Хартиеният човек

Вероятно се чудите, накъде по дяволите е тръгнал този Свят? Работниците стават все по-мързеливи, калпави и груби. Бизнесът вече не е коректност и качество, а ниски цени, 80% от които е подвеждащ маркетинг.
Работата не е радост и спокойствие, а постоянен стрес. Ресторантите не са това, което бяха. Куриерите са безотговорни. Лекарите безчувствени. Малко по-способните от множеството некадърни, са арогантни. Всичко, което някога се отнасяше само до държавните служители, сега важи за все повече отрасли.
Защо, какво се е променило?
На първо място хората разбраха, колко е безсмислен животът, чийто основен идеал е събирането на хартийки. Парите са средство за обмяна, те са надценени, не носят щастие, нито удовлетворение. Въпреки лъжите в училище, университет, книги, филми, рап музика, парите са илюзорен идеал, осъзнаването на което води до крах на личността.
Събирането на пари е като строежа на пясъчен замък. Работата от призвание е станала състезание за пари. След като се окаже, че за жертваното ти време разплащането е в илюзии, ти - мислещият човек, започваш да работиш в имитационен режим.
Суета, слава, признание, следа в историята, ЕГО. Това е мотивацията за работа. Но в съвременната "бизнес" митология, това са признаци на нисък морал. Морално е да работиш за хартийки, но не и за Его. Ето така като обучи университета младия човек, следва провала и на индивида, и на обществото.
Скрити зад маските на морала, хората с Его, владеят Света. Разделяй и владей. Разделили са всички ни на Търговци и Клиенти, проституиращи и задоволявани.
Искате любов? Натрупали сте хартийки. Плащате си на проститутка. Получавате ли я, любовта? Не. Любовта няма нищо общо с хартийките. Напротив, любовта и хартийките са скачени съдове, много пари - малко любов. Но скачени в една посока. Защото с много любов, към работата, хората, приятелите, най-често се стига и до пари. Може и не чак до неприлично много пари, но до достатъчно за достоен живот.
Любовта, работата, експертът. Той не е проститутка и най-често презира хартиените хора. Работи добре само с този, който го кефи. Професионалистът работи с любов. Неговата "заплата" е признанието, славата.
Като стана въпрос за любов, замисляли ли сте се защо съдружията между мъж и жена, удивително удачно наречени "брак", се разпадат все по-масово? По същата причина. Хората с подменени идеали се сдружават за да пестят или правят пари, да събират пари за къща, да консумират заедно стоки, да си подаряват вещи. Ако тези подаръци за Коледа не са грандиозни, да изпадат в драми. Основите на такъв брак са гнили, те се разпадат бързо. А да си жертва на евентуалното щастие на децата, да избегнеш срама от родата, църквата... това вече е архаично.
Кризата е на експерти. Всъщност постепенно експертността от реална, се замени до синтетична. В синтетични университети, синтетични професори раздават синтетични знания на синтетични експерти. Отличникът от университет е отличен зубрач, но нищо повече. Синтетичната образованост не само, не води до нови открития. Напротив, тя деформира ценностите, човек с хартийка от реномиран университет иска много хартийки да мята гордо крачоли на своя скъп италиански панталон. Хартиеният експерт е толкова зает да си придава важности, че дори не му остава време да осъзнае, на колко ниско ниво на реална компетентност се намира. Докато не го фрасне кризата на средната възраст!   
