Невидимото измерение на вредата от синтетичните източници на светлина

Човек си въобразява, че е само по себе си, че всичките вреди, които ги поема са изцяло за негова сметка. Само, че създанието, назоваващо се Хомо Сапиенс е част от една много по-голяма картина, взаимодействието с природата. И не говоря за някакви абстракции, а за обема на тялото, което си мислим, че е само наше.

В това тяло има много повече бактерии, били те определяни като добри, лоши, неутрални... отколкото клетки!

Знаете ли, че всъщност във власинките на стомаха ни живеят бактерии, които генерират защитата ни стена от антитела, там се раждат и ензими и хормони за нервната ни система?

Това не е всичко, човек е подложен на една брутална обкръжаваща среда от кислород, зли микроорганизми и вируси. Без защита от нашите партньори, на вътрешните микроорганизми... бум и край, окислили сме се за секунди, а тези вируси, които водят до настинка при налични защитни сили, мигом са ни разкостили.

Очите ни се защитават също от микроорганизми, лактобактерии. Кожата - и тя... нокти, зъби - всичко. Една такава бактерия е Lactobacillus Acidophilus, която присъства почти навсякъде, стомах, вагина, кожа... С нея се третират успешно и очни заболявания. Тази, както и много други бактерии не обичат светлината, особено неправилната, с йонизираща съставка.

Човек е или безкрайно глупав, или мазохист, защото методично унищожава партньорите си, чрез антибиотици например, и свободни радикали от окислени животински продукти.

Това не е всичко, вижте ни изкуствената светлина. Дали има конспирация или не, но човешките добри бактерии обичат инфра-червената светлина, докато ултра-виолетовата ги убива.

Тези невидими създания милиарди години са еволюирали на дневна светлина, и изведнъж - LED. Интензитетът, липсата на спектър и топлина, маскираната UV светлина. Това прави микроорганизмите ни ако не мъртви, то поне ялови, нефункционални. И не, с пробиотични барчета и кисело мляко това няма да се поправи.

Това е принципът на LED, ултравиолет, който лъже очите ни, че свети, преминавайки през луминофор. Но дали тази лъжа минава пред микроорганизмите ни? Дали кожата и очите, не остават без защитна лакто-бариера при тази нереална светлина?
Един от непреките индикатори за аномалията на изкуственото осветление е все по-честата поява на слънчева алергия (слънчева уртикария). Хората чрез все по-агресивни препарати за хигиена унищожаваме защитната кожна микрофлора, също така и не я "тренираме" с истинска светлина. И когато настъпи лятото, когато се отиде на море, когато слънцето свети в цялата си прелест, се оказва, че човек няма никакви защитни сили. А защитните сили са от силните кожни бактерии. Без тяхната помощ мощната UV светлина, окислява кожата, образуват се свободни радикали... получава се един вид изпържване. Тялото реагира буйно на този процес с алергични реакции.
В защита на слънчевата теза ще кажа, че при такова UV изгаряне традицията повелява намазване с кисело мляко. Защо това върши работа ли? Заради пробиотичната среда на киселото мляко, в която се намножават необходимите за възстановяване на баланса и регенерацията бактерии. Вместо да се мажете с мляко, по-добре третирайте кожата със суроватка, анализ на която съм направил в тази публикация. Най-добра регенерация се по естествен начин се постига с конопено масло, след тази процедура.
Очаквайте скоро микробиологичен анализ на влиянието на светлината върху нашите кожни и очни бактерии, върху бактериите въобще. Връзката микробиология и компютри? Вижте другия ми блог.