Основен проблем при игра от първо лице е ограниченото зрително поле и липсата на периферно зрение. Тоест играещият в прекия смисъл на израза се чувства като “кон с капаци”.
Ако не вярвате, поставете дланите си странично от очите (като “конски капаци”) и погледнете монитора, който влиза точно в това ограничено зрително поле.
Производителите на игри се опитаха да решат този проблем и да разширят зрителното поле чрез въвеждане на шутъри от трето лице като Dead Space, Prince of Persia и Resident Evil.
Лично на мен, както и на много други геймъри този подход за организация на геймплея ми се струва доста неестествен и пречещ за пълноценно вживяване в атмосферата на играта.
Увеличаването на зрителното поле става или чрез по-голям монитор, или чрез много-мониторна конфигурация. Изработката на специализиран игрови монитор за периферно зрение (със съответната извивка) явно е нерентабилно, предвид изключително ограничения кръг потребители, които биха закупили подобна техника.
Остава варианта с един централен и два периферни монитора. Захранването на подобна конфигурация се ограничава обаче от хардуерните възможности на видеокартата. Само допреди няколко години нямаше хардуер, който да поддържа изкарване на видеосигнал за три монитора. Единственото изключение професионалната видеокарта Matrox Parhelia, всъщност бе предназначена за професионална работа, а не за игри. Не, че това ни спря да демонстрираме няколко игри на тази първа видеокарта за три монитора, която имаше за времето си и завидна 3D производителност:
Достъпен, но много капризен за настройка начин е и стартиране на игри на три монитора чрез използване на изхода на вградената или свързаната чрез SLI или CrossFire втора видеокарта и софтуера SoftTH:
- Игри на три монитора - Triple Display? Crysis, Dead Space и Burnout Paradise;
- Matrox Parhelia AGP - игри на три монитора.
ATI Eyefinity – история
Историята на ATI Eyefinity започва с появата на Radeon Evergreen (R800) – кодово име на новата някога архитектура на ATI/AMD. В тази серия влизат различни графични ядра, които също си имат прякори (кодови имена) – Cypress, Juniper, Redwood и Cedar.
Любовта към кодови наименования и ефектния маркетинг стига своя апогей, когато новата технология ATI Eyefinity е представена за първи път на 10-ти септември 2009-та година на борда на американския самолетоносач USS Hornet (CV-12).
Реализацията на пълните възможности на графичното ядро зависи от производителя на видеокартата - обикновено в средния клас се поддържат три видеоизхода (DVI, HDMI и DisplayPort), но има и интересни решения като следния продукт на PowerColor:
Затова основен практически интерес представляват възможностите за свързване на тримониторна система чрез наличните три или четири видеоизхода. Чрез различни активни и пасивни преходници за видеокарта ATI Radeon HD 5770 с три видеоизхода са възможни 18 различни комбинации за свързване. Ние обаче ще разгледаме само най-разпространените:
DVI | DVI/HDMI | DisplayPort (DP) | |
Конфигурация 1 (DVI+DVI+DP) | DVI | DVI или HDMI | Native DP LCD |
Конфигурация 2 (DVI+DVI+DVI) | DVI | DVI или HDMI | Active DP към DVI |
Конфигурация 3 (DVI+DVI+VGA) | DVI | DVI или HDMI | Active DP към VGA |
Конфигурация 4 (VGA+VGA+VGA) | DVI към VGA | DVI към VGA | Active DP към VGA |
Демонстрираното чрез видеоклиповете по-горе свързване на HD 5770 е това от показаната в таблицата конфигурация 3 (DVI+DVI+VGA).
Свързаните в ATI Eyefinity конфигурация три монитора не е задължително да са от един модел, но е желателно да бъдат с еднаква резолюция.
ATI Eyefinity - конкуренцията от Nvidia Surround
Битката за графично надмощие между ATI и Nvidia продължава повече от 10 години. След като AMD/ATI представиха с "гръм и трясък" своята много-мониторна технология, последва очакван (и като че ли малко закъснял) отговор и от страна на NVidia.
Въпреки, че Nvidia имаха повече време за разработка на своята много-мониторна система, тяхното решение поне на мен ми се струва доста странно, защото за да изкарате образ на три монитора, ви трябват две видеокарти от висок клас, свързани с SLI конфигурация.
Чудесно е, че спестявате необходимостта от монитор с DisplayPort или скъп активен преходник (и защо скъп - вижте нашата цена). Но чак пък две видеокарти, съответно скъпа дънна платка, по-висока консумация и съответно скъп захранващ блок... странна икономия, не мислите ли?
По-късната разработка на много-мониторната технология от Nvidia бе обяснена и с обединението на NVidia Surround с 3D Vision в 3D Vision Surround, която позволява да се наслаждавате не само на изображение на три монитора, но и представянето му в 3D формат. Тук инженерите на NVidia явно живеещи в някакъв финансов рай ме поставят в още по-голям потрес, предвид изискването им за три напълно еднакви монитора с честота 120Hz. Всичко това е изненадващо и предвид остаряващата вече технология на NVidia с активни 3D очила.
Все пак технологията на Nvidia има и две безспорни предимства:
- Поддържа се на ниво драйвери и от по-стари видеокарти като GeForce GTX 260;
- Възможна е корекция на изкривяването, идващо от рамката на мониторите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.