Всичко това е тенденция още към края на миналото хилядолетие. За да се избегне тоталния срив, от началото на века мощно бе стимулирано консуматорското мислене. Срещу пари се предлагат все по-евтини стоки, достъпен голям дом, мощен автомобил, всякакви услуги, консултации, алтернативни обучения за личностно израстване, наемане на посредници за всичко, щастливо пилеене на време в Интернет, чрез игри, спорт, лов... каквото се сетите. Но това вместо да направи щастлив човека и да го мотивира за работа, го демотивира. Тези стоки са излишни, свърхзадоволяването води до апатия. Вгледайте се в децата, родителите ги барикадират в планини от играчки, синтетични забавления, нови дрехи, скъпи храни, професионални детегледачи. Децата губят своята емпатия, стават социопати. Мозъкът им атрофира, защото не взимат решение какво искат, натрапва им се комерсиалния идеал да искат облекло на Батман, трансформърс играчки, таблет, Плейстейшън.
Консуматорския порив доведе до отчуждаване на хората, късане на реалните, за сметка на виртуалните социални връзки. Формалните взаимоотношения (синтетично насадени колеги) изместиха неформалните връзки (приятели, съпруг, семейство).
Синтетичната среда доведе до анонимната самоувереност. Нейният прототип е от социализма, където всеки човек без стойност, клеветеше съгражданите, приятелите, семейството си. Не само в България, Русия, Северна Корея, а дори в Източна Германия. Сега хората се клеветят анонимно пред адвокати, комисии и агенции, в Интернет. Правят се безполезни опити реалната незначимост да се компенсира чрез хартиено "правосъдие". Доносникът се чувства значим чрез възможността да вреди на успяващите.
Самото демократично гласуване е функция на анонимната хартиеност. Глупави, невежи, неадекватни хора "избират" костюмирани представители, които на хартия да обещават велики неща, но на практика просто да консумират хартийки от данъците на хората.
Дървеният философ не е дървен, картонен е като масичка за 9.99 лева от Икеа. Намокриш го с факти и край. Новите мукавени философи дори нямат нищо общо с хартията, защото не владеят граматиката, нито могат да пишат ръкописно. Те са нереализирани политици, водачи на една мнима онеправдана общност. Хартиената партия, която обещава повече хартийки на хората, но нито дума за щастието. Платформите на реалните партии също са на хартиена основа... пенсии, заплати, намаляване на данъци, лихви по кредити... хартиени обещания за хартиени стимули, имащи стойност на препикана хартия.
Образованието е хартиено, 12 години за една хартийка, още 5 за по-висша хартийка. Нещо, което се получава в нехартиена среда за 5 + 1 години.
Нехартиеният бизнесмен гледа с презрение на тези хартийки, дори защото са прекалено груби за кенефа. Образованието е фалш, лъжа, че ако станеш адвокат или програмист, ще получаваш много хартийки, а с тях любящ партньор, италианска кола и едноетажна къща с двор и басейн. Много станаха "адвокатите" и "програмистите", за сметка на погубените таланти: на инженерите, които не направиха откритията си, на художниците, които  не дариха света с красота, на музикантите, които не донесоха хармония. Има много хартиени хора, с една, две, че и повече хартиени дипломи, хартиени титли, хартиени постижения. Но никой хартиен професор по ферментация, за 10 години изследвания с неограничен брой данъчни хартийки не може да направи това, което реализирам за една седмица.
Защо работят хората? Кога са щастливи от работата? Какво ги мотивира?
Човек иска да бъде уважаван за способностите си, а не унижаван за пари. Да бъде свободен с идеите си, а не роб на хартийки и бюрократи.
Като стана въпрос за бюрокрация... Дори сред перфектно работно място, всичко в което се е изродила Държавата води до шибана демотивация. Данъци, банки, лихви, глоби, проверки, обяснения, декларации. Животът е станал една адска бюрокрация. Истински Ад за свободната душа.
