И ние сме хора (може би), уважавайте ни (моля)

В нашата търговка практика много често сме обект на господарски страсти. Идва клиент с пари, а понякога дори и без и настоява за раболепие и уважение.

Защото е убеден, че сме зависими. От неговите пари. Вярва, че без неговото одобрение ще ровим по кофите в Германия. Не, че и сега не ровим, внасяйки боклуците им от там. В Германия пред всеки дом, всяка сутрин гражданите оставят по два лаптопа, работна станция и принтер. В събота и неделя оставят сървър и монитор. Това го знае всеки "клиент".

Тоест ние нищо не правим, явяваме се високоплатени клошари. Които трябва да си знаят мястото и да е молят за подаянията, на господаря клиент.

Публикациите ни, снимките, видеоклиповете? Правим ги защото няма какво друго да правим, защото сме длъжни. Длъжни сме да предоставим най-подробната информация на клиента. Иначе какво? Точно така, ще ровим по кофите, вместо да отнасяме оставените пред домовете работни станции с 256-битови видеокарти и да ги продаваме на спекулативни цени.

Истината е малко по-различна. Цялата тази техника не е боклук, а корпоративно обновление на всеки 1,2, понякога и три години. Струва пари, немалко пари.

Колкото до стимула ни за работа. Това е любов. Обичаме технологиите и прогреса, качеството и оригиналните технически решения. Обичаме и творчеството, писането, фотографията. Пристрастени сме към комуникация с професионалисти. Не парите. Парите се реинвестират за нова техника. А голяма част от печалбата отиват за данъци: пътища, здравеопазване, училища, пенсии. Блага, които ползваме заедно.