Приказка за Пазарната икономика и Любовта

Пазарната икономика е Любов. Любов, родена от разум, труд, творчество, любознателност и реализирани мечти. Което означава, че приказката е за истинските Пазар и Любов. Приказката започва с това, с което другите истории завършват. С поучението, че каквото почукало, такова се обадило. Или в неговият научен вариант, чрез третия закон на Нютон:

Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.
Ако едно тяло действа на друго тяло с дадена сила, то винаги второто тяло противодейства на първото с равна по големина и противоположна по посока сила, приложена в точката на взаимодействие.

Мъж вижда умна, красива, интересна, стилна жена и логично я пожелава. Това не е Любов, освен ако мъжът според закона на Нютон не предлага същите качества.

Ако много я желае, започва да я преследва, лъже, че е нещо повече. Може дори да успее да я излъже за един път. Някои умели измамници дори деца могат да направят на стойностната жена. Но това не е Любов, а измама, фалш. Клетка, в която вехне потенциалът за нещо красиво, велико.

Пазарната икономика, също както Любовта не предполага несподелен копнеж и престъпни помисли. Тя е равновесие, обмяна на разум, полезност, творчество. За какво му е на неграмотен и некадърен човек мощна работна станция? За игри! Може и да е неуместна аналогията, но това е все едно стойността жена да се ползва само за секс, почистване на дома и готвене. За какво са му е на успешен търговец или производител хартийките на неумелия ползвател? 

Въпреки това, създанието с ниска пазарна стойност копнее за стойностна машина. Не от нужда, а от суета, за демонстрация, че е нещо повече. Може да открадне пари, за завлече някой със заем, но ще вземе нещо, което не е за него. Виждали сте напомпан младеж с мощен автомобил, който нито може да управлява, нито да си позволи да зареди с гориво? Същото е. Дефектна пазарна икономика.

Дефектните клиенти на пазарната икономика се явяват и дефектни партньори, работници, съпрузи, родители. Те лъжат наивните човеци, че притежават компетенция, потенциал, доброта за всичко. На практика предлагат единствено и само ала-бала. Като политиците и промотърите по рекламите. Обещания, зад които не стои нищо. Дипломи и сертификати без покритие.

Дефектът на стойностния човек е вярата му в потенциала на създанията със словесна "стойност". За съжаление само това крепи Обществото ни в този му вид, толерантността към лъжата и глупостта. Затова цивилизацията е на това ниво от хиляди години. Вместо да строим градове в други галактики, събираме подписки за забрана на цигарите на публични места. 

Какво е Любовта? Ако и да я има, тя е късмет, а не Съдба, каквато се предполага да бъде. За мнозина е тежко задължение, към някой под тяхното ниво, който демонстрира любов. Любовта с малко "л" е проклятие, сърце не ти дава да напуснеш някого за да следваш Съдбата си, Мечтите, да откриеш Щастието и чувството с "Л". Жертви! Това са огромна част от хората. Те се жертват заради любов от задължение, от съжаление, заради деца, дом, родители, съседи, нация. Щастливи ли са децата на съжалението, на имитацията на любов? Ако бе така, те не биха били програмирани да повтарят грешките на родителите си.

Пазарната икономика с малко "п" се крепи на хартия, с пари, договори, глоби, санкции, адвокати, комисии за защита на простите. Също като любовта се крепи на думи, а не с дела, както е при Любовта. Договорът е като брака... при реални Пазар и Любов, това са абсурдни хартийки. Представете си "щастлив" край на историята за Ромео и Жулиета... с граждански брак, с деца записани с връзки в държавна детска градина. Или Едисон да продава крушки с автограф, касов апарат и 24 месеца гаранция.

Любовта без Третия закон на Нютон е чиста проституция. Това го разбира всеки разумен човек, поради което психиката му строшена, а животът на планетата се крепи на алкохол, наркотици, лекарства и фалшиви приятели и лайкове във Фейсбук.

Проституция за пари е и пазарната икономика. Нима гений е създал продукт за пари? Ако Ван Гог бе пророк и би надзърнал в бъдещето, където престъпници инвестират в картините му... не ухото би си отрязал, а би си теглил въжето след като изгори всичките си картини. Музикантите-творци слагат край на живота си като осъзнаят що за фенове идват по концертите им, що за простотия вдъхновява смисълът на живота им.

Приказките най-често са ала-бализми, защото разказвачът им няма участие в историята, поуките са философски, в тях липсва личния пример. Тази приказка е различна...

Подбирам най-добрите компютри, създавани от човешкия гений. Произведения на изкуството и като съдържание, и като визия. Поради достъпната си стойност те са обект на копнеж от мнозина. Създания, самоопределящи се като висша каста на "клиента" се опитва да ни третира като проституиращ търговец. Откровено заявявам, че професионалните машини не са проектирани за водене на самостоятелен полов живот и за подхранване на илюзии сред бездарни фотографи и инженери. Мнозина се разпознават като такива и незабавно се обиждат, спестявайки на фирмата нежелана дейност с нежелани субекти.