Тези паразити политиците, чиновниците и техните изпълнители-инквизитори, грабят труда с данъци, мита, безсмислени процедури. Законово регламентирани репресии. Когато човек осъзнае, че работи за да издържа паразити, колосална, безсмислена бюрокрация, най-логичното нещо, което може да предприеме е просто да симулира работа. Защото, колкото повече работиш, толкова повече данъци плащаш, повече паразити издържаш. 20% изнасилване от това, което дължиш на търговец и производител за труда им (ДДС), 30-40% данъци за неясно как функциониращи образование, здравеопазване... полиция, съдебна система и служби, които пазят не свободата на гражданина, а безопасността на бюрократа.
Изнасиленият човек на любов не е способен, на работа с любов. А работа без любов е перманентно робство. Хартиеният роб няма творчески подход, предприемчивост.
Повсеместна криза на мениджъри. Те са спойката на бизнеса, те оценяват, насърчават, вдъхновяват. Мениджърите са заместени от "свои хора", раздавачи на пари, сутеньори на човешкия труд. Както бюрократите те също глобяват, следят, третират личността като зла, а не добра. Ако и някоя фирма да работи зле, това идва единствено и само от липсата на качествени мениджъри. Защото под тях, хората са добри по природа, работливи, достатъчно умни. Няма лош персонал, има лош мениджър.
Мениджъри? Не това са хартиени хора, те живеят за хартийки. Напечатани наемници, все едно кой се постави, резултатът е все един. Кукли на хартиени конци. Хартиената система ще смаже истинския мениджър, защото той би поставил под опасност устоите на хартиеният свят, в който живеем. Новите мениджъри са просто скъпи костюми, без съдържание, позьори. Помните ли какво стана с Apple, когато властта там се зае от хартиени хора? Те бързо загубиха хартийките си и побягнаха да паразитират другаде. Единствено завръщането на истинския Мениджър спаси компанията, като я вдигна до Връх, на който не е била никога.
Тук вече стигам до ролята на Лидера. Защото Лидерът е Генерал, Герой, който всички следват. Не за пари, а да заслужат благоволението му. Лидерът не е хартиен човек, той презира хартийките. Той е облечен в дела, а не в думи. Да сте чули някой да последва човек с много хартийки? Истинските Лидери ги сполетява "съдбата", дали чрез куршум като Кенеди, или чрез акостирал самолетоносач с хартиени наемници, който носи "демокрация".
В Света няма Лидери, или поне не в това наше измерение. Има добре костюмирани, политически коректни, избираеми марионетки. Но това не са лидери, дори децата безпогрешно го разбират само след 5 минути дърдорене по телевизията. Актьор може добре да играе и Айнщайн, и Леонардо да Винчи, но това е имитация.
Един Илън Мъск с електромобилите, слънчевите панели и космическите кораби променя Света много повече, отколкото всичките лидери, отглеждани и обгрижвани с държавни хартийки. Един младеж с Фейсбук промени напълно социалната комуникация между хората, обединявайки ги в глобално село, дарявайки ги с възможността от консуматори на идеи, да станат генератори. Нито един хартиен човек, не е направил нищо добро за Цивилизацията ни.
Има много идеологии, политики, религии, "алтернативи". Но в никоя от тях не е заложено Щастието на човека от това да бъде свободен, необходим и уважаван. Не е лоша обвивката, нито съдържанието на дадена система. Зли ли са руснаците от СССР, зли ли бяха германците в Нацистка Германия? Не, тези хора бяха употребени, в момент, който те не бяха щастливи, бяха недооценени. Дойдоха фалшиви месии, ги поведоха в грешна посока. Алтернативите след хартиена корекция на грешната посока не са много по-добри. Германия е импотентна политически и икономически, а Русия - разядена от корупция, некадърност и национализъм.
Тогава какво? Щастието не е даденост, то се постига с борба. Не се борете за пари, а само и единствено за Щастие. Парите сами отиват при щастливия човек. Също както Любовта, Здравето и Вдъхновението.    

