Общо показвания

RETRO-PC-MANIA e място за ревюта и тестове на компютърна техника.

Нашата цел е да ви предоставим възможно най-пълна информация за качествата и производителността на компютърната техника.

Нашата мисия е да покажем и анализираме всички вреди от работата и употребата на компютърна техника и да ви препоръчаме модели с възможно най-малко негативни за здравето влияния.

Предлагаме на вашето внимание богат фото- и видео-материал, резултати от популярни тестови пакети, демонстрираме техниката чрез актуални игри.

Използваме съвременна измервателна техника и методики за отчитане качествата на дисплей, консумация, температура, както и на вредите от ползването им.

Материалите в този блог са само авторски.

ATI Eyefinity - как да играем на три монитора?

Едно от главните предназначения на компютъра, предвид милионите му потребители са игрите. Най-популярните 3D игри винаги са били шутърите от първо лице и ралитата като Doom, Quake, Serious Sam, Far Cry, Call Of Duty, Crysis, Need for Speed и мн. други.
Основен проблем при игра от първо лице е ограниченото зрително поле и липсата на периферно зрение. Тоест играещият в прекия смисъл на израза се чувства като “кон с капаци”.
Ако не вярвате, поставете дланите си странично от очите (като “конски капаци”) и погледнете монитора, който влиза точно в това ограничено зрително поле.
Производителите на игри се опитаха да решат този проблем и да разширят зрителното поле чрез въвеждане на шутъри от трето лице като Dead Space, Prince of Persia и Resident Evil.
Лично на мен, както и на много други геймъри този подход за организация на геймплея ми се струва доста неестествен и пречещ за пълноценно вживяване в атмосферата на играта.
Увеличаването на зрителното поле става или чрез по-голям монитор, или чрез много-мониторна конфигурация. Изработката на специализиран игрови монитор за периферно зрение (със съответната извивка) явно е нерентабилно, предвид изключително ограничения кръг потребители, които биха закупили подобна техника.
43-инчовия супер-широкоекранен монитор за игри NEC CRV43 (на снимката брандиран като Alienware) - много хора биха предпочели да си купят автомобил, вместо него

Остава варианта с един централен и два периферни монитора. Захранването на подобна конфигурация се ограничава обаче от хардуерните възможности на видеокартата. Само допреди няколко години нямаше хардуер, който да поддържа изкарване на видеосигнал за три монитора. Единственото изключение професионалната видеокарта Matrox Parhelia, всъщност бе предназначена за професионална работа, а не за игри. Не, че това ни спря да демонстрираме няколко игри на тази първа видеокарта за три монитора, която имаше за времето си и завидна 3D производителност:
Игри с три монитора на Matrox Parhelia 

Достъпен, но много капризен за настройка начин е и стартиране на игри на три монитора чрез използване на изхода на вградената или свързаната чрез SLI или CrossFire втора видеокарта и софтуера SoftTH:
Burnout Paradise на три монитора с ATI Radeon HD 4730, вградена видеокарта Radeon HD 3200 и SoftTH

За да не се повтаряме в тази статия с предишни материали, ще ви насочим към следните по-ранни наши публикации:
Първата графична технология за игри (а и друга десктоп работа) на три (и повече) монитора, която е достатъчно производителна и лесна за конфигуриране е ATI Eyefinity.

ATI Eyefinity – история

Историята на ATI Eyefinity започва с появата на Radeon Evergreen (R800) – кодово име на новата някога архитектура на ATI/AMD. В тази серия влизат различни графични ядра, които също си имат прякори (кодови имена) – Cypress, Juniper, Redwood и Cedar.
Любовта към кодови наименования и ефектния маркетинг стига своя апогей, когато новата технология ATI Eyefinity е представена за първи път на 10-ти септември 2009-та година на борда на американския самолетоносач USS Hornet (CV-12).


ATI Eyefinity – малко теория

Маркетолозите на ATI/AMD ни уверяват, че от HD 5xxx серия нататък, видеокартите на компанията едва ли не са станали толкова мощни, че вече могат да захранят три, че и до шест монитора. Това едва ли отговаря на истината, защото предходната HD 4xxx в никакъв случай нямаше кой знае, колко по-ниска производителност.
Истината обаче е следната - новите видеокарти на ATI/AMD имат шест вградени TMDS трансмитера, тоест възможност за извод на до шест екрана. Въпреки това обаче, тези видеокарти имат само два вградени генератора на честота (както и при по-старите поколения графични карти). Това ограничава извода на изображение през DVI, VGA или HDMI до два броя. И тук в помощ на графични ядра идва новият стандарт DisplayPort (DP), който няма нужда от генератор на честота и към него могат да се включат още монитори (които имат DP).
Още нещо много важно за спецификациите на DP и DVI/HDMI - има съществена разлика в работното напрежение за DP и DVI/HDMI (DP работи с 3.3V, докато DVI/HDMI - с 5V). Въпреки това, спецификацията на DisplayPort, през него може да протича и стандартен DVI сигнал, който обаче ползва един от двата вградени генератора. При включване на пасивен преходник DP към DVI, видеокартата "разпознава" преходника и изкарва съответния сигнал.
Активния преходник също се разпознава от видеокартата и затова при поставянето му е възможно включване на трети монитор, благодарение на вградения в него генератор. Повечето активни преходници DP към VGA се захранват по USB чрез допълнителен куплунг. Цената на активните преходници не е спекулативна прищявка на производителя, а се обуславя от по-сложното му устройство.
Реализацията на пълните възможности на графичното ядро зависи от производителя на видеокартата - обикновено в средния клас се поддържат три видеоизхода (DVI, HDMI и DisplayPort), но има и интересни решения като следния продукт на PowerColor:

