Обезглавеното детство

За голяма наша мъка или радост, хората сме преходни, а човешката популация постоянно се обновява. Което е огромно пилеене на разум, но и спестяване от битието на създания лишени от него.
Този материал с провокативна снимка е за Смисъла на Живота. Какъв е той? Парите, веган храната, тунингованото BMW, първо място в музикален чарт, околосветско пътешествие, секс с най-красивата колежка, подарък от Любимия, Сватбата... едва ли.
Децата?! Тук вече е близо, но не съвсем.
Мнозина възприемат децата като необходимо зло, други като собственост, трети като дълг към обществото, четвърти като грижовни гледачи за старостта им. Децата, както и всичко друго се разглеждат в чисто материалното си измерение. Родителят клонира тялото си с дете, с деца, с много деца.
Гръмкото определение Хомо Сапиенс, предполага се да имаме Разум. Някои дори го имат. Пред величието на Разума, Животът е кратък. Тъкмо някой изгради велик Разум, с много опит, започне най-накрая да реализира Дела и край - Смъртта рестартира всичко, завинаги!
Животът е Щафета. Един развит Разум предава знания и умения на друг, намира приемник. Дали деца, млади хора, ученици, понякога и общност, народ.
Това е Смисълът, човек гради Разум, а след това намира приемник за надграждането му. Без приемник, Животът е провал, колкото и велик да е Разума. Историята на човечеството е функция на тази щафета, прогресът във всичко е в приемствеността между поколенията. Така е било някога...
Сега децата, младите са оставени на произвола на Съдбата. На Уеб съдбата, и разбира се на училищата. Училища и университети гръмко се провалиха в Историята, всички човешки гении са творили не благодарение на тези институции, а въпреки тях. Даже и децата разбират това, затова се учат от Интернет. Интернет, компютри, игри, виртуална реалност, Изкуствен Интелект. Страшни ресурси, ако не се ползват както трябва, ресурси в които има хаос, манипулация, загуба на идентичност, освен хубавите неща - като знания и възможности за креативност. Теоретични възможности.
Родителите от десетилетия са абдикирали от възпитанието и обучението на децата, оставиха ги на телевизиите, а напоследък на смартфона, таблета, лаптопа. Това е ужасна опасност за Цивилизацията. Тотално сриване на основите за приемственост. Каскадна деформация на психика, аномалии в социализацията, атрофиране на комуникационни канали... деформираните деца ще пораснат, ще имат свои деца... все по-чужди, изолирани, безчовечни.
Компютърът задуши плюшеното мече, което бе "слушател" как някога родителите четяха книжки, разказваха приказки на децата си. По този нов начин за "отглеждане" децата е нормално да нямат емпатия, толерантност, разбиране, доброта, уважение. Синтетичната, стерилна компютърна среда не може да изгради такива ценности.