Игра на статуси. Песен за търговия и чест

Още веднъж ще ви напомня аналогията между пазара на употребявани компютри и на употребявани автомобили.

Употребяваните автомобили са ценен ресурс, за който са вложени истински пари, заработени с честен труд и ако са в добро състояние се искат справедливи пари. Автомобили втора употреба в добро състояние се пласират в Германия, в средно състояние - в Полша, а най-лошото - в България.

Защо е така, не знам. Всъщност не искам да бъда лош с твърдението, че хората при нас в основната ни част са прости, тоест лишени от аналитично мислене.

Мнозина ще обвинят веднага търговците, че внасят най-големите трошки, преминали ремонти, с превъртени километражи, спрени от движение в цивилизовани държави. Пазарите са нещо, където вината е споделена, между купувачи и търговци. 

Основен закон на пазара: Плащаш никакви пари, получаваш никакво качество.

Не иска купувача да плаща повече, тогава търговецът за да оцелее, какво следва? Ще намали маржа си на печалба? А данъците, заплатите, кредитите, ипотеките? НЕ! Намират се най-долнопробния статус автомобили, маскират се проблемите. Най-вече козметично, защото въпреки многото приказки, родния купувач технически познания няма.

Същото е с компютрите. Лоши първи серии, изтеглени от пазара (returnerd, refurbished, renew), частичен брак след лошо съхранение и транспорт (платени от застрахователя), сменяни дисплеи, корпуси. Донори в трагичен статус без оригинални памети, дискове, батерии, адаптери. Комплектовани после с модули с кол и въже събрани от незнайно къде. В страната ни влизат основно машини, чиито дисплеи са проблемни. На няколко места вече се продават пребоядисани лаптопи и монитори. Много умело в интерес на истината.

Играта на търговия в най-бедната държава от ЕС е игра на оцеляване. В ситуация на доминиращ глупав и беден купувач за съжаление оцеляват само най-безскрупулните търговци, с най-безсъвестните продавач-"консултанти". Чест в този бизнес почти не остана.

В България има и търговци гиганти, гиганти дори по световните стандарти. През тях минава огромен поток техника и в добър, и в лош, и във всякакви статуси. Познайте скъпия добър статус за кои държави се експортира, а какво точно остава тук за дилърите, работещи в режим "оцеляване"?

В глобална търговия, всяка стока си намира пазара. HP Z820 в добър статус и с нескопени параметри отива в Германия, Холандия, Швеция.

Пример мога дам в нещо, в което сме най-добри. 24-инчов монитор от 8-битов модел в хубав статус струва 100 евро, без данъци и транспорт. В лош статус, без стойки, петна, одраскан корпус могат да се намерят за 30-40 евро. Въпреки добрия статус, бройка по-бройка премаркираме статусите в още три и ги предлагаме от 280лв., основно на 350лв. до към 500лв., ако е нещо наистина изключително. За "конкурентните" монитори не ми се говори, те не биха минали наш качествен контрол, нито за пиксели и петна, нито за цветопредаване и яркост.

След наши ревюта и често с наши снимки де що има търговец в България, продава долнопробните си като статус монитори на малко по-ниска цена от нашата. Всички ни четат, мнозина се подлъгват по ниската цена на други, защото "знаят", че сме кожодери. И после вдигат олелия какви боклуци били употребяваните монитори. BMW 7-ца с усукано шаси, прецакана автоматична скоростна кутия, неработещ климатик и незнайно какви още дефекти, също е боклук, въпреки чудния вид на ламарините.

Когато си дълго в този бизнес знаеш и за други подводни камъни в техниката. Надути кондензатори, проблемни чипсети, задължителен ремонт и подмяна на някои компоненти. Знаеш и за правилно конфигуриране на каналите на паметта, настройките на BIOS, подходящо поколение видеокарта и прелагаш на дела тези знания. Неудачни модели, бази данни за бракувани бройки. Чест и компетентност - най-дефицитния и скъпоплатен ресурс в развития свят. Ние не сме част от него, все още.

В тази игра губещите са не толкова продавачите, а купувачите. Първите ползват хартийки, които нямат статус, вторите ползват нещо, в което статусът е от основно значение. Бъдете разумни.