Захранването на хардуера

Най-важният хардуер, който има човек не е този в компютъра, лаптопа или смартфона му. Най-важният хардуер е тялото ни. И като всеки хардуер, той е подложен на въздействията на програмираното остаряване. Целенасочената амортизация. Купи и хвърли.
Данъци, медицина, фармацевтика, застраховки, пенсионно осигуряване, супермаркети, хранителни добавки, диетолози, психолози... над 90% от световната икономика се движи от това, че вашият хардуер не работи както трябва.

Основна причина той да не работи добре е лошото, нестабилно захранване и липсата на профилактика. Как според вас ще работи компютър, който го захранвате с колебливо напрежение в рамките на 150-300 волта? Някак и доникъде! Същото е и с храната за нашият хардуер. Бързите въглехидрати с висок гликемичен индекс като бели брашна, захар, шоколади, картофи, бял ориз, Кока Кола, бира са 500 волта напрежение. Храните с висок инсулинов индекс като месо, мляко, сирене, кашкавал, яйца са 400-600 волта. Постоянни 220 волта за нас са растителните протеини от бобови и зърнени, ненаситените растителни мазнини от маслини, ядки, зърна и авокадо, листни зеленчуци, тиквички, карфиол, патладжан и още много, много разнообразие.
Ограничение? Няма такова! Постоянната като захранване кухня е стотици пъти по-разнообразна и креативна от традиционната.
Всичко това са приказки без дела и пример. Като по телевизиите и списанията за кифли.
Тук, в този блог обаче има истини и дела. Затова ви показвам моят обяд със стабилно захранване.
Лимецови палачинки с конопено брашно. Изпечени почти без мазнина на чугунен сач. Намазани с кокосово масло. Към тях има запечено тофу (соево сирене). За сладост - мед от рапица. Медът е сложен, но бърз въглехидрат, който може да си го позволи човек, който зарежда глюкоген след мощна тренировка. В моя случай след бокс. За по-бавна сладост препоръчвам кленов сироп.