Синтетичният индикатор за глобалната криза на компетентност

Истината се познава единствено с личен опит, а знанията се придобиват само чрез практика. Всичко останало е ала-бала. Особено зловредна ала-бала идва от фалшивите авторитети. От хората, които са глупави по рождение, но на база сложна терминология и хартийки, удостоверяващи синтетична компетентност заблуждават себе си и околните.
Примери много: полицаи с лош морал, чийто деца стават престъпници, очни лекари с очила,  затлъстели диетолози, данъчни инспектори, които не биха могли да управляват дори сергия за зеленчуци.
В този материал няма да ви товаря с наука и терминология. Терминологията е създадена да заблуждава хората, че са невежи. Науката е заместник на религията, тя обслужва интереси, като ги прави неразбираеми извън някаква селектирана гилдия.
Ще пиша за Светлината. Светлината, която регулира Живота, храната, Природата, всичко. Ние сме светлинни създания, това е факт. Биологичният ни часовник, сънят, хормоните, метаболизмът, растежът, настроението, менталната кондиция... всичко зависи от добрата светлина.

LED - програмираното осветяване: стар, нервен и болен

LED светлина

От години пиша колко е вредна синтетичната LED светлина за човешката физиология, психика и общо здраве. Много хора неглижират тези предупреждения, защото предпочитат да се позовават на рекламите, на корпоративните интереси. Щом е на пазара и е ново, значи минало е проверка и е безвредно - "мислят" повечето хора.
Трагедията на човешката цивилизация е, че хората не мислят аналитично, а се уповават на грешни авторитети. Ярък пример за което е подлагането на вредно въздействие на LED източници. И то не само върху себе си, а върху семейството, децата. Любими хора, принесени в жертва на зле преценена компетентност, често минаваща отвъд тънката граница на откровената глупост. Всъщност, основна причина хората да са все по-глупави е точно синята LED светлина.

Сетивния стрес

Основна причина за провала във всичко: пари, бизнес, спорт, здраве, секс и любов е стресът. Според психолозите, той се дължи на много сложни фактори, за анализа на които трябва да се плащат много пари. Но самите психолози са в постоянна депресия, че им трябват повече и повече пари, че при техен колега ходят повече клиенти. Така че, това е материал и за психолози, включително и любители.
Стресът е лесно за осъзнаване, състояние. Явява се функция на две измерения, физическо и ментално претоварване.
Ще изброя накратко на какво се дължи общия стрес, кои са причините и последиците от различните компоненти:

Черен петък

Човек събрал пари от закуски и цигари и дочакал Черния петък.
От магазин за перални и хладилници си купил компютър с 50% намаление за 299 лева и 99 стотинки, подарили му даже мишка, но не каква да е, а светеща.
Горд като български премиер на откриване на магистрала, го занесъл вкъщи. Включил го... някак си преживял, че няма операционна система и драйвери за никоя, различна от 32-битов Win 8.1. Стоически приел факта, че му се сцепи корпуса, паднаха USB-тата, че дискът скърца като за последно. За толкоз пари, толкова!
Човекът бе бивш държавен служител, спокоен като йога в СПА център. Но постоянните сини екрани и рестарти му дойдоха в повече.
Обадил се в сервиза...
- Алоу, компютъръ ми се рестартира!
- Здравейте, господине. Как е вентилатора, въздухът зад корпуса?
- Фучи и пече като змей!
- Всичко е нормално, просто прегрява и се рестартира.
- Ама момче, преди седмица го купих, какво да правя бе?
- Да го духате, господине.

Made in Mexico

Всичко е произведено в Китай? За бедна източно-европейска може и така да е, но за елитните, богати пазари е различно. На първата снимка виждате къде се произвеждаха най-добрите лаптопи в историята през миналото хилядолетие. За САЩ, за НАСА, Пентагона, за заможния американски мениджър... в Мексико.
Някой зевзек веднага ще отсъди "мъдро", че мексиканското качество едва ли е по-добро от китайското, че мексиканеца едва ли е толкова способен, колкото китаеца. Работил съм в САЩ, с мексиканци. Един мексиканец работи по-добре и по-усърдно от 10 българи.
Темата обаче е различна, не географска дискриминация. Способни хора има навсякъде по света. Инвеститорите, търсят най-добро място, откъм образован, лоялен, рентабилен персонал, който носи печалба, а не драми. В България за съжаление липсва и образование, и работна култура, и традиции за да привлечен който и да е инвеститор. Особено пък колос като IBM. Да, правили сме някога калпави реплики на IBM PC  в Правец, но с 5-6 години закъснение, много скъпо, с много брак.

Диагностика на глупостта

Колкото по-прост е един човек, толкова неспособен е да се самооцени. Глупавият няма разум да се самодиагностицира като глупав. Невежият няма знания и методика според които да съизмери своите малки или грешни знания. Иначе не би бил тъп.
Глупостта е като пътуване във времето, тя е свързана с парадокс. Вероятността създание да срещне себе си в миналото е толкова голяма, колкото глупакът да осъзнае, че е глупав.
Не е само до глупост, а до знания и компетентност. Липсата на компетентност, грешните знания са функция на глупостта. За пишман майстора некадърната работа е идеал. И пак парадокс... некадърникът просто няма как да осъзнае, че може да има качествена работа, тя е в други време, измерение, континуум.
Друго измерение на парадокса на глупостта е корумпираният български политик. В неговата вселена липсва вероятност да съществува некорумпиран политик, честен, идеалист. Мотото е, "кой, ако не аз, все някой ще краде и ще симулира дейност".

