Животът и работата - общност или матрица?

Знаете ли какво е социална общност? Съвкупност от индивиди, които могат да споделят, обменят и научават неща за себе си, другите, светът. Да обсъдят от футболен мач, през кандидат президент до любовни терзания.

Държавни институции, училища, университети, армия, работа... не са социални структури, те са мрежи. Матрица!

Какво е Матрицата? Мрежова структура, в която вирее само ограничена информация, толерират се програмирани "знания" и умения, свързани с тематиката ѝ, която обслужва тесните интереси на някого. Всичко друго се игнорира, филтрира, форматира, наказва, детерминира.

Училището и университетът са най-подлата матрица, каквото и социално да става в нея, в крайна сметка то винаги е подчинено на ученето и оцеляването в една привидно нетоталитарна система. Защо подла? Поради своята илюзорна достоверност. Всички сте имали велики приятели от училище и университет, но помните ли някой от тях след като завършите училище? Студентските общежития са уникално достоверна Матрица, със своята интимност, споделен живот, драми, любов, секс, купони и така нататък. Но и тя бързо издиша след като минат 4-5 години. Пуснете се сантиментална песен като "Пак ще се срещнем след 10 години" и помислете над това.

Спомняте ли си социалистическа България? Е, тя не бе социална държава, а социалистическа матрица! В която за свободата на словото, пазарната икономика... и за майката на правешкия цървул и дума не можеше да става, всеки ги споделяше само със себе си, дори и с родителите не смееше. Всяка диктатура, всеки тоталитарен режим е производна на Матрицата.

Обръщам внимание и най-новата социализация, социалните МРЕЖИ. Уж социални, а мрежи... нещо като комунистическа демокрация... чакайте, имаше и такова чудо - Германска Демократическа Република (ГДР).

В социалните мрежи (матрици) има лични профили и групи по интереси, форуми и така нататък. Последните са мрежи за фотогенични буламачи, трениращи в несвяст малоумници, кретени с BMW-та и така нататък. Какво прави модератора в мрежата? Трие и блокира, ако някой кривне от мрежата и реши да сподели или попита за някой човешки проблем.
Личните профили и те са мрежа. Ограничена от изисквания за фотопригленост и сантиментална сълзливост пред публиката от "приятели".

Мрежите винаги се разпознават по оценките, които генерират за участниците си: орден за социалистическия гражданин, повишение на заплатата в работа, оценка в училище, плюсчета за пост във форум, лайкове във Фейсбук. Подарък за любовницата...

Работата е матрица. Лесно ще го диагностицирате, говорите само за работа или повърхностни неща за "живота". И работата ви дава оценка чрез заплата. Колегите ви се струват големи приятели, защото злословите за шефа и други колеги, събирате се понякога на банкети или обучения. Но всичко свършва като смените работата. Извън работата нямате никакви общи интереси. Това е трагедията на корпоративния бизнес.

Постепенно целият ни живот се превръща в матрица, оплетена в стоманена мрежа. Защото губим напълно социалната му съставка, гонейки илюзорни стойности като образование, пари, кола и дом.

Съседите са мрежа от взаимоотношения за плащане на входни такси и проблематични общи събрания. Любовта е мрежа от секс, пазаруване и в най-добрия случай отглеждане на деца. Семейството е мрежа от досадни задължения и задължителна любов.

Някога църквата плетеше мрежа от норми и ограничения. Замести я науката с нейните делегирани експерти като лекари, психолози, консултанти, експерти, учители и преподаватели. Производната на науката е образУванието, наречено неправилно образование. Всъщност образование е правилно, защото идва от образ, а хората се извайват по проектиран от някого образ. ОБРАЗован е програмиран по образ. Под образование се има предвид не достигане на потенциал за аналитично мислен и критичен поглед, а обратното. Някога децата поне бяха свободни от мрежата, сега чрез училището и таблета са оплетени в нея почти веднага след раждането си.

Образованието е школуване, заучаване и подчинение: постоянно под наблюдение, постоянно под напрежение от тестове и оценки, санкции, 45 минутни задачи, в които даже нямаш време да се концентрираш, но ти се струват страшно важни, селекция от насадена социална среда, която не си избирал ти, нямаш право и да променяш. Училището подготвя школници за работа, но не със знания, а като част от следващата Матрица. Матрицата на работата. Пак нормирана работа, нормирана почивка, питаш дали може да идеш до тоалетната или да ядеш, ако огладнееш, тестове, византийски поощрения с по-висока или по-ниска заплата, глоби, заплаха от уволнение и перспектива за кариера в тази Матрица.

От школниците (студентите) всъщност не сме доволни само ние, малките фирми. Фирми, които са общности, а не корпоративни матрици. Ние сме семейства и когато ни е изтърси някой мрежови играч с високи претенции за компетентност, бързо го отхвърляме. Той е дефектен, робот без човечност. Сляп извън своята матрица и синтетична ценностна система, за която шефът му стои над майка, деца и семейство.

