Дисплеите на лаптопите за истинска работа

В моята консултантска и търговска практика най-често общувам в потребители, които ползват лаптопите си за работа. Като основен инструмент за творчество, креативност, кариера, успехи.
Жал ми е за тези хора, те са толкова неравнопостявени спрямо колегите си в развити държави, работещи в световни корпорации. В голяма компания има голям бюджет, истински експерти по подбор на техниката. У нас потребителя се опитва със скромен бюджет, повърхностни Интернет познания да се изравни със световния професионалист. Логично, търпи провал в това. Все едно да отидете на междуконтинентално рали със стандартен високопроходим автомобил.
Познавам много способни фотографи и дизайнери. Които правят чудеса от героизъм като обработват дигитални изображения на техника, която е безкрайно неподходяща за това. А какво биха постигнали с истинска техника?
Въпреки, че често ви провокирам, знам, че хората не са нито глупави, нито дори невежи. Те са объркани. Комбинацията от подвеждаща реклама, липса на асортимент от истински машини в страната, приятели разбирачи, фирмени пишман IT специалисти, липсата на опит с елитни машини и ограничения бюджет логично водят до необективен възприятия и грешен избор.
Нямам за цел да ви объркам, всичко което твърдя доказвам с инструменти и е лесно да бъде проверено от обилната информация в мрежата. Отдавна приемам работата си като хоби в услуга на хората, а не тежко задължение, подплатено с хартийки. Моята компетентност се крепи на сравнително солидна основа, инженер с докторантура по роботика, където дигитализацията и анализът на изображения е от особено значение. Теоретичните и синтетично-практическите знания са нищо без пълнежа на реализиран опит. 9 години тествам, сервизирам, продавам и консултирам фирми за вграждането на най-елитните компютри, създавани някога. Някои от методиките ми за анализ на дисплеи в момента се ползват по цял свят, а видео-демонстрациите ми са сред най-гледаните в световната мрежа.
Темата е за дисплеите на лаптопите. Много деликатна тема, забулена в маркетингова мъгла и потребителско невежество. Основната вреда от компютрите идва от техния дисплей. По каква причина той има пулсации, лош спектър, пик в синята област, тесен спектър при положение, че евтино може да бъде и по друг начин, можете само да гадаете, включително и с безкрайно интересни конспиративни теории.
За мен истината е друга. Сегментация на пазара и селекция на хора по професионални възможности. Всичко е бизнес, конспирациите са просто една опция към него. Логично е богатите и способните да получават по-добра техника, с по-добри параметри и стандарти за безопасност.  При положение, че един HP ZBook с DreamColor дисплей да струва 5 пъти по-скъпо от най-добрия потребителски лаптоп явно има разлики.

Последен писък на модата, ултра-скъп потребителски лаптоп с PLS (Samsung IPS) панел и хибридно управление на яркостта (ШИМ + аналогово)... разочарование

От години предлагам модели от корпоративен лизинг, идващи от колосални корпорации като JPMorgan, Lufthanza, Mercedes Benz, L'Oreal, швейцарски банки, италиански студия за дизайн, британски проектантски фирми. Никога не са идвали от там евтини серии лаптопи. Все елитните HP Elitebook/Mobile Workstation/ZBook, Fujitsu Lifebook/Celsius, DELL Latitude/Precision, IBM/Lenovo Thinkpad W/T/X/P-series или Apple Macbook Pro.

