ако се наложи, но дори и за по-необходими аксесоари като докинг станция, оригинално зарадяно, автомобилен захранващ адаптер и т.н.

Четирите модела вписващи се във всички критерии, къде изцяло, къде по-малко достъпни на пазара и съответстващи на определението бюджетни са следните:
Toshiba M200
IBM X41 Tablet
Fujitsu T4010(*T4020D)
HP Compaq tc4200
За тях можете да добиете доста пълна представа от ревютата на сайта, но аз ще нахвърлям по няколко подчертаващи щриха за всеки:
Toshiba M200 – Най-високата резолюция на екрана (1440х1050), това опеделя съотношението точки на инч, които тук са най-много и изображението е много гладко, определям го като най-естествено по този параметър, единствената дискретна видео карта от изброените, чийто основно предимство е пълноценна хардуерна поддръжка на OpenGL 2.1, Разновидност на ТN матрица като сериозен недостатък, което честно казано не отива на такъв тип компютър, сложна инсталация на операционна система изискваща наличие на оригинален външен Toshiba CD-ROM, работа с DDR1 памет по-трудна за намиране и по-скъпа, 400MHz FSB за по-бавен, но по хладен процесор с честота често 1,5-1,7GHz и 2MB L2 кеш, IDE (P-ATA)интерфейс за твърдия диск, по мои наблюдения добър закопчаващ механизъм
IBM X41 Tablet – Страндартната XGA резолюция за 12-те си инча диагонал (AFFS), прекрасна изработка, лек и удобен. Бавен проесор с понижен волтаж на 1,5GHz, вградена интелска видеокарта от чипсета 915GM с поддръжка на OpenGL 1.5 и като най-сериозен недостатък – отнеслия много негативни мнения по чуждестранните форуми като скорост и възможност за ъпгрейд малкия 1,8инчов твърд диск на скромните 4200оборота/мин. IDE интерфейсът му го прави почти невъзможен за надграждане с по-нов стандартен пак 1,8инчов диск, макар че доста хора са успяли да инсталират на негово място SSD, което е своеобразно решаване на проблема със скоростта за сметка на цената и доста време обаче.
Fujitsu T4010(*T4020D) - По мои наблюдения често са с разбит закопчаващ механизъм, поне всички модели втора употреба до които аз съм се докосвал са така, не е изключено да са ми грешни наблюденията. Съвсем стандартен хардуер, първо поколение Centrino Carmel платформа (DDR1, 400MHz FSB, i855, IDE интерфейс) Като цяло хубав, качесвен компютър, AFFS екран, по-трудно намируеми оригинални аксесоари, адаптер, докинг станция и т.н. За стилус не мога да съм сигурен, че е по-трудно намируем от останалите марки, понеже това си е екзотичен и дефицитен аксесоар така или иначе.
(*T4020D като характеристики е едно поколение по-модерен, почти на 100% се припокрива с tc4200, причината за това, че в личната ми класация е на второ място е по-трудното му обслужване и намиране на аксесоари, точно като при TC4010. Като обща оценка обаче – отличен модел!)
HP tc4200. Героят от заглавието е много добре балансиран като хардуер. Отговаря на спецификациите за Intel Centrino Sonoma (двуслотова DDR2 памет до 2GB/533MHz за по-достъпен ъпгрейд, Intel i915GM графика с поддръжка на OpenGL1.5, IDE интерфейс, Intel Pro безжичен мрежов адаптер, и други екстри като Bluetooth, сензор за осветеност и т.н.) Добър закопчаващ магнитен механизъм, удобни бутони в tablet mode, позволяващи и скролиране при четене на електронни книги (Което занимание на правилно калиблирания AFFS дисплей e най-приятно и добро за очите след e-ink технологията, но въпреки това не е препоръчително заради задната осветеност). Сравнително достъпни и стандартни аксесоари от HP и nc4200/4400 и nc6200/6400 моделното семейство. Той е личния ми победител на база на DDR2 памтта, Dothan мобилния процесор, композитния магнезиев корпус и AFFS-екрана. Отсъпва на Toshiba-та по резолюцията и видео картата, но за художника очите са най-важни, така че TN матрицата намалява точките й под нивото на HP-то.
Сигурен съм, че за много читатели тези таблетни компютри не представляват интерес поради техните вече 5-годишни хардуерни платформи. Тоест супермодерният компютър е неразривна част от творческия процес и честото заблуждение е, че той е причината за чудесните резултати на цифровите майстори. Не е точно така. Имам познати, колеги или просто приятели, които робуват на това грешно по мое мнение становище. Всъщност много от тях държат на модерния хардуер, като харчат невероятни средства за последни поколения компоненти, дори платформи. С тях се хвалят по форумите и не правят... нищо! Може би някои си спомнят зората на графиката, било 2D или 3D, нещата които са се правили на първите версии на фотошоп често са били така изпипани и усетени, че такова качество на творба е капка в морето днес. Същото се отнася и за ранния 3ds(3d studio) max, предпечатната подготовка в началото на 90-те и т.н. Да, добрия хардуер помага, но той е съвсем мъничко условие за успех, удоволетворение, артистичност и качество на твобрата. Повечето автори не използват ресурса на машините и софтуера на 100%, но наистина на 100% като не броя предвид пуснатия да рендва процесор – и без това това е много малка част от целия процес на работа... Вещоманията и бясната надпревара за притежание на най-новото са пласираната пропаганда на огромната хардуерна индустрия, за която непрекъснатия разстеж, чрез нови печалби е най-важен, а със сигурност не Вашето лично удоволетворение и развиване на заложбите Ви. Искам да подчертая, че и компютъра да не е на сокет 1366, и паметта да не работи в триканален режим пак може да постигнете много. Така че, ако имате някакви такива вътрешни терзания, отпуснете се и наблегнете на себе си.

