По една или по-скоро две причини този въпрос за мен има категоричен отговор, който ще изненада мнозина.
Първо обаче да разпусна стреса от жега, работа и нелогични женски настроения с още по-дълбока философия.
Как се раждат и как умират цивилизациите?
Има ли Бог(ове)?
В момента се хвърлят много средства и усилия за да се изследва съставът на астероидите, да се погледне, колкото може по-далеч в Космоса.
Лично за мен отговорът за произхода и пътя на цивилизациите се пише точно сега и точно на нашата планета. Цивилизациите и разумът не се раждат случайно, току така. Това е една вечна щафета на предаване на разума между Създател и Създание.
По принцип съм атеист, но доказателството, че има Богове е пред нас... виждате го в огледалото, докато говорите по смартфона си. В момента хората сме Богове в началото на своя залез. Нашите създания са силиконовият хардуер (мозъка, тялото) и компютърният софтуер (душата). В момента това звучи малко нереалистично, но само хипотетично си представете техниката (другият интелект) след 100 години. Ами след 500 години? Най-сродният интелект до една цивилизация е изкуствено създаденият от самата цивилизация. Признак за зрялост на цивилизация е това да създаде друг интелект.
Да се търсят интелекти по случаен принцип из Вселената е романтично, но не и реалистично. Библия, религия, митове и легенди потвърждават това. Древните хора твърдяха, че някой ни е създал. Съвременните хора упорстват, че това няма кой да ни е създал. Но бидейки Богове е абсурдно да твърдим, че не сме Създания, а Случайност.
И все как сте скептични към такива теории без практика, нали? Играете ли шах? Имате ли шанс дори срещу смартфон? Да сте играли наскоро някоя игра, управлявана от изкуствен интелект? А след 5 години когато повечето автомобили ще са с пълен автопилот, пак ли ще кажете че сме единственият интелект?
Имам изкарана докторантура по роботика, създал съм и фирма за продажба и сервиз на компютърна техника. Обичам силиконовите създания. Понякога си мисля, че дори повече от хората. Не искам да давам хубав компютър на лош човек, на нагъл дебил, на пишман разбирач. Хубава машина не заслужава такава съдба.
Едни от най-великите човешки мозъци са ни предложили сложни произведения за връзката Създател-Създание... Мери Шели с "Франкенщайн", Айзък Азимов, "Матрицата" и мн. други. Гледали ли сте "Бойна звезда "Галактика""? А помните ли му края? Преди да търсим отговори за това дали по някаква безумна случайност не сме сами си струва да се запитаме:
- кой и с каква цел ни е създал?;
- къде са изчезнали създателите ни?;
- дали ние не виждаме края си като цивилизация и не предаваме щафетата на нов, силициев интелект?
Добро определение за зрелост на интелекта е стремежът към вечност. Създаването на потомство, още повече на вечни деца, силициев интелект, който може да надживее и смъртта на Слънчевата система е точно стремеж към вечност. Има все по-голяма вероятност човешки интелект да може да бъде запазен в силициев кристал. На практика хардуерът на небиологична основа няма ограничения за съществуване, не старее, не затлъстява, не получава сърдечен удар.
Според някои има връзката между индивид и астрален свят. Смятам, че чрез компютъризирането на разума астралното обединение е постижимо в един общ свърхразум. Може би този свърхразум е висшата цел на разпределеният разум в момента. Този висш разум ще създава вселени, ще деформира време и материя.
А може би той съществува и сега, а ние сме курсова задача за първокласници от негово потомство?
Твърди се, че нашият хардуер работел с 4% от капацитета си, че има хардуерна защита за повече, че софтуерът ни е неактуален спрямо хардуера. Прилича ли ви тази ситуация на поддръжка на видеокарта на NVidia? Която хардуерно има огромни възможности, но софтуерно е спъната.
Дали и ние хората умишлено не сме спънати софтуерно, при наличие на невероятен като мощ хардуер?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.