Фалиралите IBM

За човек от село, IBM са фалирали и са купени от компания от Китай. Наречена е на име на българско селце.
За образования човек, със средни IT познания, колосът IBM, чийто персонал има повече Нобелови лауреати от цяла Азия, просто преструктурира дейността си. И премина на ново, квантово равнище.
x86 компютрите още от миналото хилядолетие бяха отживелица за IBM, които ги създадоха. Съответно разкараха парните машини за да преминат на нещо, което го има само във фантастичните романи.
Квантовият компютър! Десетилетия той бе само за ползване от зли корпорации, военни, правителство. Но вече излиза и на комерсиалния пазар.

Квантови компютри се предлагат още от 2011г. от канадската компания D-Wave. Купени са от някои мега-корпорации. За простия човек тези компютри не съществуват, те са абстракция. Та невежият човек идея си няма от стандартен компютър с архаична, двоична логика. Квантовият му идва в повече, тоест не съществува.
Вашата гордост, супер игровия i7, 7-мо поколение с GTX 1080 е като книжно самолетче до космически кораб в сравнение с квантовата машина.
Мощността на класически компютър се измерва в гигафлопси, на квантовия в кюбити. Твърди се че само 30 кюбита се равняват на 10 терафлопса. 10 ултра-мощни домашни компютъра достигат 1 терафлопс. IBM Q е с процесор с 16 кюбита.
Квантовата машина е ултра скъпа... което е нормално, някога и първите x86 компютри се разнасяха със самолети, струваха не колкото автомобил, а колкото завод за автомобили.
В момента идва квантовата ера, не става въпрос само за цената на машината, а за ново поколение, квантови програмисти. Каквито в света са единици. Стандартния програмист е просто клоун пред такова предизвикателство. Ако един стандартен програмист има заплата от 10 хил. лева, то квантовия сам може да си пише нулите на заплатата.
Пазете своите стари IBM Thinkpad, произведени от най-могъщата корпорация. След години ще забравим какво е било Lenovo, но работейки с квантова машина на IBM, един класически Thinkpad ще струва майка си и баща си за колекционерите.

Квантовото програмиране

Как се възпитава прост човек? Чрез две състояния: "ще ядеш шамари" и "няма да ядеш шамари". Първо, че това води до огромен разход на шамари, второ, че това "възпитание" води до необходимост от постоянна външна намеса: държава, образование, шеф, правила, закони, полиция, данъчни и т.н. Тази намеса е двоична на принципа на тоягата и моркова. Бой или награда, премия или глоба, шестица или двойка...

Така действа и познатият ни компютър. Но той е ограничен и неефективен. Тъй както прости и нефункционални са хуманоидните създания в имитацията на човешко общество, в което съществуваме.

Квантовият компютър е нещо различно, в него може да има повече състояния. Например не само шамар и липса на шамар, но и прегръдка. В най-идеалният случай, състоянията са безкрайно много.

Професионални срещу потребителски видеокарти (2017г.)

Често хората загърбват разума, в името на суетата. А суетата се подхранва от мазни, лъжливи маркетолози, чиито твърдения нямат нищо общо с действителността. Доказателство за което е щурото разбиране за мощност на видеокарта според това, колко локална памет има на борда.
Този материал обаче има чисто практическа насоченост, философията ще я оставя за друг път.

Въпроси, на които ще отговоря тук са:

• Могат ли мощни Quadro или FirePro от близкото минало да са по-добри в CAD от нови видеокарти, включително и най-бюджетни?
• Кой кого, AMD или NVidia, защо и в какво?
• Какъв е прогресът на Pascal и Polaris спрямо предходни поколения?
• Оправдан ли е ъпгрейдът на по-стара машина с нова видеокарта?

В мега теста участват:

• NVidia Quadro K4000
• AMD FirePro W7000
• AMD Radeon RX 570