И така, по-конкретно за HP tc4200...

Ще започна с един линк, който ме впечатли преди време, когато все още нямах таблетен компютър и проучвах какво точно представлява, каква е неговата прецизност.

Човека от този клип е отделил доста време на рисунката, но мисля, че резултата си заслужава. Това беше момента в който за мен отпаднаха няколко въпроса относно точността на екрана. Много ме вълнуваше до колко е критична детайлността изразена чрез разделителната способност точки на инч(при tc4200 тя е 96dpi, а при m200 e 144dpi) Не малка разлика, която всъщност е съществен параметър с който тошибата изпреварва доста. Ако все пак имаше модели на HP tc4200 с по-висока резолюция, аз щях да си потърся такъв. Но както горе споменах, търсенето на най-практичното достъпно решение за рисуване е сбор от няколко фактора, всеки със своята тежест.
Има още няколко добри клипчета с рисуване върху екрана на tc4200, достъпни са в интернет, но вместо да обръщам внимание на тях бих искал да споделя вече лични впечатления и наблюдения над устройството в реалното ми приложение.
Започвам с една програма, която е добре известна в дизайнерските среди, тя е олекотена версия на много тежък дизайнерски софтуер и служи за скициране и формиране на идеи, които после могат да се превърнат в чудесно оформени инженерни проекти. Програмата е Alias Sketchbook Pro, като версия 2010 е тази, която съм ползвал на таблета – разбира се, безпроблемно.
Самата програма има някои много интересни уникални инструмента, не съм я „борил” много, но и не съм успял да натоваря чрез нея компютъра сериозно.
Приложената моя скица е нарисувана през няколко скучаещи часа прекарани в чакане. Параметрите й са немалката резолюция от 4096х900, 5 леъра включително и мащабиране между тях – поведение на tc4200 – както споменах - чудесно.