Лаптопът от началната снимка, великият HP Elitebook 8770w (Mobile Workstation) 

По една или друга причина съм имал опит и с потребителски серии, най-често от елита им - Alienware, Lenovo Y-series, Acer Predator. Колкото и да съм се опитвал да намеря нещо добро в тях, класата на професионалните машини е потресаващо по-висока. От хардуерна изработка, през нива на безопасност, до софтуерна поддръжка. Най-сериозна обаче е разликата в дисплеите. При професионалните модели те винаги са били несравнимо по-добри.
Особено мъчно ми става, когато някой клет човечец донесе новия си лаптоп при нас като na последна инстанция - за профилактика, ремонт или проблем, който никой не може да му реши. Позволявам си да замеря параметрите на дисплея на такива модели. Наличието им е престъпление към човечеството. Склонен съм дори да вярвам, че за някои пазари те умишлено са а модулирани пулсации и деформираш физиологията спектър.
Преди години бях сред пионерите в света и единствен в страната, анализиращ разликите между IPS, PVA, MVA, TN+Film дисплеите. Опитах се да споделя тази информация в специализираните форуми. Настана вълна от негодувание, най-вече от експерти. Заключиха ми темите. Няколко години по-късно производителите потвърдиха всичко писано от мен, като отхвърлиха бюджетните панели и лъжите си, че те били по-бързи, по-контрастни и по-енергоефективни.
По-късно подхванах темата за пулсациите (ШИМ) и спектъра, в този блог и във Facebook. Не само за дисплеи на лаптопи, но и за домашно осветление, проектори, телевизори, таблети. Тъй като хейта и непоисканото разбирачество са масова зараза, по-сериозните истини запазих само за вътрешна употреба, в тази затворена група например.
Производителите отново потвърдиха всичко писано от мен, като явно признаха, че пулсациите са изключително вредни, предизвикват мигрена и епилепсии, затова сега на мода са Non-PWM, Non-Flicker моделите. Предстоят промени в спектъра и цялата концепция за енергийна ефективност. Чрез плазмените осветителни тела и признанието, че принципите на ентропията действат, тоест синтетичната , скопена светлина е вредна.
Няма проблем да пиша още много за дисплеи и изкуствена светлина, чрез графики, формули, подкрепен от множество фотографии и видеа с измервания от инструменти. Ще ви объркам, не това е целта ми.
Ще се опитам кратко да ви класифицирам дисплеите в лаптопите. И да ви фокусирам върху това, че дисплеят е основния показател за качеството на лаптопа. Хубав лаптоп с евтин и вреден дисплей не съществува, няма и потребителски модели с премиум дисплеи.

