Как да не Ви личи колко сте прости в Интернет?

България е държава на простака - факт, който всички родни интелектуалци и чуждестранни дипломати рано или късно в живота си разкриват пред обществеността. Всичките икономически, политически, корупционни, спортни, културни, образователни, здравно-осигурителни, банкови и даже исторически беди са функция на тази вездесъща народна простотия.

Има много други прости народи, но на тях поне не им личи толкова. Няма и друга държава в света, където простотията да е добродетел, както е у нас. 

Но все пак идват по-модерни времена, в които да си прост не е толкова актуално. Дори започва да става срамно. "Виж ме колко съм прост", "да знаеш колко проста е жена ми" вече не е повод за гордост пред компанията, пред роднини и съседи. Затова вродената простотия някак трябва да бъде прикрита и замаскирана.

И така, как да не Ви ли личи, че сте прости в Интернет?

В реалният живот и при жива комуникация е трудно да се скрие, колко прост е човек. Той дори като външен вид изглежда прост... например е тлъст, потен и занемарен, облечен в "официален" Adidas, а на физиономия си е класически образец на "бастун", "дървен философ" или "неандерталец".

Даже и да мълчи, кима, да мучи или да научи няколко цитата от Шекспир, простият човек има визия, дъх и излъчване на простак. Това е така нареченото "усещане за простак", за което са изписани немалко научни трудове. Тежка атмосфера на простотия и "усещане за простащина" се стеле в родните заведения с псевдо-национални мотиви, в които вирее чалга културата.

Простакът е драматична личност, достойна за осмиване и даже съжаление в литературни шедьоври като тези на Алеко Константинов и в постановките на Камен Донев. Не се залъгвайте, че простакът не знае що за дръвник е. Той бегло осъзнава, колко е кух и противен за околните, затова е толкова завистлив, злобен и агресивен към нас и още повече към себеподобните.

Но разбира се простакът няма как сам да анализира колко е прост. Това да си прост е нещо като да си мъртъв. Мъртвецът не знае, че е мъртъв - знаят го близките му, околните, които скърбят. Същото е и с простотията, само околните виждат в простака културният и интелектуален мъртвец.

Но простакът е жив, той е сред нас. Простакът би могъл да бъде определен като обществено зомби, в което липсват живи култура, състрадание и разум. Качества, които за 60хил. години човешка еволюция постепенно са се развивали. Простакът е машина на времето, той отрича цялата човешка еволюция и ни връща десетки хиляди години назад със своята първичност, натуралност, косматост и аромат. Но най-вече с липса на разум.

Да се върнем на простака и технологиите...

В нашето съвременно, информационно общество простакът живее втори, трети и какъвто си пожелае по номер живот. Простакът предпочита анонимността на Интернет, в който свят по-дълго време не му личи че е простак.

По-модерна разновидност на простак е хейтър, но това название обикновено го ползват самите простаци. "Крадеца вика, дръжте крадеца".

Но даже и в необятните дебри на Интернет простака бързо се издава чрез лоша граматика, тотално сгрешена азбука или просто с овчи мисли, които явно съзряват в неподходящ орган на тялото, различен от мозък.

За да се задържи простака по-дълго в някой форум, Фейсбук група или в нормално Интернет общество без да бъде разкрит и изритан, той трябва да изпълнява следните прости (точно като за него) инструкции:

