Тогава защо човек подхожда толкова нехайно към избора и реализацията си в работата?
Когато работата е тежко задължение или кибичене за заплата, човек е нещастен. Което е и основната причина в България хората да не са щастливи. Нещастни са не заради ниските заплати, а заради липсата на удовлетворение от работа.
Бизнес няма и защото неправилни хора са на неправилни работни места, а за съжаление работния материал е зле подготвен, с липсваща мотивация за развитие и слаб потенциал за инициативност.
Знам всичко това не от позицията на безделничещ социален философ, а като работодател на средна фирма с 6 работни места.
Моята рецепта за щастие на работното място:
- първо човек трябва да е фен на фирмата, в която работи, на дейността ѝ;
- работата освен средство за финансиране трябва да се разглежда и като платформа за реализация на максимален брой хобита на личността;
- работната дейност носи морално удовлетворение чрез уважение, развитие на знания и умения;
- постоянни предизвикателства, ако не всеки ден, то поне веднъж седмично;
- човек се чувства значим, когато наистина е така, тоест реално влага своята добавена стойност към успешното развитие на организацията, в която работи;
- човек е щастлив, когато е сред приятен екип, способни колеги и уважаващи го мениджъри;
- клиентите не са даденост или досада, добрият работник сам може да управлява пазарният сегмент и да привлича клиенти, с които взаимно се харесват и водят до прогрес на фирмата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Желателно е коментарът да е по темата и да е написан на кирилица.