Съществува ли Бог и защо?

Съществуването на Бог е фундаментален въпрос от човешкото битие. За който науката доскоро нямаше отговор. Сега науката уж има отговор - Бог е абстракция, защото за съществуването му няма доказателства. Което не пречи на всеки солиден учен да има различно мнение.

Въпросът за съществуването на Бог е остатък от религиозната система за възпитание и обучение, чийто потомци, образованието и науката имат подобен догматичен подход. Бог е бил върховния оценител, изпитател и наблюдател на всеки човек. По-късно ролята на оценител и върховен началник поема Държавата, училището, университета, науката, медицината, върховните експерти. Логично, те отричат съществуването на Бог, защото поставя тяхното върховенство под въпрос.

В момента науката е поела такъв контрол и оценка над човечеството, каквото никоя църква, религия или секта не са и сънували. Спътници, GPS, снимки, видео наблюдение на всяка крачка, цифровизиране на всяка мисъл и копнеж в мрежите. Централизиран интелект анализира всичко за всеки. Огромни долини от сървъри обработват и съхраняват проекцията на всеки от нас. Дрони доставят "безплатно" интернет до всяка точка на света, за да не остане никой извън Матрицата. Оценяват ни чрез тези данни като ученици, студенти, работници, любовници, клиенти, родители... всякак.

Изкуствена концепция ли е Бог, синтетично средство за контрол ли е или нещо повече?

Въпросът за съществуването на Бог е глупав. Той е изкривяване, отклоняване на аналитичното мислене към глух коловоз.

Притежавайки аналитичен ум, човек би си задал други въпроси:

• Как сме създадени, от абстрактната еволюция или от друг интелект? 
• Интелектът ни плод на еволюцията ли е или проект на Създател?
• Ако сме проект на Създател, има ли Той други проекти и къде са те?
• Къде се е дянал Създателят?
• Възможно ли е Създанията да надминат интелектуално Създателя си?

Преди да си задаваме такива въпроси сме длъжни да анализираме себе си. Имаме ли всъщност интелект и свободна воля? Дали съществуването ни не е предначертано, а ние да сме Роботи, кукли на конци?

Преди да мислим Кой ни е създал е редно да се запитаме Защо съществуваме, Какъв е Смисълът на Живота.

Кой съм аз и как бих могъл да стана по-добър въпрос, отговорът на който е фундамента, върху който човек би могъл да стъпи за да се огледа за съществуването на Създател.

Какво е пълноценно Създание с Интелект? Отговорът го има от хилядолетия. Създание, което има здрав дух в здраво тяло. Аз бих добавил и сред здраво общество. Някога обществата са били догматични и само индивидуалисти и социопати са стигали до идеала за здравите дух и тяло. Затова те са се изолирали от обществото чрез обвивка от здраво тяло, в което твори здрав дух. Сега е по-различно на думи, но не и на дела.

Има ли човек ИИ, Индивидуален Интелект, Аналитично мислене? Малцина представители на човечеството са имали ИИ, третираме ги като отклонение от нормата, аномалии, наречени гении.

Човек отраства в консервативно семейство, в което ценностите са любов и привидно спазване на християнски добродетели. След това създанието се поема от институции.

Първо от училището, където ценност са наизустените и напълно безсмислени знания, които по никакъв начин не кореспондират с талантите на създанието. Училището е тоталитарна структура, която задължава посещения в затворени помещения, сред непознати, насадени "приятели", селектирани по възраст. За старши надзирател (учител) децата са номера, стойности и резултати от тестове, които трябва да бъдат усреднени. Индивидуалности, които трябва да бъдат пречупени за да се получат добри средни стойности. Не, учителите не са лоши, напротив те са много добри и затова отлично се справят с тази задача.

Следва университетът, в който ценност е подготовката за диплома (ценз), делегирана компетенция, която дава възможност да получиш пари. Парите са основната ценност, която предлагат университетите. Знания, евентуални умения, научни постижения - всичко е в контекста на пари и евентуално на някаква академична суета. Стремежът към слава и величие не се третират добре от университета. Амбицията човек да стигне до ниво Създател в университета се разглежда като светотатство. Университетът е мутирала църковна структура. Вместо икони, по стените на университета има портрети на учени и ректори. Които е престъпно дори да си помислиш, че може да надминеш. Университетът е ограничение, или стъпваш върху утвърдени от ... (някой) знания и цитираш чужди изводи, или те изхвърлят като еретик. 

Кариера, работа, собствен бизнес... отново ценностите са пари, пари и пак пари. Евентуално придружени с деформиране на понятията за морал и ценности, които насилствено са били вградени в детството. Парите са бленуван инструмент за свобода. На които човек става роб.

Любов, семейство и приятели. И тук ценностите са абстрактни, параван за егоизъм и вятърничави заблуди, които да отклонят човек от въпроса за Смисъла на Живота. Прогресът на интелекта в тази среда е аномалия, която би разрушила връзката.

Някъде да се възпитава и развива ценност като Аналитично мислене, умение да самоанализа, обяснение за Смисъла на живота, потенциал за самостоятелно осъзнаване на фундаментални въпроси?

