последствие почти всеки потребител заменя с външна карта на Nvidia или AMD/ATI, с което пазарният дял на ползващите изцяло Intel графика едва ли е повече от 30%... поне доскоро бе така. А дали това се променя и вградените графични карти са в състояние да заместят поне бюджетните дискретни видеокарти като например ATI Radeon HD 5450 ще видим в тази статия и тестовете по-долу.
Intel всъщност не предлага дискретни графичния карти като Nvidia, AMD/ATI и Matrox. По-паметливите от читателите ни обаче си спомнят за “легендарните” дискретни карти Intel 740, нелоша за времето си (преди повече от 10 години) видео-карта, която интересно защо нямаме в богатата графична колекция на Retro-PC-Mania.
В това това ревю ще разгледаме възможностите на второто поколение Intel HD Graphics.
Преди време разгледахме в тази наша статия, изненадващо високата производителност на първото поколение HD Graphics, вградено в процесорите Clarkdale и Arrandale и съизмеримо като производителност с видеокарта като Nvidia GeForce 8400GS. Тази вградена в процесора видео система от Intel позволи на получилите графичния бонус да играят в значително по-съвременни игри от тези, които бяха в състояние да подкарат GMA X3100 и GMA X4500. Разбира се това не са тежките шутъри като Crysis, Dead Space, Call of Duty, но не по-малко популярните World of Warcraft и The Sims могат да се подкарат доста комфортно на първото поколение Intel HD Graphics.
Второто поколение графични ядра Intel HD Graphics 2000 и 3000, вградено в новите Sandy Bridge процесори не притежават почти никакви архитектурни изменения спрямо първото ядро Ironlake, но благодарение на оптимизацията на наличната архитектура, поддържат впечатляващ списък игри, който можете да видите тук.
“Тайната” на новите Sandy Bridge процесори и тяхната графична мощ се дължи на по-добрата интеграция на изчислителните и графичните ядра, контролера на паметта и кеш паметта в един кристал, изготвен по 32nm технология. На изображението по-долу виждате как изглежда новият Sandy Bridge процесор, където GPU и CPU са обединени в един 32nm кристал:
А така изглеждаха първите процесори с Intel HD Graphics, където CPU бе изготвено по 32nm технология, докато GPU бе на отделен 45nm кристал, тоест ефективна интеграция между графичната и изчислителната част на процесора бе почти невъзможна:
Най-голямото подобрение спрямо предходното поколение HD Graphics е, че графичните ядра на Sandy Bridge процесорите имат непосредствен достъп до L3 кеш паметта на процесора, което ускорява много скоростта на запълване на текстурите и намаля времето за изчакване на изчислителните ядра “да си вършат работата”.
Увеличена е чувствително и честотата на графичното ядро. Докато в процесорите Clarkdale и Arrandale тя бе 900MHz, в Intel HD Graphics 2000 и 3000 тя надминава 1GHz (в Turbo режим, HD Graphics 2000 достига 1100MHz, а при Core i7 процесорите – 1350Mhz).
Важно. Уникална особеност на новото поколение Intel HD Graphics е апаратното декодиране на HD видео, като технологията е наречена Quick Sync. За разлика от видеокартите на AMD/ATI и NVidia, където декодирането се извършва от универсалните шейдърни блокове, при Intel HD Graphics 2000/3000 са налични специализирани апаратно блокове за обработка на видео (отделни апаратни кодек и декодер).
С това Sandy Bridge изгодно се отличават от всички дискретни видеокарти и то в едно от най-важните приложения на компютъра - работата му с видео с висока резолюция.
Именно за това и ние сменяме компютъра си с нов, базиран на Sandy Bridge, защото старата графична станция с Core2Duo не може да се справи с AVC видео (1080p), каквото ползваме за нашите HD клипове.
Новото поколение HD Graphics се е модернизирало с OpenGL 3.0, Shader Model 4.1 и DirectX 10.1, което съпоставено с конкурентните хибридни процесори в AMD Llano е безнадеждно остаряло като графична технология.
В таблицата по-долу можете да видите пълната съпоставка между двете поколения Intel HD Graphics:
Виждаме, че HD Graphics 2000 има двойно по-малко изпълнителни блокове от HD Graphics 3000 и дори от първото поколение HD Graphics (6 срещу 12). Този недостатък лесно се компенсира спрямо по-старото поколение с оптимизираната архитектура и подобрената интеграция. Куриозното в случая е, че при настолните процесори по-мощно графично ядро имат само екстремалните (клокърски) процесори с отключен множител (Intel Core i5-2500K Intel и Core i7-2600K), които ще се ползват от потребители, които в никакъв случай няма дори да забележат наличието на вградена графика, а освен това повечето дънни платки (всички с Intel P67), разкриващи възможностите “отключените” процесори с Intel HD Graphics 3000 нямат дори видео изходи за вградената графика. Единственият топ-чипсет, който може да работи с вградената графика е Intel Z68, но и при него често качествените дънни платки нямат изход за вградената видеокарта, въпреки че работят с Quick Sync.