ATI Eyefinity – уловката

Въпреки, че много от видеокартите на ATI/AMD, които по спецификация поддържат Eyefinity  имат три и дори четири видеоизхода, потребителите, които си правят сметката да използват новата придобивка заедно с три по-скромни монитора почти винаги остават разочаровани.
Това се дължи на като че ли премълчаното условие за ползване на над  две-мониторна система, а именно задължителното наличие на монитор с Native DisplayPort. 
Както споменахме по-горе видеокартите на ATI/AMD с поддръжка на Eyefinity имат само два генератора на честота за видео-изходите DVI+DVI/HDMI, DVI/HDMI+VGA или други подобни комбинации. За включване на трети монитор ще ви трябва устройство с поддръжка на DisplayPort. Подразбира се, че трите дисплея трябва да са еднакви, което предполага скъпа инвестиция в монитори с DisplayPort (наличен само в устройства над среден клас). Всичко това с малки букви на доста незабележимо място е упоменато на опаковката на видеокартата, което често остава незабелязано от потребителите.
След като обаче потребителя се запознае с това изискване, обикновено той започва да търси преходник DisplayPort към DVI (за по-скромния си монитор) и често го "намира" на доста ниска цена. Евтиния пасивен преходник обаче не върши работа за ATI Eyefinity конфигурация с повече от два монитора. Задължително ви трябва активен преходник като този:
Цената му обаче от около 70-80 долара не е по джоба на повечето потребители.
Съществуват и по-евтините DisplayPort към VGA преходници, които обаче потребителя трябва да е сигурен, че се разпознават коректно от видеокартата.
Такъв DP to VGA преходник се предлага от нас на тази цена, а това че той е напълно съвместим с ATI Eyefinity се вижда от следната демонстрация на Windows 7 десктоп, който е разпънат на три монитора и играта Crysis 2:
 
Показваме ви с реални снимки как изглежда предлаганият от нас преходник:
До преходника DP to VGA (подходящ за Eyefinity) виждате и евтиния пасивен преходник HDMI to DVI, който позволява да включите втори LCD монитор с DVI (желателно е да ползвате точно такъв преходник с удължител, защото стандартните без кабел не позволяват да включите едновременно два монитора).


ATI Eyefinity –конфигурации

Повечето потребители ползват видеокарти като ATI Radeon HD 5770 или нейните Juniper наследници от HD 6xxx серията. Не са много различни и видео-изходите на видеокарта от по-горен клас като AMD Radeon HD 6850.
 PowerColor ATI Radeon HD 5770 с DVI, HDMI и DisplayPort

PowerColor AMD Radeon HD 6850 с 2 x DVI, HDMI и DisplayPort

Затова основен практически интерес представляват възможностите за свързване на тримониторна система чрез наличните три или четири видеоизхода. Чрез различни активни и пасивни преходници за видеокарта ATI Radeon HD 5770 с три видеоизхода са възможни 18 различни комбинации за свързване. Ние обаче ще разгледаме само най-разпространените:


DVI
DVI/HDMI
DisplayPort (DP)
Конфигурация 1 (DVI+DVI+DP)
DVI
DVI или HDMI
Native DP LCD
Конфигурация 2 (DVI+DVI+DVI)
DVI
DVI или HDMI
Active DP към DVI
Конфигурация 3 (DVI+DVI+VGA)
DVI
DVI или HDMI
Active DP към VGA
Конфигурация 4 (VGA+VGA+VGA)
DVI към VGA
DVI към VGA
Active DP към VGA

Демонстрираното чрез видеоклиповете по-горе свързване на HD 5770 е това от показаната в таблицата конфигурация 3 (DVI+DVI+VGA).
Свързаните в ATI Eyefinity конфигурация три монитора не е задължително да са от един модел, но е желателно да бъдат с еднаква резолюция.

ATI Eyefinity - конкуренцията от Nvidia Surround
 
Битката за графично надмощие между ATI и Nvidia продължава повече от 10 години. След като AMD/ATI представиха с "гръм и трясък" своята много-мониторна технология, последва очакван (и като че ли малко закъснял) отговор и от страна на NVidia.
Въпреки, че Nvidia имаха повече време за разработка на своята много-мониторна система, тяхното решение поне на мен ми се струва доста странно, защото за да изкарате образ на три монитора, ви трябват две видеокарти от висок клас, свързани с SLI конфигурация.
Чудесно е, че спестявате необходимостта от монитор с DisplayPort или скъп активен преходник (и защо скъп - вижте нашата цена). Но чак пък две видеокарти, съответно скъпа дънна платка, по-висока консумация и съответно скъп захранващ блок... странна икономия, не мислите ли?
По-късната разработка на много-мониторната технология от Nvidia бе обяснена и с обединението на NVidia Surround с 3D Vision в 3D Vision Surround, която позволява  да се наслаждавате не само на изображение на три монитора, но и представянето му в 3D формат. Тук инженерите на NVidia явно живеещи в някакъв финансов рай ме поставят в още по-голям потрес, предвид изискването им за три напълно еднакви монитора с честота 120Hz. Всичко това е изненадващо и предвид остаряващата вече технология на NVidia с активни 3D очила.
Все пак технологията на Nvidia има и две безспорни предимства:
  • Поддържа се на ниво драйвери и от по-стари видеокарти като GeForce GTX 260; 
  • Възможна е корекция на изкривяването, идващо от рамката на мониторите.
Добави в Svejo

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.

Най-четени за последните 30 дни