Скоро изхвърлих "клиент" от офиса ни! Това не е повод за гордост, а за срам. Не наш, а негов...
Разглезени от угодническото поведение на Сульо и Пульо, решил да
търгува, както и от търговските гиганти, сменящи персонал като носни кърпички, клиентът у нас някак си реши, че търговията е едностранен процес, като
проституцията. Вадиш пари и те обслужват.
Само, че истинската
търговия е друго, нещо съществуващо от Вавилон и Египет, от
зората на човешката цивилизация. Тя е размяна на компетентност и
уважение. В сделката участва и търговеца, и клиента. Водещо е
желанието на търговеца да продава. Нещо като домакин и гост. У нас гостите често се самозабравят и злоупотребяват с
гостоприемството, докато не бъдат изхвърлени с шутове завинаги. Криворазбраните гостоприемство и търговия са благодатна почва за виреене на простотия. Огледайте се.
Десетки хиляди години след началото на истинската търговия у нас по пазарите циркулират примати с примитивно мислене.
Защо изхвърлих "клиента"? Много любезно нашият консултант му изкара
сървър, демонстрира го пред него, оформи му документи. След като започна
да поставя гаранционни лепенки, "клиентът" се опита да застави фирмата
да си преразгледа политиката за гаранция, самообиди се (смятали сме го за неграмотен хлапак-геймър) и затръшна
вратата. След половин ча звъни... "от мен да мине, взимам го и с
лепенките".
Тук се намеси собственика на фирмата, като твърдо му
обясних, че просто не ме кефи след цялата тази драма и нищо няма да му
продам.
Използвам този случай, да съобщя на всички импотентни
културно люде, че нашата фирма не е публичен дом
(техно-мега-маркет), а елитен бутик за елита техника, която продаваме на
хора, с които взаимно се харесваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.