Рисунката без проблем за компютъра може да е по-комплексна и цветна, просто тази съм я изпълнил по този начин и нея реших нея да публикувам, тъй като е една от първите ми на таблета. Самата Sketchbook Pro e малка програма, добре хармонираща си с основния професионален софтуер на Alias мощния StudioTools, чийто всички основни туториали в пакета съм изкарал безпроблемно на TabletPC-то, без последните по-сериозни такива, които изискват OpenGL 2.0 при рендването с Hardware Shade. С изключение на ниската все пак резолция, отново никакви проблеми с хардуерните възможности на машината. Туториалите са преминати с мишка, а не с дигитайзера, понеже тримерното моделиране не е оптимизирано за такъв начин на въвеждане и съответно не е удобно.
Това е скрийншот от работата върху един от туториалите за проектиране на джойстик.

ArtRage е вдъхновяващата програма, която най-силно оживява всеки TabletPC. Не е голяма, не е скъпа (всъщност си е една от най-достъпните), възможностите и са просто прекрасни и не е много тежка. Казвам много, защото си има екстремни настройки при инструментите, примерно „валяк” на 100%, което си е доста и за уоркстейшъни. Възможносите на програмата са сериозни, има много уроци в интернет за нея, а също и много реализирани проекти. Впечатленията ми относно работата на таблета върху нея са положителни. Има известно забавяне при преминаване/превключване между леъри, като и трудна навигация при резолюция на платното около 4000х3000 пиксела, но това не са критични неща. Даже напротив, има какво да вземе човек от програмата, много, много преди хардуера да му представлява пречка. Специално с HP tc4200 можете да сътворите прекрасни неща използвайки рисуването директно върху екрана и чудните инструменти. Смело препоръчвам комбинацията TabletPC+ArtRage!
Приложената рисунка е изпълнена с tc4200 и ArtRage от моята любима, наречена е Пангур Бан и е вдъхновена от филма Secret of kells. Оригиналната резолюция на платното е 2048х1536. Работа на машината – отново безпороблемна.

Като трета програма просто за демонстриране на таблета ще представя Google SketchUp. Тя е основна програма в eдин мой развиващ се в момента проект, който има за цел да покаже някои мои умения в ConceptArt-a и създаването на нестандартни превозни средства. Първият проект от които, а и частично следващите, са моделирани на SketchUp с TabletPC-то. Рендването е правено основно на десктоп компютър, но също и доста тестови рендове е понесло и HP-то, като това става по-бавно, но въобще не e невъзможно. Резолюцията при рендване с външен рендер е най-често 1600х1200.

Повече за този проект(Motorcycle Concept D1 Night Green) като изгледи има на моя сайт.
Моето заключение, може би станa ясно още в средата на обзора – Човек стига да има желание и усещания - може, и то не винаги съпътстван от най-модерния хардуер. Това не е изчерпателно ревю на модела, но дава доста насоки, в които се е преборил успешно с все още добрата си Sonoma платформа. Разбира се идеални неща няма, но има достатъчно добри за парите си. Следващото поколение таблетни компютри като Toshiba m400/m700 и HP tc4400 са една стъпка напред като цена и няколко като производителност в различните приложения. За тях някой ден може би също ще напиша подобно ревю. Те също много си струват, така че ги предлагам като отличен избор при следващата по-висока ценова рамка. Със статията се надявам да съм отговорил на някои въпроси от читатели искащи да придобият такава машинка. Препоръчвам я и като подарък на деца, които да изразяват заложбите си с нея, както и за всички, които се канят да направят нова и интересна стъпка в цифровото рисуване.
Ползваната от мен конфигурация на HP tc4200:
CPU:Intel Pentium M 1,86GHz/533/2MB; RAM:2x512MB DDR2/533; HDD:60GB/5400.

 Автор: vihrogon

Наградата на Retro-PC-Mania за тази статия в конкурса за автори е DELL 2001fp (модел 2005г) - отличен S-IPS монитор, подходящ за дизайн и пълноценна работа с цветове.

Подробна информация и наличности за таблети, може да откриете в ценовата ни листа.
Очаквайте нашите нови конкурси за автори с награди и през 2011-та година.