Двете страни на просвещението

Чували ли сте за монета само с ези или тура? И да има такава, тя няма стойност, фалшива е.

Същото е с педагогическия процес. Той има две страни, две страни, които се уважават. Основния проблем на едната страна, на обучаемите е, че те са убедени, че са единствената страна на монетата. Че другата страна им е длъжна, дали заради държава, пари или просто защото са много готини.

Истинското обучение идва от древната античност, след което идват мрачни векове за цивилизацията. Светлина отново огрява човечеството, когато се възраждат принципите на атичността по време на Ренесанса и Просвещението, на българското Възраждане по-късно. Представете си ученик да замести Платон, Сократ, Леонардо с някой друг, защото те са му казали, че е прост. Не само са казвали, но и шамари са раздавали.

Сега процеса е друг, назначават се, плаща се за любезни педагогически проститутки, които отглеждат необразовани глезльовци за сметка на пари на данъкоплатеца или на родителите.

Ясна диагностика на процеса може да се види в Интернет. Когато някой авторитет учи останалите на нови знания, най-често повечето от останалите реагират с апатия, а немалка част и с хейт, конфронтация.

Учителят, редкия авторитет при такава реакция или се оттегля, или пропъжда учениците без потенциал. Това е правилно, авторитет се гради с години, знания се трупат и развиват на база генетични особености и съдба. Тези знания не са за всеки. Ученикът трябва да харесва учителя си, но менторът-учител в още по-голяма степен трябва да види смисъл да губи времето си, по-млад не става. Ученици милиарди, ментори единици.

Ние сме сред малкото Ментори в своята област на просвещение: здравословните измерения на технологичния живот, борбата срещу пропагандата и глупостта, технологиите като помощник за развитие на интелекта. Никой не може да ни застави да уважаваме глупостта му.