Ден за размисъл

В този материал ще ви предложа един избор, който може да промени живота ви. А може и да го запази същия, какъвто е бил през последните 27 години на много обещания и никакви дела.

Това е изборът на компютър. От него зависи колко добре ще работите, ще комуникирате и ще се забавлявате през следващите поне четири години. На този компютър ще съхранявате документи и ценни снимки. Чрез него ще обработвате проекти. Децата ви ще учат на него, ще играят и най-новите игри. Изборът на добър компютър е комбинация от избор на книги за библиотеката, специалност в университет, инструменти за домашната работилница и бъдещи възможности за почивка. От съществено значение е компютърът да бъде не само мощен, но и да щади вашето здраве и това на близките ви. Отговорен избор!

Живеете в държава, която е щедро финансирана от други държави и имате късмет. Получили сте целева субсидия за купуване на компютър на стойност 2000 лв. Условието е да го направите до утре и да го изберете от няколко фиксирани доставчика. Днес ви е ден за размисъл!

Не сте единствен, всеки гражданин и дори селянин на нашата държава е получил тази възможност. Избраните от незнайно кого доставчици щедро рекламират продуктите си. По телевизии, вестници, билборди, плакати. Агитации има даже по улиците, площади, пред метрото. Това е за да сте информиран какъв компютър ще вземете. Втълпява ви се, че е важно за вас, въпреки че е много по-важно за доставчиците, които се борят да бъдат монополисти и да ви служат по-нататък с поддръжка, консултации и резервни части. Да сте зависим от тях.

Обещанията на доставчиците са гръмки, ярки, запомнящи се. Пожелай промяната, вземи компютъра, който ще я осигури. Избери сигурен компютър, който няма да лови вируси и няма да ви следят. Заложи на компютър, родно производство. Удивително е, но сякаш доставчиците нямат никакво понятие от компютри, в обещанията им няма факти, параметри, анализи и реални перспективи. Предлагат емоция и думи, не перспективи и дела.

Това са доставчиците и компютрите, които предлагат:

• Първият доставчик е бивш монополист на пазара за период от 45 години, след което в една или друга степен участва в картел с други доставчици, които са бивши негови кадри. Той предлага лаптопи "Електроника", които са недодялано копие на с години по-рано предлагания оригинал на Sharp. Този доставчик е силно зависим от държавата, която е произвела тези компютри през миналия век, използва нейни стратегии и консултанти, взима рушвети. Предлаганият компютър има историческа стойност, производителността и технологичността му отстъпват не само на телефон в момента, но дори и на хладилник. Въпреки това, този доставчик има голяма популярност, защото се заиграва с носталгията и деформираният патриотизъм на гражданите. Стратегията на този доставчик е да предложи античните си компютри на хора, които нямат интерес и компетентност да ги използват.

• Другият голям доставчик е тясно свързан с първия, но избира друг маркетингов подход. Той предлага българският компютър "Правец" като американски. Което е истина, защото родните компютри са частично успешно копие (кражба) на IBM XT. Този донякъде забавен подход осигурява много поддръжници на доставчика, които го разглеждат като единствена алтернатива на първия доставчик. В стратегията му умело са вплетени носталгия, патриотизъм и нови международни перспективи. Дори и да е оригинален IBM, този компютър има единствено антикварна стойност. Целева група на доставчика са анти-феновете на руската кражба от японския оригинал. Честните. Но и тарикатите, защото по-добре наша кражба на американски оригинал. 

 

• Сред значително по-малките шумно се откроява доставчик с агресивни националистични послания. Доставчик, който обещава да си върнем позицията на трета компютърна сила в света. Той обаче нито има идея как ще стане това, нито знае какво има зад пластмасовата обвивка на компютъра. Този доставчик насажда ненавист към компютри произведени извън България, особено в Азия, най-близката ни част. Целевата му група са аутсайдери, които осмислят живота си чрез криво разбран патриотизъм. Хора, които биха били горди да имат български компютър, пък бил той и неработещ. Стратегията е лъжи в името на България.

• Стар играч на пазара е избрал удачната стратегия да играе с националистичния доставчик в кеч формат. Като уж защитава огнетените от национализма малцинства. Този доставчик предлага бракувани компютри от близко-източния пазар за скрап. Тези компютри дори не работят, но доставчика внушава на "огнетените" си последователи, че има голям шанс машините да имат ценни части и компоненти, които могат да бъдат препродадени изгодно. 

• Следват няколко еднотипни малки доставчика, които са формации от отритнати кадри от монополистите. Самите те не знаят какво да предлагат, затова не предлагат компютри, а китайски радиоприемници за да ги слушаме. Стратегията е късмет.

• Много добри на обещания са доставчиците реформатори, които искат да променят всичко, но не знаят точно как, освен чрез приказки. Те не знаят какво да предлагат, но го предлагат от сърце. Обаче те са рационалисти, предлагат хубава мишка, с която да ги лайкваме от стария си компютър във Фейсбук. Симпатичен доставчик. Всъщност този доставчик е истински реформатор, той дори реформира себе си в няколко паралелни организации с коренно различни цели.

• Предприемчив доставчик предлага добри на обещания компютри трета употреба, които при детайлен анализ се оказва, че са каскадно прекупувани като реално са над 10-та употреба. А хардуерът им не позволява работа с операционна система, по-нова от Windows NT.

• Природозащитни доставчици предлагат изцяло дървен компютър с дървена философия. Интересна идея, но се оказва, че компютъра им е прояден от дървестни червеи. Също така относно това дали е природосъобразно да се секат дървета за компютри, кои точно и от кого...  този доставчик се е разформировал на повече формации, отколкото са кадрите му. Стратегия - участие.  

Оказва се, че никой доставчик не го интересува клиента. Като какъв компютър е ползвал преди, от какво не е доволен, какво очаква, за какво ще го ползва, от каква консултация, поддръжка и обучение има нужда в бъдеще.

Принципът на почти всички доставчици е "На харизан кон зъбите се не гледат". По тази причина те предлагат никому ненужни компютри, които дори не оправдават мястото си в мазето.

Никой доставчик няма разбираема визия за бъдещето. Дори и да има някаква, няма намерение да я изпълни. Компютрите да доставчиците работят само на думи, на дела са или неактуални през това хилядолетие, или въобще не работят.

Прави впечатление, че на този субсидиран пазар са допуснати доставчици, които не са експерти, нито в търговията, нито в хардуера. По правило това са мошеници с протекции отгоре или най-вече отвън. По-интелигентните хора виждат това и отказват да участват в този фарс. Нямат нито време за това, нито имат място да складират ненужен компютър. Та стария им е значително по-добър. А в бъдеще ще си купят истински компютър с честно заработени пари.