• Базов потребителски дисплей.  TN+Film панел, 60% sRGB, яркост под 150 лукса, студен спектър, пулсации около 200Hz, 6-bit цвят (262 хиляди реални оттенъка), индекс на цветопредаване (CRI) около 70, ниска резолюция (1366 x 768), гланц покритие, лоши ъгли на видимост (жълтее отстрани, инвертира отдолу, избледнява отгоре). Вредни средства за визуализация, особено за физиологията и формирането на сензорен интелект у децата. Неподходящи за работа.
• Приличен потребителски дисплей. IPS панел, 70% sRGB, яркост 150-180 лукса, пулсации от 200Hz (някои нови модели с хибридно управление), 6-bit цвят (262 хиляди реални оттенъка), индекс на цветопредаване до 80, HD или FullHD резолюция, има вече и модели с 2K/3K резолюция, гланц или лош мат покритие, прилични ъгли на видимост, средно добър контраст и черен цвят. Подходящи за филми, ако нямат пулсации или са в зона без. За работа не стават, привидно ярки цветове, но при едва 6-bit и непрофесионална видеокарта заблуждават потребителя, че предлагат нещо кой знае колко повече от по-евтините TN+Film.
• Добър потребителски дисплей. На практика не съществува.
• Базов бизнес дисплей.  TN+Film панел, 70% sRGB, 200-250 лукса, пулсации от 200Hz (Thinkpad), без ШИМ (някои DELL Latutude, всички Fujitsu Lifebook), 1500Hz (HP Elitebook), 6-bit цвят, около 80 CRI, ниска резолюция, матово покритие, не много добри ъгли на видимост. Подходящи за 2 до 4-ри часа истинска работа, предназначени за фирми със симулативна офис работа, много кафе паузи и конушмаци.
• Среден клас бизнес дисплей. TN+Film панел, 70-90% sRGB, 200-250 лукса, пулсации от 200Hz (Thinkpad), без ШИМ (някои DELL Latutude, всички Fujitsu Lifebook), 1500Hz (HP Elitebook), 6-bit цвят, около 80 CRI, HD (1600 x 900) резолюция, матово покритие, добри ъгли на видимост. Подходящ за 4-6 часа истинска работа за персонал без мениджърски и експертни задължения.
• Висок клас бизнес дисплей. Добър TN+Film или среден IPS/PLS, като TN+Film има по-добри параметри, пример за което са Macbook Pro (100% sRGB, без ШИМ, висок контраст). FullHD (1920x1080) резолюция, а напоследък и по-голяма (2К/3К). Относно ШИМ, DELL имат модели с и без, а някои са без на вградена карта и с на дискретната, Fujitsu нямат ШИМ, HP са на висока и ултра-висока честота, Lenovo в някои последни модели правят първи опити за липса на традиционния безобразен ШИМ на 200Hz.
• Стандартни Workstation дисплеи. Има голямо разнообразие - все по-често са IPS. По правило тези лаптопи са с мощни Quadro или FirePro видеокарти, които изкарват 10-битова картина (1 милиард цвята). Затова панелите на високия клас работни станции за от 8-бита за стандартните дисплеи, за целта се захранват с 40-пинов кабел. Ето защо такива панели не могат да се сложат в потребителските и бизнес модели, там интерфейса е 30 пинов. Всяка работна станция има панел, несравнимо по-добър от потребителските лаптопи. Напоследък класът Mobile Workstation има и бюджетни представители с потребителски дисплеи. Първи в това безобразие бяха DELL, очаква се скоро и другите да се включат в лъжата, че за малко пари човек може да се изживява като професионалист.
• Премиум Workstation дисплеи. Поставят се само в най-елитните работни станции и то като опция. При HP се означават като DreamColor панели, при DELL са PremierColor. Разликата между модел с такъв дисплей и със стандартен е около 1500 долара. Ние обаче успяваме да направим това подобрение за около 200 долара. Премиум дисплеите са 10-битови (фантастичните 1.07 милиарда оттенъка), тази картина е наистина потресаваща, 6-битовите панели изглеждат нелепи до такава красота. Цветовият обхват на премиум дисплея е AdobeRGB. ШИМ липсва. Използват се RGB LED триади за подстветка, което обаче много стеснява спектъра и предизвиква цветово отместване при динамично проследяване на изображението. Работи се за отстраняването на тези недостатъци.

Описах основни насоки в качествата на дисплеите. Те силно корелират с качествата и цената на лаптопите. Битката на дисплейния фронт между LG, Samsung и AUO е жестока. Затова понякога се появяват отлични в някои параметри дисплеи, които в други са далеч от премиум панелите. Все по-често се появяват модели без пулсации даже и за бюджетния клас, IPS стават стандарт и са тръгнали да покоряват дори низините в потребителския клас.
В заключение ще ви кажа моето откровено мнение за дисплеите на лаптопите. Никой от тях не е достатъчно добър за мен. Работя на настолни монитори, без ШИМ, с класически S-IPS с 100% sRGB. LED и особено RGB LED са изнасилване на зрението и очаквам до 5 години да бъдат отсвирени от пазара, без разбира се да се признае вредата им. Затова все още работя на класика с CCFL. Същото сторихме и с техниката в целия офис, всички работни места след кратко заиграване в Workstation бяха оборудвани с настолни премиум монитори.
Ако ви е наложещо да сте с лаптоп, само Workstation. Нови са скъпи, употребявани и от корпоративен лизинг са все по-достъпни.
Замислете се освен за здравето си и за ефективността. Дисплей с ниска информативност, без достатъчно цвят и спектър, с пулсации може да ангажира значителни мозъчни ресурси във фонов режим, които отиват за това да коригират недостатъците и липсите в картината. Да не говорим за снимките, обработени на 6-битов панел, те са абсурди на истински монитор или при качествен печат.