Компетентността на матричния експерт? Нулева, дори отрицателна. Матриците съществуват като първо ампутират всяка възможност за индивидуална креативност. Матрицата е вампир, който изсмуква първо предприемаческия дух. Садист, който извършва и лоботомия и ампутация на крилата. Матричния експерт може да действа само в матрица, в която има точни инструкции какво да прави. Какво да наизуисти, как да го направи, кога и с какъв резултат. Цялата корпоративна икономика се готви за ерата на роботите, които с успех могат да заместят всеки матричен експерт, ако ще той да има десетки сертификати за квалификация. Сертификатите са вид програмиране от матрицата.

Не само корпорациите са матрици, мрежови интелекти са и техните клиенти. Които са свикнали на лицемерие, наизустена псевдо-компетентност, синтетични усмивки и фалшиви привилегии. Консуматорската матрица е отгледала хора (роботи), които не са способни на критично мислене. Защото биха видели мрежата на Матрицата и биха се борили срещу оковите ѝ.

Аналитичния интелект е рядкост, въпреки че всеки се ражда с него. Без матриците на държава, училище, експертна медицина, готова храна, делегирани инструктори по спорт всеки би имал потенциала на Леонардо да Винчи. Но това е дълга тема, която не е за вашето матрично мислене...  
 
Това, което се случва в главата ви е мрежа, изтъкана от конците на парите, секса, суетата и егоизма. Лесно е да направите диагностика на това. Опитайте първо на приятелите си. Всъщност те приятели ли са ви? Не са ли роботи, които съществуват в мрежовата структура "Приятели". Помолете ги да ви помогнат с преместване, да гледат детето ви, поканете ги на важно за вас събитие, поискайте съвет... мрежови роботи са, нали?

Живеем в Матрица, много по-страшна от това в емблематичния филм "Матрицата". Там поне има изход. Сами плетем мрежата, а ако я разконспирираме, освобождаваме се от една матрица да попаднем в друга. От мрежата на семейството към тази на училището, университета, работата, държавната администрация, медиите, "социалните" мрежи, любовта заради секс, брака по сметка или поради "злополука".

Целият ни свят е една конкуренция от Матрици. Всяка претендира, че е по-достоверна от другата. Като домашната храна в ресторант, която никога не може да достигне идеала си. Така и най-идеалната матрица е просто по-голяма заблуда. Матрица е САЩ, която твърди че е "страната на неограничените възможности", събира елитни граждани от други държави и ги оковава в мрежите си. Матрица е търговията, която ни оковава в измислени нужди... кой има нужда да си разбие главата с нов модел супер-автомобил?

Мрежовите структури заместват семейството, мрежовите приятели заместват истинските.
Мрежовите структури дават обяснение на това, защо хората все по-бързо губят фокус към всичко, нямат траен интерес към каквото и да било. Матрицата ни дигитализира в множество крайни положения, възможности, от които човек прескача, за да открие уж човечността, която да му осигури прегръдка и да облегчи самотата му. Човечна мрежа няма и не може да има, това е имитация, синтетика... като любов не с надуваема кукла, а с робот, в бъдеще андроид.

Сега обяснявате ли си защо децата като им връчите таблет и много играчки, губят интерес към всичко. Защото ги вкарвате в две матрици, на материализма и на синтетичния свят в Интернет. Това не е любов, вие отрано ги правите роби на мрежите. Но, когато родителят е РОБот, и децата стават такива. Вие ампутирате отрано тяхната аналитична мисъл, вродено любопитство и човечност.

Зад фасадата на велики идеали, мрежите обсебват душите ни. Престъпно е например да не си патриот. Патриотизмът е вменено задължение да си лоялен на някаква държавна мрежа, изфабрикувала си история, култура и държавно управление (все мрежи в мрежата).
Удивително е но Матрицата национализира дори хуманизма, превръщайки го в институционализирана абстракция. Ако не си хуманен към децата си, отнемат ти ги, ако харесваш колежката си, това е сексуален тормоз, ако откажеш да се подчиниш на самозабравил се полицай, си терорист, който си е заслужил куршума в главата.

ЧОВЕКЪТ Е СОЦИАЛНА ЕДИНИЦА, ТОЙ ИМА НУЖДА ОТ ОБЩНОСТ, А НЕ ОТ МРЕЖИ.

На снимката. периодът в който член на нашия екип бе в чужбина. Не можеш да го заместиш с друг, тъй както не можеш да заместиш децата си.

Помислете дали желаете да бъдете синтетичен клиент на синтетична корпоративна матрица или сте индивид, който иска да получи отношение в общност.