• Да не ползва пръсти (на крака или ръце), докато пише. Ползва се само мишката. Разбира се, простакът има пръсти, но те не се явяват изпълнителен орган за мисловна дейност, а са манипулатори за задоволяване на първични потребности като ядене, пиене, индивидуален секс или осигуряване на шамари за жената и децата. Еволюционно ръцете на простака са се развили от аграрна дейност и затова не са подходящи за малтретиране на тези малки бутончета;
• Мишката посочва само емотикони, или копира мисли на хора, които са доказали, че мислят с правилният орган от тялото. Всички Интернет комуникатори, платформи и форуми са направени с богат речник от емотикони и други знаци, които маскират простият човек;
• Взимайте пример от западните простаци, те не се опитват да мислят и да генерират овчи мисли. Те просто цъкат в Интернет. Не поучават, не досаждат с глупостта си, а цъкат;
• Затова, ако сте простак - изхвърлете клавиатурата, тя не ви трябва! Ползвайте Android таблет или смартфон, той е точно за вас, направен е за цъкане и нищо повече. Простак с Workstation ThinkPad е като монголски скотовъд с хеликоптер;
• Спрете камерата на устройството си за Интернет комуникация! Ако ви видят, ще ви разкрият. Да, неустоим сте като шибнете няколко ракии, но само за хора, които са шибнали още повече ракии;
• Никога, ама никога не слагайте аватар или "шапка" на профила си с мечтаното от вас BMW (което никога няма да имате), с аргарното си возило или с яка мацка, която също няма да имате. Не поствайте клипчета на фолк-диви, банални "остроумия" (остроумия за идиоти), скандални политически заглавия за цигани и турци. Или поне не го правете публично за всички. Имайки тези атрибути в профила си, вие само си слагате билборд "Това е профил на простак";
• Ако сте завистлив и подъл простак, то това не е признак на интелект, запомнете го! Ако давате подмолно ниски оценки на някого, злословите, сплетничате, правите фалшиви профили за мръсотийки и номерца... прост сте, не забравяйте - бързо ще ви разкрият и натирят. Все пак те са умните, не вие;
• Кефят ви някои тежки, солидни, научни думи, на които не знаете докрай значението? Имайте предвид, че неуместното съчетаване на тези думи в "нищо-не-казващи" изречения е признак не за знания, а за простащина;
• Никога, ама никога не се въвличайте в опити за ирония, сатира, сарказъм или други похвати, които даже не знаете какво означават. Може да си въобразявате, че ги прилагате само за хора, които имат като вас двуцифрено IQ. Но за индивиди с над 140-150 IQ вие сте като инвалид, излязъл да се състезава с Юсеин Болт на 100 метра спринт;
• Ако сте прост, винаги си давайте сметка, че никой не губи като ви разкара откъдето и да било. Губещият сте само вие. Гадовете умни даже печелят като ви разкрият и БАН-нат. Затова мирно, тихо и без клавиатура.

Но може би най-ценният съвет към простаците в Интернет е те да бъдат напълно анонимни. Да не си пишат истинските имена, да не слагат истинските си снимки, снимки с деца и семейство. Защото излагат не само себе си, но и своите близки. А следите в Интернет трудно се заличават.

Този пост е малко сложен за осъзнаване от простака. Затова нека извика майка си, кака си или шофьор на такси за разяснение. Шофьорите на такси цял ден тренират мозъците си с кръстословици и оцеляване в уличната джунгла, участват в разговори с политици, бизнесмени, елитни проститутки и т.н. Те са достатъчно умни за да са свързващо звено между простака и интелектуалеца, ще ви разяснят написаното и точно на разбираем за вас език.

Как обаче сам да разбера, че съм простак и този наръчник е за мен? - се питате вие.
Ако този текст ви е засегнал дори минимално значи е точно за вас.

Няма нужда да благодарите за съветите.
Ние непростите правим това от социална съпричастност. Осъзнаваме, че както трябва да лекуваме болните, така помагаме и на интелектуалните инвалиди да се интегрират по-добре в обществото ни. 

В заключение трябва да отбележим, че това не е агресивен материал на омраза или на опит за интелектуална дискриминация. Всъщност има и знаещи, начетени простаци. Но те пак са обществени зомбита. Те са нагли, нечовечни, ограбващи, демотивиращи. Като повечето депутати, висши чиновници, лекари, бизнесмени, шоумени, журналисти и друг "елит" в България. 

Не мразим простака, но той трябва да бъде изолиран или прокуден, защото зомбирането с простотия, както и в хорър филмите е заразно зло. Умен и културен човек в проста среда става простак. В проста среда изпростяват децата ни,  приятелите ни, близките ни, а и самите ние. Чужденци губят интелект и душа само за едно лято в Слънчака например. 
Процесът на просто-зомбиране често е необратим, за съжаление.