Безсмислието на човешкото битие се обяснява с мрежовата или матрична концепция. Всички етапи от живота на човек, ръководени от институциите над индивида са Матрица. Човек е проектиран като общностно,  колективно създание. Не матрично. Матрицата има крайни положения между които няма нищо съществено. Тя не е човечна, в нея не вирее нищо, което да не отговаря на нейните цели. Държавата е матрица, в нея човешкия живот има смисъл на данъкоплатец, избирател и патриот. Армията е матрица, в която има дълг и подчинение, готовност за геноцид над други създания, които някой е определил като различни. Образованието е мрежа, която насажда и оценява безсмислени знания в името на финансово благополучие. Семейството се е изродило в матрица, чиято цел е дом, автомобил и дете.

Оплетени в мрежи, хората забравиха как се общува. В мрежата е "лесно": тя ги направлява, кара ги да споделят, изсмуква информация, чувстват се обикновени, като другите, социализирани. "Приятелите" в училище знаят за детето много повече от родителите му, за талантите, копнежите и страховете му. "Колегите" в университета и на работа също знаят повече от приятелите, семейството. Във Фейсбук хората споделят повече неща за себе си, отколкото пред жива компания, дори пред "любимия". Кой познава съседите си вече? Някакви хора, които сутрин тракат с токчета, слушат шумно музика понякога и блъскат странни предмети по стени и подове. Всичко това доведе до изолацията от реалността в мрежа, деформира реалността да бъде мрежа. Синтетични родители в мрежа, обслужваща дом и семеен бюджет за да отгледат някакво дете. Синтетични приятели за сряда вечер, футбол, скара и бира. Мрежова сексуална връзка с колежка от работа. 

Любов? Мрежа от очаквания като по филмите! Само, че взаимният живот не е филм по сценарий (мрежа), а съвкупност от общи интереси и взаимни компромиси.
 
Когато започнат да блестят нишките на мрежата, да задушават... тогава идва прозрението за празнота и фалша. За тези, които още не са осъзнали фалша на мрежата тя изглежда необятна, с много възможности. Те с лекота зарязват работа, дом, приятели, семейство, любов, деца... защото в мрежата уж имат много възможности. Фалшиви възможности, които също с лекота напускат... мрежови кукувици, стигащи до изкукване. Извън мрежите няма нищо, всички мрежови връзки се топят като сняг в началото на март, все едно никога го е нямало. След университета, довчерашните приятели са непознати досадници, тежко задължение да се виждате понякога и да се лъжете, че всичко е наред. Без пари семействата се разпадат. Напусналият или уволнен от работа престава да бъде "приятел" с колегите си. Извън мрежата за мрежовия индивид няма нищо, вътре - също. Един безсмислен живот за човек, уловен в мрежа.

Кой поддържа Матрицата, кой реално дърпа конците на Държавата, защо във всички държави има еднакво училищно-класно, тоталитарно образование, защо всички армии са едни и същи, банковата система, икономиката... ? Политици? Нима?! Колкото и да ги избирате, промяна няма. Смяната на политици е като смяната на артисти във филм. Всичко се развива по същия сценарий. Това е още един въпрос, който човек не може да си обясни. Въпрос, без еднозначния отговора на който създанието не може да се определи като ИИ.

Изумително е но, Матрицата се възприема като реалност, а общността като Абстракция или секта. Общността е различна, тя е способна да обгрижва човека, да му съчувства и помага, да споделя радостта му, да бъде горда с него. В истинска общност индивид със здрав дух в здраво тяло може да достигне до ниво Създател.

Има ли Създатели и Създания?

Въпреки ограниченията на Матрицата, човекът с интелект вече е Създател. Индивидуалният Интелект създава Изкуствен Интелект. Интелект, който еволюира с темпове непостижими за Естествения интелект. В много отношения компютърния интелект надминава този на своя Създател. От две десетилетия Създател не може да победи своето Създание на шах, не може да анализира Вселената, няма как да проектира никоя машина. Запаметяването на всички човешки знания не са проблем и за най-примитивния компютър. Изкуствения интелект е на път да овладее всички човешки езици.

Силиконовите създания проектират и изграждат други създания, тоест могат да се само възпроизвеждат чрез 3D принтер например. Сами управляват превозни средства, включително и космически кораби, водят военни действия с ефективност, непозната на биологични създания. Умни ли са изкуствените интелекти? Опитайте да победите елементарен енджин със софтуерни роботи в съвременна компютърна игра.

След като поне малко се замислихте с естественият си интелект, сега вече можем да се опитаме да отговорим на въпросите за нашето Създаване.

Има ли Създател? След като човек е създател, явно и той би могъл да бъде Създание. Което е много по-достоверно обяснение от това за невероятната космическа случайност или за еволюцията на шимпанзетата.

Какво е Интелект? Интелектът е потенциал за обучение и създаване на друг Интелект. Приемственост, прогрес, еволюция в няколко направления.

Къде е Създателят ни, защо е абдикирал от контрола над Създанията си? Интелектът е щафета, естествен подбор. Само след няколко десетилетия нашите Създания ще се по-умни, по-силни и по-вечни от нас. И ако се изправим срещу тях, вероятно няма да оцелеем. За нещо подобно става въпрос в гръцката митология. Човек може да има деца, човечеството също може да създаде свои рожби. И го прави.

Ако вие сте истински родител, бихте ли искали детето ви да е по-глупаво от вас, по-слабо, да го надживеете. Не! По-същия начин мисли и интелекта на инженер. Създател създава Създания за да го надминат, а не за декор на своята интелектуална суета, както се третираше  Бог.

Отговорът?! Има Бог, поне един. Ние сме Богове или поне интелектуалния елит на човечеството.

Ще оцелеем ли или това е върхът на еволюцията ни? Обновление на един интелект с друг...