Клиентът - "бизнесмен"

Не друго, а простотията и ограничеността на народа ни са проклятието на България. Вероятно те компенсират красивата природа, умереният климат и страхотното географско положение. Другаде като в скована от студ Финландия и във вулканична и земетръсна Япония, лошите природни дадености се компенсират от способен и работлив народ.
В някои предишни статии едва ли не застъпих тезата, че единствено комунизма е виновен за наличието на толкова прост и калпав народ. Далеч преди комунизма обаче, малцината наши интелектуалци, въпреки високият си патриотичен дух, определят българина като прост, нахален и мързелив. Примери – Бай Ганьо и „Не народ, а мърша“.
Въпреки явно генетично заложената глупост и ограниченост по нашите земи, годините на така наречен „преход“ след 1989-та до незнайно кога се отличават с изключително концентрирана простотия и отчайващо малоумие, след като по-читавите хора с отварянето на границите емигрираха, а по-умните и способни са в особена форма на емоционална и морална кома.
Защо отново захващам тази тема, вероятно се питат читателите на по принцип хардуерният блог? Господа, положението в бизнеса (и в обществото ни) наистина става нетърпимо, особено с напредъка на кризата, която освен икономически измерения има и психически аномалии. Да, безспорно е несправедливо и тежко за малкия и среден бизнес да се плащат измислени данъци, рушвети, рекет, надписани сметки за ток, вода, газ и телефон и най-вече да носим на гръб никому ненужните стотици хиляди търтеи от държавната администрация.
Трудна е и все по-трудна става работата с крайни “клиенти”. Написах клиент в кавички, за да отбележа голямото противоречие в българската търговия – ориенталски държащият се “клиент” иска от търговеца европейско отношение.
В такъв тежък период на икономическа стагнация и най-вече с липсваща надежда за оправия, дори нормалните хора започват да действат неадекватно, а почти всички като че ли сме на автопилот. И като че ли турските сериали и ориенталският бит наистина започват да заместват реалният живот – навсякъде се чуват чалга ритми, момичета си въобразяват, че носенето на шалвари е много модерно, младежи и дори зрели хора ходят на заведения единствено да се сбият с някой, а най-важната тема за пенсионерите е съдбата на Ферхунде.
Хората са се затворили в себе си и по един ужасяващ начин и не искат да приемат, че освен тях съществуват и други личности, с различно мнение, с право да бъдат уважавани и да не бъдат принизявани до нищожества.
Получава се един лавинообразен процес на масова идиотизация – колкото повече осъзнаваме и приемаме посредствеността и простотията на околните, толкова по-малко ги уважаваме и след като дори не се опитваме да се борим с недостатъците им (а чрез това и със своите), още повече ускоряваме процеса.
Злобата и обречеността все повече се засилват от осъзнаването на фактите, че след като комунистите и техните Кремълски кукловоди се заеха да имитират пазарна икономика, на всички нива в политиката и бизнеса умишлено бяха назначени най-преданите, но и най-прости и нагли кадри. Повечето от нас работят за такива хора, а всички ние сме управлявани от милиционери, агенти, доностници, каратисти, борци, други спортни и кадрови галфони. За всекиго е ясно, че нито в политиката може да дойде свестен човек, нито в бизнеса да има кадърен и честен собственик. Осъзнаването, че живеем в една ДС матрица може да обезсърчи и най-оптимистичният човек. Което бе отразено скоро в чуждестранно проучване, според което сме най-нещастният народ, без да имаме особени финансови причини за това.
В предишни статии писах за натуралния прост и нагъл човек, който действа естествено и глупаво, но без да влага в това зла умисъл. Много от тези хора след като покажат своето първично поведение, по-късно изпитват угризения и се обаждат за извинение. Да, с такива хора се работи трудно, но се работи и то нерядко това е съпроводено с доста забавни моменти.
В момента обаче все по-често се сблъскваме с доскорошният „преуспяващ бизнесмен“, който в период на криза се опитва да оцелее като се модернизира (компютъризира), който кара скъпа нова кола, но няма пари за нов компютър, а персоналът му от месеци не си е получавал заплатата.
Този “бизнесмен”, въпреки че до няколко години ще рови по кофите, ако не бъде прибран „на топло“ при някоя “спец-акция”, все още е запазил наглостта си, претенциите си и мега-простотията си, чрез която е бил избран да върти някакви пари, симулирайки пазарната икономика на кукловодите.
Не за първи път ми се налага да изгоня такъв индивид от офиса, защото не обичам обръщения като „бе“, „пич“ или „баце“, не харесвам аргарни тарикати да се държат като директори и да очакват да им любезничиш, като същевременно обиждат бизнеса и стоката ти, пазарейки се за 5лв.
Някои коментатори либерали и идеалисти, които никога не са практикували бизнес, защото са много заети да изучават икономически теории вероятно ще подскочат, че „клиентът винаги имал право“, бил „цар“ и „император“ (ако ще и най-големият тъпанар да е). Аз само ще споделя, че след 4-те си дипломи (за съжаление в измислените български университети като ТУ-София и УНСС), практиката ме научи, че простакът си е простак, ако ще да се вози в Бентли и да носи костюм на Версаче.
Колкото по-малко толерираме такива хора, толкова по-бързо ще се справим с проклятието на тази държава.

На снимката - една удачна роля на Краси Радков. 
Добави в Svejo