В Пазарната икономика, както и в Любовта има две страни, и те не са клиент и търговец, а Човек и Човек. Във фалшивият комерсиален свят обаче човекът-клиент се мотивира за живот само с лъжата, че всеки има нужда от парите му. Аналогична е заблудата на татуираният мъжкар със синтетични мускули, че стойностна жена има нужда от органа му за уриниране. Или илюзията на тунингована псевдо-жена, че всеки има нужда да я обладава, докато тя се изживява като порно-актриса.

Въпреки неудобните откровения тук, моята приказка е Щастлива. Всеки човек интересуващ се от технология, не само в България, знае материалите ми за технологичните вреди, за избора на добра техника според личното ниво, за дефектите на обществото ни. Мечтата ми е почти реализирана, да работя само със стойностни Хора. Пожелавам на всекиму същото, да се забавлява с хобито си за Любов и Щастие. 

Колкото до другото, тези на които им се проституира за пари, сравнително добре печелят дори и с жалките си опити да ме имитират, което се вижда от това, че в най-бедната държава на Европа има най-много фирми, предлагащи премиум клас професионална техника. Лесно бих могъл да монополизирам пазара, с 20% по-ниски цени, удвоена гаранция, много по-лъскав сайт. Това би довело само до излишък от хартийки и дефицит на Щастие. И огромно разочарование сред все повече хора, че с професионална машина, професионалист се не става.

Моята гордост не са перфектните финансови резултати. Щастлив съм от това, родител да сподели, че препоръчания от мен монитор не натоварва децата му, че инженер е реализирал сложен проект с избрана от мен машина, че изследовател е обиколил света с мой Toughbook.

На снимката виждате един приказен герой. Много фалшиви любовници се опитваха да ни примамят да го продадем под 3000лв., бил стар, грозен, изхабен... а ние сме щели да ровим по кофите заради спекулативни цени. Това бе преди 5 години. Фирмата ни оттогава има финансов ръст от 300%, 3-те такива лаптопа се продадоха за три дни, а десетки Хора останаха да чакат следващи бройки. Които така и не се появиха. А онези празнодумни любовници така и не се сдобиха с истински лаптоп, защото истински лаптоп с илюзии се не придобива.

Въпреки началото с извод, в края също има такъв. Любов и Пазар, те са две измерения на едно и също състояние на Homo Sapiens. Всеки влюбен човек заблуждава или се самозаблуждава, че обича. Носи цветя, подаръци, "сваля звезди" и т.н. Това състояние трае две години, колкото е и гаранционния срок на лаптоп от магазин за перални и хладилници. След това връзката се бракува. Любовта увяхва, липсва дори сексът, дори и след много алкохол. 

Как да разпознаем, че прекрасната на пръв поглед Любов ще се изроди в поредна драма, цирк или боен клуб? Човек се мобилизира да изглежда отлично в лицето на любимия, но това е само докато сключи брак, задоми се, има деца. Как се диагностицира, че едно тунинговано магаре си е магаре, а не кон, колкото и да е убеден, че е жребец?
Чрез пазарната култура! 

• Влага ли човекът в пазара лична стойност, майсторство, творчество или е прост консуматор? Такъв индивид и у дома ще бъде търтей или калпава къщовница. Колкото и да е прелестен визуално, епилиран, с напомпани бицепси, чеп за зеле...
• Изживява ли се като върховния клиент, без да уважава отсрещната страна? Тогава е егоист или нарцис, които иска да бъде обичан, но е импотентен да обича.
• Драматизира ли всяка своя покупка, а за несполучлив избор или лоша, неумела експлоатация да обвинява търговеца? Същия рано или късно ще е прояви във връзката като драматичен артист, на който все другия му е виновен. Дуднене, рев, поучения, скандали, антидепресанти, линейки, полиция.
• Щедър ли е, подбира ли разумно вещи за другите, умее ли да отгатне нуждите им, да дарява полза? Тогава иска и умее да разбере отсрещния, притежава емпатия, грижовност... важни компоненти във всяка Любов.
• Кое предпочита, качествения оригинал, най-доброто според възможностите или това, което е на мода, имитацията, промоцията за Черен петък от привидно популярен бренд? Такъв човек е склонен към изневяра, и то не с някой по-качествен, което е простимо, а с първият напарфюмиран парцал.
• Склонен ли е да споделя вещите си, планира ли лични покупки с полза за целия дом? Връща ли навреме заети вещи и то в перфектно функционално и хигиенно състояние? Ако ли не, любовта му ще се изроди в ревност. 
• И най-важното! С разум ли избира стоки или емоционално, импулсивно, от суета и куртоазия? Любовта между разуми е вечна, суетата по плът и показна семейност - преходна.