Ето и таблицата с наличните графични ядра за Sandy Bridge процесорите:
Тестовете и демонстрацията на възможностите на Intel HD Graphics 2000 ще покажем в конфигурация с процесор Intel Core i5-2400 на стандартна тактова честота от 3.1GHz. Чипсетът, който ще разкрие графичните възможности на процесора е Intel H61. Системната памет е 2 x 4GB DDR3 (1333MHz).
Тестовете ще проведем под Windows 7 Ultimate 64-bit.
Ще сравним Intel HD Graphics 2000 с:
- Intel HD Graphics (първо поколение), която смятаме че е почти равнопоставена в графичните тестове спрямо HD Graphics 2000, защото Core i5-2400 и Core i3-540 са с близки тактови честоти;
- Intel HD Graphics (първо поколение) от мобилен процесор Core i3-350M;
- AMD Radeon HD 6450, с която възможно най-бюджетна дискретна карта Intel HD Craphics 2000 ще се конкурира;
- ATI Radeon HD 5450, която поради своята ниска цена (виж цена тук) е удачен ъпгрейт на вградената графична карта, която не ви устройва като минимално достатъчна производителност;
- AMD Zacate E-350 (Radeon HD 6310) - несравнимо по-слаб централен процесор (клас неттоп), но с много интересно графично ядро и еднаква концепция за интеграция на графична и изчислителна част в едно ядро;
- Intel GMA 4500MHD - последното графично ядро от Intel, което не бе интегрирано в централния процесор.
3DMark Vantage тества видеокартите под DX10. Първото поколение HD Graphics, както и Intel GMA 4500MHD дори не могат да стартират теста под Performance ниво. HD Graphics 2000 отново отсъпва сериозно на Radeon HD 6450. Видеокартите на AMD/ATI са изключително процесорно-зависими, а виждате с каква огромна разлика Core i5-2400 се извисява над останалите процесори.
Дискретните бюджетни видеокарти на AMD/ATI не участват в този тур под Unigine Heaven, защото са тествани само под DX11, което Intel HD Graphics не поддържа. При тази ситуация HD Graphics 2000 е без конкуренция.
Похвално за Intel HD Graphics 2000 е, че стартира тежкият OpenGL тест Cinebench 11.5. Това обаче не му пречи да бъде разгромен от дискретните бюджетни видеокарти и дори от AMD Zacate E-350. А виждате, че процесорната мощ на Sandy Bridge е двойно по-голяма дори от тази на Core i3, да не говорим за предимството му пред изчислителните ресурси на неттоп платформата на AMD.
Ако възнамерявате да използвате компютъра си за професионални OpenGL приложения като Maya, Catia, Solid Works, 3D Studio Max, то Intel HD Graphics 2000 е напълно непригоден за тях за разлика от бюджетните видеокарти на AMD/ATI, които показват завидно висока производителност в последната и най-тежка версия на професионалният тестов пакет SPECViewPerf 11 (64-bit). Дори скромната AMD Zacate платформа демонстрира многократно по-висока OpenGL производителност от графичната "гордост" на Intel.
В края на нашата статия ще ви покажем, колко неравностойни като процесорна мощ бяха нашите участници в сравненията.
Рейтинговият "самооценител" на Windows 7 дава немалка преднина Core i5-2400 пред останалите процесори. Като оценка на графичната система не виждаме нищо по-различно от показаните по-горе тестове.
Изчислителната мощ на Core i5-2400, демонстрирана от Science Mark значително превъзхожда тази на останалите тестови системи.
А ето на какво е способен новият четириядрен Sandy Bridge процесор в Super Pi 1M и wPrime 32M:
Изводи. Новото графично ядро Intel HD Graphics 2000, вградено в общия 32nm кристал на Sandy Bridge процесорите е безспорен технологичен напредък за компютърната индустрия. То осигурява добра 3D производителност под DX9 и DX10, но е безпомощно в OpenGL графична среда. На Intel HD Graphics 2000 бихте могли да подкарате (някак) тежки игри като Crysis 2 (виж демонстрацията по-горе). Ако сте притежател на по-скромна конфигурация с Intel Core i3 от второ поколение вероятно ще оцените положително новото вградено графично ядро, особено ако го ползвате за офис или мултимедийни приложения. Ако обаче разполагате с мощна конфигурация с процесор като демонстрирания Intel Core i5-2400, едва ли ще се задоволите с недостатъчната графична спрямо процесорна производителност на HD Graphics 2000. Тогава вашият минимум за графична карта е дискретно решение като AMD Radeon HD 6670 или още по-добре, невероятната видеокарта ATI Radeon HD 5770, която може да се намери на много добра цена и да ви предложи комфортни FPS във всяка съвременна игра, DX10 и ... oт 5 до над 10 пъти по-висока производителност от Intel HD Graphics 2000.
Преди обаче да замените Intel HD Graphics 2000/3000 помислете дали е целесъобразно да се лишите от уникалната Quick Sync технология за апаратно кодиране и декодиране на HD видео. Ако искате пълноценно да ползвате Quick Sync, заедно с външна видеокарта в топ-дънна платка с възможност да извлечете максимум от своя процесор с отключен множител, тогава изберете платформа с чипсет Intel Z68.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.